Какви са шегите на бащите в Русия и Америка?

Нашият автор американец, който живее в Санкт Петербург, разучи на какви вицове се смеят руските бащи и дали са по-различни с нещо от тези на американските.

Споделят ли татковците от двете страни един и същ хумор и каламбури? И на кого повече прилича българинът?

Руснаците и американците имат много стереотипи за бащите. Един от най-честите е любовта към вицове, които изобщо не са забавни. Например: двама американски бащи яздят на магаре в града. Спират, връзват го и влизат в един бар. Единият се обръща и казва: „Оу! Това заболя! Мисля, че имам сътресение“, а другият отвръща: „Не, нямаш. Всичко това е само в твоята глава!“. Междувременно на улицата руски баща, който е пил през целия ден, се приближава до магарето. Започва да плаче, взема муцуната му в ръцете си и казва, „О, горкото зайче! Какво направиха комунистите с теб!“.

Да, спойлер, според интернет руските бащи са доста по-остроумни. Но аз исках да получа по-добра представа за това какво мисли средностатистическият руснак за хумора на бащите. Когато се поразрових, открих, че това, което американците наричат „вицове на бащи“ (dad jokes), в Русия не се ограничава само до тях. Това са банални шеги и лоши каламбури, които изобщо не са смешни. Освен това някои от тях са възмутителни:

Как се нарича куче, което владее магия? Лабракадабрадор.

Полицията арестува бутилка вода, тъй като тя се издирва в три различни състояния: твърдо, течно и газообразно. (бел. прев. – каламбур, в английския език думата за състояние и щат е една и съща: state)Irina Baranova

Вицове за Щирлиц от съветско време

Ако си руснак, вероятно си чувал вицовете за Щирлиц (всъщност те са не по-малко популярни и в България). Когато започнах да изучавам руските шеги, Надя от Санкт Петербург ми каза, че в тях често се набляга на римата или тоалетния хумор. Лошите каламбури обаче стават популярни в Русия от серийния съветски филм „Седемнадесет мига от пролетта“, в който се разказва за офицер от разузнаването, внедрен в Третия райх. Например: „Днес не можеш да вярваш на никого. Дори на самия себе си. Но можеш да вярваш на мен“.

Колкото повече обаче четях за шегите от „Седемнадесет мига от пролетта“, толкова повече виждах, че те са доста по-умни от тези на типичните американски бащи. Например в The Moscow Times публикуват следното: „Колко прави две по две?“, пита Мюлер. Щирлиц се замисля. Той, разбира се, знае колко прави две по две, тъй като от Централата току-що са му го съобщили, но не знае дали Мюлер знае за това. 

Щирлиц обаче също е баща: „Щирлиц научава, че има син в Русия. Една мъжка сълза се отронва от окото му. Щирлиц не се е прибирал у дома от седем години“.

В Русия няма такова нещо, като „шеги на бащи“

Клементин е още един читател, който допълни по темата. Първо, тя ми поясни терминологията: „В Русия няма такова нещо като „шеги на бащи“. Тук имаме „бородатый анекдот“ или „брадат анекдот“, които се отнасят най-вече до дядовците“.Irina Baranova

После допълни: „Но, разбира се, имаме други стереотипи за руските бащи. Например, типичният руски баща се смята за мързеливец, който пие бира (или водка, разбира се), докато лежи на стария си диван и гледа глупости по телевизията. И, естествено, работи във фабрика, консервативен е, не обича жена си и не знае на колко години са децата му.

„Най-дразнещото при стереотипния руски баща е, че той иска синът му да стане „истински мъж“ (същият мързеливец като него). А ако има дъщеря, не се интересува от нея, докато тя не си хване гадже – в този случай прави всичко по силите си, за да ги накара да се разделят.“Irina Baranova

Все още не съм видял този стереотип при нито един руски баща, който познавам. За щастие Клементин допълни, „собственият ми баща е много по-различен от това, за което съм радостна“.

Хуморът на руските бащи срещу хумора на американските бащи

Irina Baranova

Замислих се за стереотипния американски баща: размъкнати дрехи, прегорен хот-дог, спорт и лоши шеги. Ако трябва да съм честен, руският баща мързеливец, който се опитва да раздели дъщеря си (чиято възраст не помни) и гаджето ѝ, е много по-забавен образ.

Странното е, че когато попитах руснаци и американци за стереотипите за бащите и техните шеги, около 75% от хората започнаха да ми разказват за своите бащи. Обикновено ми споделяха по какъв начин те са били сурови с тях, груби, забавни, ядосани, невнимателни, агресивни, мили, обичащи, луди и т.н. Без значение в коя страна, хората казват: „това е стереотипът, но ето какъв е моят баща…“

Така че стереотипът за руският баща, който се бори с махмурлука и се опитва да раздели дъщеря си (чиято възраст не знае) и гаджето ѝ, е много по-забавен от този за американския, който е обсебен от спора и „Будвайзера“. От моя опит с руските и американските бащи обаче, те рядко се вписват в тези стереотипи. Могат да бъдат прекрасни или с много недостатъци, но, да – определено имат остаряло чувство за хумор. Както казва моят приятел Никита, „на което, по някаква странна причина, се наслаждават“.

автор: БЕНДЖАМИН ДЕЙВИС

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest