Какви културни ценности изнасят германците от СССР

По време на Втората световна война в Германия са прекарани над един милион обекта от музеи и библиотеки.

Много от тях така и не са върнати в родината им, а някои са напълно изгубени. Ето само малка част от тези съкровища.

Хитлер и неговото обкръжение са се определяли като големи ценители на изкуството. Те мечтаели да създадат гигантски музей с шедьоври от целия свят: книги и ръкописи, музикални инструменти и ноти, живопис и скулптура, артефакти от древната история. На специални отряди на СС е възложено да изземат културни ценности и да ги прекарват в Германия. 

По време на войната са пострадали над 400 съветски музея, а в библиотеки са били унищожени 115 милиона печатни издания. В обобщения каталог на културните ценности, похитени или изгубени по това време, в 18 тома са включени 1 177 291 музейни експоната и този регистър постоянно се допълва. 

Ето най-скандалните кражби на фашистите на територията на СССР.

Картини от Третяковската галерия

В началото на войната огромен брой платна са евакуирани в Сибир и след това успешно са върнати на местата им. Само че над 300 картини от Третяковската галерия са били на временни изложби, за които са отговаряли пълномощни представители на СССР в Германия, Австрия, Чехословакия и Полша. 

„Слепи просяци на панаир в Малорусия“Владимир Маковски/Третьяковска галерiя

Разграбването на съветски ценности започва още в първите часове на нападението на Германия срещу СССР. Специални „кунст батальони“ са изнасяли от съветските посолства и търговски представителства ценни документи, мебели и разбира се, картини. Много от тях най-вероятно са се озовали в частни ръце, а шедьоври като „Слепи просяци на панаир в Малорусия“ на Владимир Маковски, „Зимна вечер“ и „Купи сено“ на Николай Дубовски, „Борове над скалата“ на Иван Шишкин са безвъзвратно изгубени…

„Зимна вечер“Николай Дубовской/Третяковска галерия

Изчезват и няколко северни пейзажа на Александър Борисов, купени от самия основател на галерията Павел Третяков. През 2006 г. на антикварния пазар е намерена една от тези творби –“Планините Вилчики на вечерна светлина в средата на септември“ (1896 г.) – и тя е върната успешно в Третяковската галерия. 

„Планините Вилчики на вечерна светлина в средата на септември“ (Маточкин Шар, Нова Земя)Александър Борисов/Третяковска галерия

Кехлибарената стая от Царское село

Бундесархив

Музейните работници на Санкт Петербург (тогава Ленинград) героично и за рекордни срокове опаковат, скриват и евакуират милиони експонати от картинните галерии и царските дворци. И все пак те не успяват да спасят всичко. Останалите експонати опаковат много грижливо, а скъпоценните стени на Кехлибарената стая от XVIII в. в Екатерининския дворец в Царское село внимателно покриват с памук и облепят с хартия, за да ги предпазят от взривовете.Бундесархив

Германците завземат Царское село и други райони край Ленинград и вземат повечето останали картини. Освен това те свалят копринените тапети и изваждат мозаечните дървени подове в дворците. За Кехлибарената стая са имали специално разпореждане – за броени дни те демонтират и изнасят всичко, което е имало в нея.Екатерининският дворец (унищожен през Втората световна война): интериор, Кехлибарена стая

Екатерининският дворец (унищожен през Втората световна война): интериор, Кехлибарена стаяСвободни източници

След войната тя е изгубена – според изследователи тя се е намирала в Кьонигсбергския замък и е изгоряла по време на завземането на града (който става съветския Калининград). Има обаче и други версии: че е била скрита в минни галерии и дори, че е била изнесена от американците. Между другото, търсенето на стаята продължават и досега. Екатерининският дворец в Царско село

Екатерининският дворец в Царско селоБундесархив

Кехлибарената стая е една от най-големите и известни културни загуби на съветската страна. В края на 1990-те в Германия, при опит да бъде направена сделка, са конфискувани фрагменти от истинската стая – мозайка и кехлибарен скрин.Реконструираната Кехлибарена стая

Реконструираната Кехлибарена стаяДържавен музей-резерват в Царское село

Оказало се, че един от офицерите от СС тайно ги е изнесъл като сувенир. През 2000 г. те са предадени на Русия, а към 2003 г. в Царское село е приключено възстановяването на Кехлибарената стая от калининградски кехлибар. Процесът е спонсориран в частност и от германски компании. 

Градинското изкуство в двореца в Петерхоф

Петерхоф

ПетерхофБундесархив

Петерхоф е окупиран от германците и те му нанасят големи щети. Разкошният Голям дворец в Петерхоф е превърнат от нацистите в развалини. Те разрушават и уникалната система от фонтани, а също и изгарят дървета в царската градина. За да запазят ценните скулптури в градините, преди нападението на завоевателите служителите на музея ги опаковат и закопават. Някои успяват да изнесат и да скрият в Исаакиевския събор в Петербург. Реплика на статуята на Самсон от 1947 г.

Реплика на статуята на Самсон от 1947 г.Pixabay

След освобождаването на Петерхоф през януари 1944 г. повечето скрити скулптури успешно са намерени, но музейните работници не откриват големите статуи на Самсон, Волхов и редица други. Те изчезват безследно.Фонтанът

Фонтанът „Нептун“GAlexandrova (CC BY-SA 4.0)

Фонтана „Нептун“ германците изнасят в Нюрнберг, където по ирония на съдбата през XVIII в. той е купен от руския император Павел I. През 1948 г. обаче композицията е намерена и върната в Петерхоф.

Църковни ценности от Новгородска област

Катедралата

Катедралата „Света София“ във Велики НовгородКатерина Фьодорова/Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

През годините на войната Новгородска област е окупирана от германските войски. През 1942 г. от артилерийски обстрел сериозно е повредена Новгородската „София“, един от най-древните руски храмове. Снаряди пробиват стените и тавана, а в резултат са изгубени много фрески. Повреден е и куполът на храма – германците претопяват златната му обшивка и правят от нея сувенири, които пращат в родината си. От събора е откраднат и голям брой ценности, включително иконостасът и мозаечни плочи.

Войници от испанската „Синя дивизия“, които воюват на страната на нацистите, похищават и двуметровия позлатен кръст, който е увенчавал главния купол на храма. Над 50 години той се е пазел във Военно-инженерната академии край Мадрид, а през 2004 г. тържествено е предаден обратно на руската православна църква. Сега тази върната реликва се съхранява вътре в храма.Оригиналният кръст на главния купол на катедралата сега се съхранява вътре в църквата

Оригиналният кръст на главния купол на катедралата сега се съхранява вътре в църкватаDar Veter (CC BY-SA 3.0)

От църквата „Свети Мина“ в Старая Руса, недалече от Новгород, германците задигат камбаната. Те откриват на нея надпис на автора ALBERT BENNINGK ME FECIT LUBECA ANNO 1672 (Алберт Бенинг, Любек, 1672) – в древността Новгород и Любек са били част от Ханзейския съюз. Германците пращат камбаната „в родината“ като „подарък от източния фронт“. Камбаната на Бенинг в местния музей

Камбаната на Бенинг в местния музейНовгородски музей-заповедник, Велики Новгород

„Старинната камбана от езерото Илмен няма да заличи всички рани, нанесени от бомби и снаряди. Тя обаче ще стане символ на германския войник, който не е ландскнехт (наемен войник в превод от немски) или свиреп поробител, а защитник на древната култура“, пише през 1942 г.  германски фронтови вестник. Тази статия с изгледи от родната му Старая Руса е открита и съхранявана от съветски войник. Много години по-късно той разказва за нея на краеведката Нина Богданова, която е тръгнала по следите на камбаната. През 2001 г. бургмистърът на Любек връща камбаната в Старая Руса, а сега тя се съхранява в местния музей.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest