Какви планове кроят съветите за бъдещето на Червения площад

Съветската власт трикратно прави сериозни планове за площада, като почти довежда въпроса до края.

Главният площад на страната има много шансове да смени облика си през годините – и то доста радикално. Сега е очевидно, че само случайно стечение на обстоятелствата не позволява на Червения площад да се превърне в нещо като гигантски некропол сред полето или в открита площ около мемориал.

Министерство на министерствата

Проект на Наркомтяжпрома от 1934 г.

Проект на Наркомтяжпрома от 1934 г.Свободни източници

За първи път да реконструират Москва, а с нея и Червения площад, болшевиките замислят веднага след преместването на съветското правителство от Петроград (дн. Санкт Петербург) в Москва през 1918 година. Те дори започват реконструкция и ново застрояване, но пристъпват към това сериозно чак през 1930-те години, когато е приет Генералният план за Москва.

Своите авторски идеи как трябва да изглеждат Москва, „на победилия социализъм“, представят големи архитекти. Най-екстремните предложения включват едва ли не създаване на изцяло нов град на мястото на стария. Изборът пада на по-компромисен, но все пак доста мащабен вариант, и през 1935 г. планът е приет.

Москва трябва да превъзхожда Париж, Лондон и Берлин по брой проспекти; Вашингтон – по размери на обществения център; всички градове по света – по височина на главния небостъргач. Историческият център следва да бъде разрушен, за да се освободи място за монументалните държавнически здания, а Червеният площад следва да бъде двойно разширен.ГУМ

ГУМLegion Media

Пояснението към Генералния план гласи: „ГУМ не е нужен на Москва. Червения площад, на който стои мавзолеят на Ленин, е твърде тесен. Той трябва да бъде разширен за сметка на ГУМ“.

Би пострадал не само знаменитият ГУМ, който стои тук от XIX век. От разрушаване са застрашени всички сгради наблизо, включително и Воскресенските порти. Площадът трябва да бъде преименуван на „Проспект на Мавзолея“, като се превърне в пусто пространство с доминанта във вида на „Дома на Наркомтяжпрома“ – сградата на Народния комисариат за тежка промишленост на СССР. По времето на Сталин ведомството е едно от най-влиятелните, затова бъдещият проспект е наречен „Министерство на министерствата“. И размерите му не трябва да предизвикват никакви съмнения.Дом на Наркомтяжпрома

Дом на НаркомтяжпромаСвободни източници

Но исполинският небостъргач така и си остава на хартия. Попречва смъртта на ръководителя на Наркомтяжпрома, близкият съратник на Сталин Серго Орджоникидзе. През 1937 г. по официална версия на властите той преживява инфаркт. Според жена му и някои съвременници – се самоубива.

Главният паметник

Скици и план на мащабния Паметник на Победата от Геворк Мушегян

Скици и план на мащабния Паметник на Победата от Геворк МушегянСвободни източници

За втори път решават да преустроят площада след десетилетие – през 1947 година. Обстоятелствата се променят и съветската власт вече не мисли за сградите за чиновници. СССР побеждава фашистка Германия, което променя всички планове. Оттук нататък грандиозните архитектурни проекти трябва да са в чест на Победата.

Червения площад, като най-забележително място, отново се оказва в генералните планове за изменения и, както е и по-рано, отново го намират за твърде тесен. Възнамеряват да срутят ГУМ, всички нискоетажни сгради в окръга и Историческия музей. Вместо това на площада трябва да се появи Монумент на Победата с трибуни наоколо, а вместо музея – Арка на Победата.

Ето как е описан планът: „С цел създаване на тържествен вход на Червения площад по оста на движение на демонстрациите, в нашия проект се предлага вместо зданието на Историческия музей с неговата обемиста маса, притискаща и възпрепятстваща движението, да се построи Триумфална арка на Победата, под която победителите ще излизат на площада в дните на съветските празници“.Скици и план на мащабния Паметник на Победата от Геворк Мушегян

Скици и план на мащабния Паметник на Победата от Геворк МушегянСвободни източници

С други думи, площадът трябва да стане идеалното място за пищни паради по празниците – и нищо повече.

Плановете отново са изменени поради смърт – но този път на самия Йосиф Сталин през 1953 година.

Некропол

Скици на Пантеона

Скици на ПантеонаСвободни източници

Седем години телата на двамата вождове на комунизма – Ленин и Сталин – лежат в съвсем малък мавзолей рамо до рамо. Но в деня след смъртта на Сталин партията пуска постановление – в Москва да се появи Пантеон.

Подобен на римския „Храм на всички богове“, Пантеонът трябва да е некропол за Сталин, Ленин и всички онези „велики хора на Съветската страна“, които са погребани край стените на Кремъл.Скици на Пантеона

Скици на ПантеонаСвободни източници

За проекта за некропола следва да разчистят всички постройки от всички страни – на площ от 500 000 кв. метра (което е повече от размерите на Ватикана!) в историческия център на града. Както се подразбира, Пантеонът трябва да стои до Кремъл – на разширения Червен площад, но има една спънка: правителствената трибуна на Пантеона се оказва срещу съществуващия мавзолей. По време на парада колоните с войски трябва да преминават с подравняване отдясно, което не съответства на установения ред. Затова в крайна сметка оставят площада на мира.Legion Media

От некропола също нищо не излиза, дори и на друго място. Никита Хрушчов обявява война на култа към Сталин и „архитектурното излишество“, като зачерква помпозния проект.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest