Какви прякори са давали германските войници на съветското оръжие

Нацистите, както между другото и войниците от Червената армия, често давали на съветските оръжия и техника всевъзможни прякори.

Повечето от тези прякори не са били мотивирани от желанието да се подиграят с оръжията на врага. Така, например, германците и пилотите на генерал Франко нарекли изтребителя И-16 „плъх“ не защото тези животни се отличават с хитрост и подлост.

Самолетите

Съветските едномоторни изтребители И-16 в много отношения отстъпвали по скорост и въоръжение на германските самолети. Въпреки това си вършели работата. Не напразно дори съветските пилоти са ги наричали на галено „магарета“. Но сред германците и военните на генерал Франко И-16 бил известен с прякора „рата“ – „плъх“. Според автора на книгата „Руският гигант КВ-1. Легендата на 41-ва година“ Владимир Першанин, противниците влагали в тази дума значение, различно от руското. В очите на враговете „ратата“ изглеждала по-скоро като бърз и опасен хищник. Работата е там, че маневрените „магарета“ притежавали изключителна пъргавина и никога не се отклонявали от битка.

Щурмовият самолет Ил-2, създаден от конструктора Сергей Илюшин, също се радвал на известно уважение сред германците. Не напразно нацистите са дали на този самолет толкова много прякори. Според автора на книгата „За технологиите“ Вячеслав Ликсо, картечните изстрели, а понякога и снарядите, просто са отскачали от съветския щурмови самолет, за което врагът го нарекъл „Железният Густав“. Освен това Ил-2 е наричан „касапин“ и „черна смърт“. А заради своята неманевреност, според авторите на книгата „Черната смърт“ Дмитрий Дегтев и Дмитрий Зубов, щурмовикът получил прякора „циментова бомба“.

Артилерийските оръдия

Бойната машина на ракетната артилерия БM-13 била наречена от Червената армия „Катюша“, а германците дали на това оръжие съвсем различен прякор. Според автора на „Бастионът Малкобек. Преломният момент в битката за Кавказ ”, руските „Катюши” били наречени от войниците на Третия райх „Сталински органи” по аналогия с музикалния инструмент. И това не е изненадващо: БM-13 не само изглеждали външно като орган, но и техните ракети издавали много „мелодичен“ вой.

А 76-милиметровото противотанково оръдие ЗиС-2 от 1942 г. издавало съвсем различен звук, благодарение на който всъщност получило прякора си от германците. Артьом Драбкин, автор на книгата „Ние се бихме срещу „Тигрите“, съобщава, че ЗиС-2 бил наречен от враговете „ratsh-boom“ поради факта, че снарядът попадал в целта по-бързо отколкото долитал звукът от изстрела.

Танковете и самоходните оръдия

Междувременно, съдейки по броя на прякорите, получени от германските войски, съветските танкове са се радвали на особено уважение от страна на врага. И така, танка БT-7, който самите червеноармейци наричали „Бетешка“, нацистите нарекли „Мики Маус“. Авторите на книгата „Танкове“ Дмитрий Шчербанов и Олег Антипов пишат, че този прякор бил свързан с външния вид на танка при отворени люкове, които наистина приличали на миши уши.

А съветското самоходно оръдие ИСУ-152 получило съвсем не шеговит прякор. Дори самите войници на Червената армия го наричали с уважение и страховито „ловец на морски животни“. Поне така казват авторите на книгата „Танковете на Великата отечествена война“ Вячеслав Ликсо и Олег Дорошкевич. Германците пък наричали ИСУ-152 „отварачка за консерви“. Под „консерви“ нацистите имали предвид своите танкове.

Нацистите трябвало да се съобразяват и с по-лекия танк Т-60. Михаил Бурятски, авторът на енциклопедията „Всичките танкове на СССР“, е сигурен в това. Германците наистина нарекли тази машина „Скакалец“ заради малкия ѝ размер. Вярно е, че в „Танковете от 1916 до 1945“ на А. А. Бистров се пояснява, че нацистите винаги са добавяли прилагателното „неразрушим“ към съществителното „скакалец“.

Автор: Юлия Попова

Източник: Какие прозвища давали немецкие солдаты советскому оружию

© Русская Семерка russian7.ru

Pin It on Pinterest