Какви книги обичат да четат руските царе
Въпреки че царските особи имат много държавни дела в графика си, те намират време за прости удоволствия.
Те живо се интересуват от литература, понякога намират у писатели събеседници, съветници и съмишленици.
Иван Грозни
Кира Лисицкая (Снимка: mrp/imageBROKER.com/Global Look Press)
Иван IV е известен не само със суровия си нрав, но и с една от най-обширните библиотеки по онова време. Смята се, че тя е съдържала томове, донесени от София Палеолог от Константинопол, както и ръкописи, принадлежали на Ярослав Мъдри. Пък и самият Иван Грозни постоянно попълва библиотеката. Наред с други царят предпочита римски автори – техни произведения са преведени за самия него. Например това са „История“ на Тит Ливий и кодексът на Юстиниан. Той обича и историята на Троянската война – за нея се разказва в „Хронография“ на византийския Йоан Малала и в „Повест за създаването и пленяването на Троя“. Епичното описание на Троянската война прави толкова силно впечатление на Иван Грозни, че той упреква в кореспонденция избягалия политик Андрей Курбски, че подобно на Антенор и Еней е бил нечестен с него.
Петър I
Кира Лисицкая (Снимка: Guenter Fischer/imageBROKER.com/Global Look Press)
Цар Петър I събира библиотеката си като се ръководи от държавни интереси: поръчва преводи на книги по архитектура и строителство, техника и военно дело. Руският император познава някои издатели и търговци на книги. Посещава например книжарницата на холандеца Жак Дебор. Там той придобива тридесетина тома, включително за корабоплаване и градинарство и история на търговията. В колекцията му от книги също се отразява и неговата страст към всичко необичайно: в колекцията на Петър I има книга на германски автор за необичайни явления, от странния външен вид на хора до полета на комети, както и най-подробния астрологически календар на датчанина Тихо Брахе с лични бележки на учения.
Екатерина II
Кира Лисицкая (Снимка: Georg Stelzner/imageBROKER.com/Global Look Press)
„Вече от няколко години придобих навика винаги да имам книга. Веднага щом се появи удобен момент, започвах да чета“, признава Екатерина II.
Тя се влюбва в книгите още като дете, когато открива Расин и Лафонтен. След като пристига в Русия, принцеса София Фредерик Августа от Анхалт-Цербст превръща четенето в свое задължително занимание и до края на живота си запазва навика да посвещава на книги и писане по два часа сутрин и вечер. Тя е много придирчива. В полето на нейното внимание са Рабле и Монтен, а също и Цицерон. Страница след страница тя изучава многотомната история на Германия на отец Бар и енциклопедията на Дидро и д’Аламбер, както и „Духът на законите“ на Монтескьо. Съвременниците се възхищават на ерудицията на Екатерина: императрицата с лекота цитира произведения на древни философи, знае наизуст трудове на Ликург и Перикъл.
Френските мислители са повече от имена на кориците за нея: тя си кореспондира с Жан Лерон д’Аламбер и дори го кани в Русия като възпитател на великия княз Павел Петрович. От Дени Дидро купува библиотека: императрицата плаща на философа 15 000 либри, назначава го за пазител и нарежда незабавно да му се изплати заплата за 50 години напред. Едва след смъртта на автора на „Енциклопедията“ библиотеката се премества в Русия.
Най-голямото откритие на императрицата е Волтер. Тя е негов верен фен, кореспондира си с него дълги години. А когато той почива, тя се сдобива с библиотеката на любимия си писател и дори планира да създаде замък за нея в Царско село, но в крайна сметка намира място за книгите в личните си покои.
Александър III
Кира Лисицкая (Снимка: Leemage/Corbis/Getty Images; Legion Media)
„Той много обичаше руската литература като цяло. За каквото и да се заговори, той знаеше всичко, четеше всичко“, казва граф Сергей Шереметиев за Александър III. Любимият писател на императора е Фьодор Достоевски. Увлечението по творбите му важи за цялото семейство: както Александър II, така и другите му синове, великите князе Сергей и Павел, са силно впечатлени от писателя.
Запознанството на престолонаследника с писателя започва с романа „Престъпление и наказание“, който той чете заедно със съпругата си Мария Фьодоровна. След като научава за интереса към своята личност, Достоевски започва да им изпраща новите си книги – „Демони“, „Братя Карамазови“ и „Дневниците на писателя“. Между тях започва кореспонденция: в нея Достоевски разкрива идеите на своите романи, подчертава значението на руската идея. Престолонаследникът и писателят се срещат се в Аничковия дворец без церемонии: Достоевски решава да не се придържа към дворцовия етикет и се държи обичайно. По-късно, след като научава за смъртта на писателя, Александър III искрено скърби и казва, че никой не може да запълни тази загуба.
Николай I
Кира Лисицкая (Снимка: Третяковска галерия; Legion Media)
„Кажи на суверена, че ми е мъчно да умра; бих бил изцяло Негов. Кажи му, че му желая дълго, дълго царуване, че му желая щастие със сина му, щастие с неговата Русия“, тези думи умиращият Пушкин моли Василий Жуковски да предаде на Николай I.
През 1826 г. императорът връща поета от изгнание в Михайловское след Декабристкото въстание и му назначава аудиенция, при която го разпитва включително и за въстанието. На раздяла царят казва, че отсега нататък той самият ще бъде първият читател на поета и негов цензор. И наистина, оттогава Николай I внимателно изучава творчеството на поета. Например, той смята „Граф Нулин“ за „най-очарователната пиеса“, а от „Борис Годунов“ задрасква много неща, въпреки че Пушкин моли да му бъде разрешено да го публикува в авторската редакция.
Николай I познава и автора на „Мъртви души“. Николай Гогол става известен в двора със своите „Вечери в селцето край Диканка“ и в крайна сметка придобива навика да изпраща новите си творби на царското семейство. Императорът разрешава и да бъде поставен „Ревизор“ в театъра и дори присъства на премиерата, а след това нарежда на министрите да отидат и да гледат пиесата.
Николай II
Кира Лисицкая (Снимка: Color by Klimbim; antiquebooks.ru)
Николай II също е заклет любител на книгите. Чете много, както казват – ненаситно. Особено обича Николай Гогол. Понякога семейството на последния руски император предпочита събиранията с книга пред шумните забавления. И самият цар често чете на глас на домочадието, като избира глави от романите на Иван Тургенев, Николай Лесков и Антон Чехов. Намира се време и за приключенията на Шерлок Холмс, и за увлекателните романи на Александър Дюма „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, както и за „Дракула“ на Брам Стокър. След революцията Николай II се впуска в изучаването на „Историята на Византийската империя“ от Фьодор Успенски, а в Екатеринбург, малко преди смъртта си, императорът посвещава време на четене на Библията и на Николай Салтиков-Шчедрин.
автор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
