Каква ще бъде третата световна война?

Човекът ще остане далеч от фронта, а мястото му ще заемат машини.

Военният конфликт в Нагорни Карабах демонстрира войните от бъдещето – рояци дронове-камикадзета, които преследват врага… Техни цели са танкове, зенитни ракетни комплекси, отделни машини и групи военнослужещи. Целият процес се предава от видеокамери, а след това се публикува в мрежата.

Всичко се случва буквално като в компютърна игра, където всяка мисия може да се повтори, докато се постигне най-добрия резултат.

Впрочем, това вече е реалността на нашето време: човек убива човека, дори без да го погледне в очите.

Кибервойната

„Tablet-A“Дмитрий Федюшко/ТАСС

Развитието на електрониката и компютърните технологии измени много неща в планирането и провеждането на бойни действия. Да превземеш страна, да установиш нужния режим, днес можеш без да прибягваш до пряко насилие: достатъчно е да пуснеш механизма на „цветните революции“ в социалните мрежи и хората ще излязат на улиците да изискват смяна на властта.

За реален бой също така има технологии за групово управление. Те от своя страна обединяват в едно цяло човека и бойните машини.

На състоялото се през август в Подмосковието оръжейно изложение „Армия 2020“ руското министерство на отбраната за първи път демонстрира компютър, направен под формата на обикновен таблет. Това миниатюрно устройство е съвременен команден пункт на артилерийската батарея. Таблетът по затворени канали за връзка се свързва към единната система за тактическо управление на боя, получава карта на местността, изобразява позициите и целите, информация за които му предават от различните средства за разузнаване. Също тук постъпват и данни от метеокомплексите и балистичните станции. На командира на артилерийската батарея остава само да натисне стилуса или да отбележи с пръст на сензорния екран целта и да даде команда за поразяването ѝ. По-рано това артилеристите и минометчиците правеха на хартия в тефтери с моливи.

„Красуха“Павел Лисицин/Sputnik

„Тактическите таблети“ са монтирани на всички съвременни руски танкове: Т-72Б3, Т-90МС, Т-14 „Армата“. Има ги и на самоходните артилерийски установки „Мста-С“, „Коалиция-СВ“ и дори на фронтовите бомбардировачи. В последните системата се нарича СВП-24 „Гефест“. Тя е свързана с отделните войници на земята, които наблюдават бойното поле. Както и с командира на артилерийската батарея, танка или САУ, който също има свой таблет. Той само не приема целеуказанията, а ги предава на самолета. При това боецът има данни не само кои са машините, които са в района му на работа, но и оръжията, с които разполагат. А оттам нататък всичко е работа на техниката – да натисне на целта, да избере бомби от окачването на бомбардировача, а след няколко минути пилотът да я изпрати точно по указаните координати. Именно благодарение на тази система руските Су-24 така ефективно използваха некоректируеми боеприпаси по позициите на терористите в Сирия.

Цифровата война на фронта е също така и системата за радиоелектронно потискане на врага. В руската армия на въоръжение има над 18 такива образеца: „Красуха“, „Борисоглебск-2“, „Алургит“, „Инфауна“ и много други. Всички те са способни не само да защитават техниката и личния състав от високоточни ракети и бомби, но и да правят войската „невидима“. Тоест войниците и офицерите си общуват по радиоканали, тече обмен на данни между техниката, а средствата за нападение на противника са безсилни.

Например дори само „Красуха“ подсигурява радиоелектронното потискане на самолети, крилати ракети и безпилотни летателни апарати в радиус от 250 км. Дори за пълноценен военен конфликт това е много. Тъй като такива машини могат да стоят на разстояние една от друга, те покриват с непроницаем купол целия фронт. „Красухите“ работят в Сирия в система за защита на руската авиобаза „Хмеймим“ от 2016 г. насам и са това време на територията на базата не е паднал нито един дрон-камикадзе.

„Красуха“Павел Лисицин/Sputnik

Око за око

Впрочем такова доминиране е възможно само при противодействие на по-слабо технологичен противник. Такъв е и случаят с Нагорни Карабах, където армията на Азербайджан, въоръжена с турски и израелски дронове, получи решаващо преимущество над по-слабо подготвените арменски войски.

В случай на сблъсък между по-сериозни противници – като Москва и Вашингтон, например, в Сирия вече никакви електронни устройства няма да помогнат. При наличие на системи за управление на бойното поле и на различни роботи у страните конфликтът бързо ще премине отначало към „класическа“ война от миналия век с използването на танкове и артилерия, а след това и към обмен на ядрени удари.

За това разказват открито американците в „Обзора на ядрената политика“ (Nuclear Posture Review, NPR), публикуван през февруари 2018 година. В него ясно е написано с какви средства и как планират да сдържат агресията на Русия, Китай, Иран и Северна Корея. За тази цел ще използват ядрени боезаряди с малка мощ от 5 килотона. Наравно с употребата на обикновени танкове, артилерия и тактическа авиация това позволява воденето на локална война без глобални последствия. Например унищожаване на самолетоносач, стратегически важен или културен обект от вражеската инфраструктура, след което страната да седне на масата за преговори и да завърши войната при изгодни за себе си условия.U.S. Air Force F-35A Lightning II

U.S. Air Force F-35A Lightning IILegion Media

Сигнал за назряващ неядрен конфликт с по-нататъшно стигане до атомно оръжие може да бъде това, че САЩ разгръщат бронетанковите си подразделения в Източна Европа, а също така и доставят ескадрили F-16 Eurofighter и нови F-35 Lightning на Полша и Финландия.

Русия също не остава назад. В очакване на глобалното противопоставяне край своите граници, в Калининград може да постави оперативно-тактически комплекс „Искандер-М“ с крилата ракета 9М729. Там ще бъдат разгърнати и височинни прехващачи МиГ-31МБ с хиперзвукова аеробалистична ракета „Кинжал“.

От запасняците на въоръжение се върнаха най-страшните и разрушителни оръдия и миномети от времената на Студената война: 203-мм 2С7М „Малка“ и 240-мм самоходен миномет 2С4 „Тюльпан“. Някога ги създават специално за стрелба с ядрени фугаси. Именно те подчертават мощта на съветската армия на границата със Западна Германия, сдържайки НАТО от плановете за нападение над СССР.9П78-1

9П78-1 „Искандер-М“Григорий Сисоев/Sputnik

И най-накрая, Владимир Путин подписа доктрина „За основите на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното сдържане“, в която директно се казва, че Кремъл си запазва правото на превантивна употреба на ядрено оръжие, в случай на сериозно обостряне на ситуацията.

„Мъртвата ръка“

При това няма никакви гаранции за сдържане по между им. Само в последно време по инициатива на Вашингтон беше прекратено действието на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа – той регулираше количеството бойна техника и жива сила по границите на съприкосновение на страните от НАТО и Русия. Замина си и договорът за ракетите със среден и малък обсег. Сега американците могат да разполагат своите крилати ракети Tomahawk в Полша и Румъния. Русия в отговор ще заплашва със сухопътни „Калибри“ – ракети 9М729 от Калининградска област.Ракета 9М729

Ракета 9М729Владимир Астапкович/Sputnik

Няма го и договорът „Открито небе“, който позволяваше на западните и руските военни да наблюдават с разузнавателни самолети състоянието на обичайното въоръжение в страната на другите участници в споразумението.

Най-страшното е, че употребата на конвенционално оръжие от свръхдържавите неминуемо води до разрастване на военния конфликт до глобални нива. Казано просто, конфликт, при който опитът за сдържане на противника с „малка мощ“ става невъзможен. При това ракетите за взаимно унищожение на страните от двете страни на Атлантическия океан са повече от достатъчни. Но интересно е нещо друго. Управлението им също е роботизирано.

На последното съвещание с ръководящия състава на министерството на отбраната и военнопромишления комплекс през средата на ноември в Сочи Владимир Путин каза, че в страната приключва строежът на нов изключително защитен пункт за управление на стратегическите ядрени сили. Обектът е по-технологичен от гледна точка на възможностите за анализ на ситуацията, а също така и по-устойчив на смущения, що се отнася до предаването на решенията за употребата на оръжия до командните пунктове и отделните пускови установки, дори в случай на нанасяне на пряк ядрен удар по тях.

На Запад това заявление беше свързано със системата „Периметър“ или както още я наричат – „Мъртвата ръка“. Тя е предназначена за случай, ако връзката с държавния глава и заместващите го лица със стоящите на бойно дежурство стратегически ракети е прекъсната. Тогава задачите поема изкуственият интелект. Компютърът сам ще пусне ракети от цялата територия на Русия по зададени маршрути.

В момента хората все повече цифровизират провеждането на бойни действия. В тях човек все по-често приема ролята на страничен наблюдател, тъй като с прогнозирането на войните се занимават машини, а изхода от боевете решават наземните и въздушните роботи. При това ескалацията на всеки военен конфликт би довела до прерастването му в глобално противостояние с използването на ядрено оръжие и тотално унищожение на всичко живо.

Авторът на статията е Отговорният редактор на „Независим военен обзор“

Pin It on Pinterest