Какви са били великите руснаци като деца: Фьодор Достоевски

Кой е научил младия и мълчалив Достоевски да играе на карти?

Писателят Владимир Каченовски си спомня как, още като дете, се запознава с братята Достоевски: „Помня две руси къдрокоси момчета… За игра си избираха другарчета на тяхната възраст и започваха да ги ръководят. Авторитетът им между децата бе забележим и за мен, също дете. Тези деца бяха Фьодор и Михаил Достоевски…“

Младият Фьодор Достоевски тогава учи в пансион. Както пише Каченовски, „той беше сериозно, замислено дете, къдрокосо и русо, с бледо лице. Не се интересуваше много от игрите: докато бяхме в почивка, почти не оставяше книгите, а останалата част от свободното си време прекарваше в разговори с по-големите възпитаници на пансиона“.

Няколко години по-късно Каченовски също постъпва в пансиона. Като нов ученик, разделен от семейството си и тормозен от по-големите възпитаници, той не знае на кого да разчита, преди да срещне своя приятел от детството: Фьодор Достоевски „ме видя и веднага дойде при мен, прогони тези, които ме обиждаха и започна да ме успокоява – нещо, което успя да направи напълно съвсем скоро“.

Малкият Фьодор е син на Михаил Фьодорович Достоевски, лекар от Мариинската болница за бедни. Там той обитава служебен апартамент, където писателят се появява на бял свят през 1821 г. и прекарва първите години от живота си. Фьодор всеки ден вижда страданието и смъртта на пациентите в болницата, които принадлежат към най-бедните слоеве на московското население. Първият Роман на писателя Достоевски е „Бедни хора“.

Преди да стане лекар, бащата на писателя, Михаил Фьодорович, получава духовно образование, затова семейството е изключително благочестиво. „Всяка неделя и на големи празници – спомня си по-малкият брат на Достоевски Андрей, – задължително ходехме на църква“. Децата се учат да четат от книгата „104 свещени истории от Стария и Новия завет за юношеството на Йоан Хибнер“ (превод от немски) – това е и първата книга, която бъдещият велик писател прочита самостоятелно. Когато през 1870-те брат му Андрей споменава тази книга, Фьодор Михайлович „обяви, че е успял да намери същия екземпляр (т.е. нашия детски екземпляр) и че го пази като светиня“.

Докато растат, Фьодор и по-големият му брат Михаил свикват да четат много – все пак, от деца им четат книги на глас. Отначало това са детски приказки, а когато поотрастват, вечер родителите им ги събират в гостната и им четат класическите произведения на Державин, Жуковски, Пушкин, както и „История на Руската държава“ от Николай Карамзин, която Фьодор запомня особено добре. „Бях само на 10 годинки, когато вече знаех почти всички основни епизоди от руската история“, хвали се той по-късно.

Освен да четат, младите братя Достоевски са научени от родителите си и да играят карти. „В празничните дни и особено на Коледа, в същата тази гостна стая понякога играехме на карти с родителите си. И това беше такова удоволствие, такъв празник, че го помнехме дълго.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest