Общество

Какви са дискотеките в Съветския съюз?

Въпреки дрес-кода, полицейския надзор и масовите побоища, дискотеките са един от най-обичаните начини за изпускане на парата и за развитие на личния живот.

За много жители на Съветския съюз дискотеките заемат специална част от свободното им време. За тях те си спомнят с ентусиазъм дори много години по-късно, когато клубовете са отворени и достъпни за всички и вече няма нужда да полагате усилия просто, за да потанцувате на добра музика. А всичко това е така, защото дискотеките (или просто танците) са били толкова недостъпни, колкото съветската оскъдна наденица. Стигането до тях е цяло събитие.Младежи от московски предприятия - членове на Обществото за съветско-българска дружба и участници в българския ансамбъл

Младежи от московски предприятия – членове на Обществото за съветско-българска дружба и участници в българския ансамбъл „Шумен“ на дискотека в Централен парк на културата „М.Горки“.Сергей Суботин/Sputnik

Ето един пример за това как се организира училищна дискотека в края на 1970-те години: „От нас се изискваше предварително да одобрим списък с песни със задължителен превод поне на заглавието. Тогава ‘италианците’ бяха на мода и това, което беше ‘Феличита’, ние знаехме, а ‘Фестра’ беше преведено като ‘Късмет’ – минаваше. ‘Акапулко’ обаче не мина. Директорката (на училището), химик, поиска да докажем, че ‘Акапулко’ не е антисъветски писък или форма на нацистки поздрав. Трябваше да тичам до кабинета по география за Атласа на света“, спомня си Аркадий.Дом на културата. Танци

Дом на културата. ТанциДържавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

Дори безобидната училищна дискотека обаче не се появява веднага. Първи стават танцовите площадки, където се свири музика на живо, а самата атмосфера малко напомня на предреволюционните балове, където жени и мъже се събират отделно, а танците имат собствени имена и подредба. Това са 30-те и 40-те години на миналия век, а дискотеките са наречени „танцови вечери“.  Иваново, септември 1949 г.

Иваново, септември 1949 г.Getty Images

Такива танци се провеждат в къщи на културата, клубове, а през лятото – в паркове под открито небе.В училищната дискотека

В училищната дискотекаЮ.Петшаковски/Sputnik

Всички аспекти на живота в СССР са максимално регламентирани и танците не са изключение. „Да се танцува в работно или спортно облекло е забранено. Танцуването в изкривени пози се забранява (каквото и да означава това). Танцьорът трябва да изпълнява танца правилно, ясно и еднакво добре както с десния, така и с левия крак. Пушенето и смехът трябва да бъдат в специално обозначени зони“, това гласят правилата на танцовите площадки.Дмитрий Донской/Sputnik

През 1960-те години, с настъпването на политическото размразяване, танците също стават по-демократични. Сред народа започват да проникват „хипарски“ настроения: ярки дрехи и бунтарство. Въпреки това, по онова време все още се случва да гонят от дискотеките момчета заради широките панталони и дългите коси, както и момичета заради „провокативни“ дрехи и грим.На дискотека в международния младежки център

На дискотека в международния младежки център „Спутник“.Константин Дудченко, Владимир Репик/ТАСС

По правило територията под дискотеката се огражда чрез установяване на платен вход. Тези, които не искат да платят, прескачат оградата, но това не е лесно. Полицията често дежури на площадката, а освен това за такива „нелегални“ посетители понякога устройват капани: например, мажат оградата с мазут.Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

През 1970-те години тези, които следват модата, и се събират в дискотеките, вече изглеждат така.Архив на Владимир Дружинин/russiainphoto.ru

По маниера на западните музикални групи в Съюза започват да организират свои собствени групи, задължително с префикса ВИА (вокален и инструментален ансамбъл). Доколкото е възможно, те се опитват да приличат на чуждите групи, въпреки че все още са доста специфични. В СССР практически няма китари Fender или Gibson (те се купуват само от музикалния „елит“ от Госконцерт за валута), затова много ВИА свирят на съветски китари, наречени (очевидно поради качеството на звука) „лопати“, „гребла“ и „дърво“.Архив на Павел Сухарев/russiainphoto.ru

Разбира се, комунистическата партия и администрацията на площадките следят музикантите, за да не изсвирят случайно нещо забранено („пропаганда на развратността“). „Първо, те не свиреха ‘упадъчните песни’ на ъндърграунд ансамблите. Вече не помня всичко, но двете песни, които най-много се харесваха на нашите момичета, попаднаха в ‘черния списък’. ‘Момичето в бара’ на Лоза и ‘Спомни си, момиче’ на Новиков“, споделят спомени в интернет.Валерий Христофоров/ТАСС

Междувременно общата демократизация продължава и вече през 1980-те години настъпва златният век на дискотеките – те се появяват във всяко училище и институт. Появява се и простата техника като например касетофон. Контролният панел на усъвършенстваните „DJ-и“ изглежда примерно така:Москва. Дискотека в нов жилищен район

Москва. Дискотека в нов жилищен районВиталий Савельев/Sputnik

Официално цензурата не изчезва, но на нея се обръща все по-малко внимание. В самовари и чайници се носят алкохолни напитки, а сбиванията стават обичаен компонент на дискотеките: „Не се ходеше на танци сам. Винаги имаше компании, но момичетата можеха да си позволят да се разхождат по две, а момчетата трябваше да се държат заедно, в случай че изведнъж започне борба! А това се случваше, и то често. Особено по инициатива на силните ‘местни’ младежи, на територията на които се провежда танцовата вечер“.Владимир Вяткин/Sputnik

В този момент дискотеката се превръща в място, към което се стремят всяко модерно момиче и момче. Разбира се, появяват се места „само за свои хора“. Едни от най-желаните и модерни дискотеки са тези в баровете на хотелската верига „Интурист“ (в тях се заселват само чужденци). Средностатистическият съветски гражданин не може да попадне в такава дискотека, но освен агенти от КГБ под прикритие и проститутки във валута, съветската номенклатура също ходи там.Московчани танцуват туист.

Московчани танцуват туист.Валерий Шустов/Sputnik

Обикновените хора нямат друг избор, освен да блестят на дансинга на къщите на културата и селските клубове. По това време вече нито яркият грим, нито чуждестранните хитове са нещо незаконно. Дискотеката се превръща в място на черния пазар. Изпод масите дилърите продават западни дрехи като например модерните дънки в СССР, чуждестранни цигари и плочи. Дискотеките стават център на алтернативната култура и току-що зараждащата се търговия.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest