Каква роля играе Германия в индустриализацията на СССР през 1930-те?
В края на 1920-те – началото на 1930-те ръководството на страната води политика на форсирана индустриализация.
Тя предвижда активно развитие на промишлеността, за да може страната да повиши отбранителните си способности и да стане независима от вноса от капиталистическите стани. По ирония на съдбата, за тази цел Москва активно прибягва до помощта на същите тези западни страни – например, Германия. Немски специалисти идват в СССР, споделят опита си, строят градове и работят в заводи.
„В навечерието на Октомври Ленин каза: „Или смърт, или догонване и изпреварване на напредналите капиталистически държави“. Ние сме изостанали с 50-100 години от напредналите страни. Трябва да избягаме това разстояние за 10 години. Или го правим, или ще ни смажат“. Това казва Йосиф сталин на Първата общоруска конференция на работниците в социалистическата промишленост през 1931 година.
Немски кредити
Съветският съюз навлиза в периода на индустриализация в трудно финансово положение. В началото на своето пребиваване във властта съветското ръководство силно изтощава хазната: част от парите са загубени по време на Гражданската война, част е отишла за сключването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918 г., а част е използвана за заплащане на вноса.
Вторият състав на съветската делегация в Брест-Литовск. Седнали отляво надясно: Каменев, Йофе, Биценко. Прави, отляво надясно: Липски, Стучка, Троцки, КараханСвободни източници
Сталин иска индустриализацията да бъде обезпечена с вътрешни ресурси: планът е продажбата на суровини и селскостопански продукти в чужбина да осигурят на СССР нужните средства за развитие на промишлеността. Но през 1929 г. се разразява световна икономическа криза – т.нар. „голяма депресия“ и цената на стоките, които Съветският съюз изнася, пада.
Очакванията на Москва не се сбъдват и Съюзът е принуден да се обърне за финансиране към други държави. Основен кредитор става именно Германия: първите 100 милиона марки Берлин предоставя на Москва още през 1925 г., а още на следващата година сумата е увеличена трикратно. За девет години официалната сума на дълга нараства до 900 милиона марки.
Чуждестранни специалисти
Обмен на стоки между немски и съветски войници (февруари 1918 г.)Свободни източници
„По професия съм механик, на 32 години, женен, имам едно дете, имам добри референции за поведението си. Като се има предвид, че в Саксония положението на работниците е много тежко, бих желал да емигрирам в Русия, тъй като принадлежа към комунистическата партия. <…> К. Матушак, Лайпциг, 1923 г.“ – с тези думи се обръща към съветската Търговска палата един от множеството немци, желаещи да пробват късмета си в СССР. Към началото на 1930-те години този вид искания стават още повече.
Работници от ремонтната работилница на завода „Червен триъгълник“ слушат лекция за индустриализацията на странатаДържавен музей на политическата история на Русия/russiainphoto.ru
Сред хората, желаещи да заминат за Съветския съюз, има хора с най-различен бекграунд – както висококвалифицирани специалисти, така и работници, отбелязва руският историк Вера Павлова. Някои са тласкани от политическите си възгледи и желанието си да строят комунизма, а понякога и от необходимостта да търсят политическо убежище в чужбина, а други – от икономическата ситуация: голямата депресия, обхванала Европа по онова време, върви ръка за ръка с безработицата. Съветските предприятия също подават заявления: страната, преживяла сътресенията по време на революционната епоха и Гражданската война (1918-1923), изпитва недостиг на кадри.
Трудностите на превода
Германски минни работници, кръстени на Сталин, на обяд в столовата. Украинска ССР. 1920 г.Sputnik
Трудности в сътрудничеството с чуждестранните специалисти не липсват. Има случаи, в които ги използват не по предназначение, като ги пращат да се занимават с неща, от които не разбират. Чужденците се оплакват от лоши условия на работа, некачествени инструменти и невнимание към техните инициативи и предложения. Трудовите условия в съветските предприятия не са на европейски ниво. Освен това, върху настройката на пристигналите работници влияе и езиковата бариера, както и може би раздялата с близките им. Местните, на свой ред, се оплакват, че новите им колеги не работят добре и се ползват с неоправдани привилегии: „…преди това се смееха на руснаците, наричаха ги свине, а сега идват при нас“, цитира жалба от работник Вера Павлова.
Електрическа централа. № 3Александър Родченко/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Образът на чуждестранния специалист, изпратен да обменя опит с местните колеги, дори влиза в съветската литература. Сатириците Иля Илф и Евгений Петров в своя роман „Златният телец“ описват немския инженер Хенрих Мария Заузе, дошъл в СССР, за да работи в съветския провинциален концерн „Херкулес“ – и сблъскал се с пълното неразбиране на местния манталитет и темпо на живот. „Мила моя, живея странен и необикновен живот. Не правя абсолютно нищо, но получавам парите си точно, в договорените срокове“, с удивление пише господин Заузе на останалата в родината си невеста.
Уляна Шилкина/Park Production, 2005
„Защо доведоха немските работници – много пари изхарчиха за тях, дадоха им много привилегии, а полза няма. На събранията казваха, че с идването на немските работници ще се повиши производителността на работниците, но се оказа, че немските работници само забавят изпълнението на промишлено-финаносвия план със своята бавна работа и недобро качество“, жалват се служителите в завод №50 „М.В. Фрунзе“. Между другото, постепенно немците се вписват в работните процеси и някои дори започват да надминават своите колеги по производителност.
Техника и строителство
Строителство на основната сграда на Каширската държавна районна електростанцияСвободни източници
Нуждата от привличането на чужди работници е предизвикана и от факта, че СССР внася оборудване от чужбина. Съответно, необходими са хора, които да работят с него и да обучат местните колеги. Често доставките са част от по-големи проекти – строителството на цели предприятия. Чуждите фирми разработват проекта, избират техниката, предават патентите и знанията на съветската страна, а Съюзът плаща разходите и възнагражденията.
Според историка Борис Шпотов от 170 договора за техническа помощ, сключени от СССР от 1923 до 1933 г., 73 (т.е. 43%) са с немски компании; делът на Германия във вноса на Съветския съюз през 1932 г. е 47%. Един от най-големите партньори на СССР е фирмата Siemens, която работи в Русия още при царския режим. В периода на индустриализация концернът участва в редица големи проекти – помага за изграждането на електростанция на р. Кура в Закавказието, проектира и строи площадката за Днепропетровската ВЕЦ, доставя турбини за Каширската районна електространция.
Социалистически градове
Строителството обхваща не само промишлени обекти: важна част от съветската индустриализация е създаването на т.нар. „социалистически градове“ – особен вид населени места към големите заводи, в които живеят служителите на предприятието. За тази цел в Съветския съюз пристигат западни архитекти. Един от тях е немецът Ернст Май, прославил се с работата си във Франкфурт на Майн.
Ернст МайОто Шверин
През 1930 г. той пристига в СССР с екипа си от специалисти с различен профил. В кратки срокове „бригадата на Май“ разработва плановете за построяване на 20 града, включително Магнитогорск, Нижни Тагил, Автострой (по-късно – Горки, Нижни Новгород), Сталинград. „Работихме в района между Новосибирск и Кузнецк, гигантски въглищен басейн в Сибир. Проектирахме много подробно 6 града на място, голяма част от които бяха построени още през същата година“, пише служител на Май през 1931 година.
Магнитогорски „гигант“ и строителДържавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru
Между другото, резултатите от тази работа са печални: по начало проектите предвиждат неголеми разходи, но съветските власти, в стремежа си да икономисат от строителството, орязват бюджетите все повече. Хората са принудени да живеят в малки и нискокачествени жилища без никакви удобства. Независимо от първоначалната лоялност на Май към съветските власти, отношенията им се влошават и критикуваният в СССР архитект взема решение да напусне Съюза само след три години.
Сталинград. 1937 г. площад „В.И. Ленин“Sputnik
Сътрудничеството на СССР с немците се усложнява с идването в Германия на власт на национал-социалистите. По онова време съветите вече са завършили първата „петилетка“ (1928-1932) – първият етап от индустриализацията, планиран да бъде изпълнен за пет години. Страната е направила голям пробив в сферата на промишлеността – според Сталин планът в областта на тежката промишленост е изпълнен на 108%. Индустриализацията носи своите плодове и зависимостта от западните страни се понижава – при това влошаването на отношенията не спира процеса. И все пак втората „петилетка“ (1933-1937) вече не е толкова успешна, а третата (1938-192) е прекъсната от началото на Великата отечествена война, сложила край на сътрудничеството с Германия.
автор: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
източник: bg.rbth.com
