Общество

Какъв e животът в съветска Централна Азия?

Съветският съюз се състои от 15 републики, всяка от които е уникална, но всички заедно изграждат комунизма. Как изглеждат те? Нека разгледаме петте централноазиатски републики: Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан.

За децата

Една от основните задачи пред СССР е решаването на проблема с неграмотността: в цялата страна са създадени нови училища, включително за възрастни. Обучението е на руски и на местните езици. Децата са възпитавани в любов към комунистическата партия и Ленин от ранна възраст. Много пионерчета от Централна Азия са наградени с посещения както в столиците на своите републики, така и в Москва.В училище, Узбекска ССР, 1930-те години.

В училище, Узбекска ССР, 1930-те години.Макс Пенсон/МАММ/МДФПионерчета от Казахстан в Москва, 1935 г.

Пионерчета от Казахстан в Москва, 1935 г.Еммануил Евзерихин/МАММ/МДФПионерчета от Узбекска ССР, 1930-те

Пионерчета от Узбекска ССР, 1930-теМакс Пенсон/МАММ/МДФВ навечерието на 1 септември Таджикска ССР, 1972г.

В навечерието на 1 септември Таджикска ССР, 1972г.Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФПионерчета от Киргизстан, 1975 - 1976 г.

Пионерчета от Киргизстан, 1975 – 1976 г.Георгий Зелма/МАММ/МДФМладежи от Туркменистан, 1977 г.

Младежи от Туркменистан, 1977 г.Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФДен на пионерите в Таджикистан, 19 май 1972 г.

Ден на пионерите в Таджикистан, 19 май 1972 г.А. Шаховской/МАММ/МДФ

Колхозници

Колективизацията, т.е. процесът на обединяване на отделни селски стопанства в колективни, се провежда и в азиатските републики. Хората от цялата страна идват в Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан. Орат „девствената земя“ и развиват земеделието.Първият трактор в Узбекистан, 1929 г.

Първият трактор в Узбекистан, 1929 г.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФУзбекистан. Бране на памук, 1970-те години

Узбекистан. Бране на памук, 1970-те годиниБорис Кудояров/МАММ/МДФВ залата на Дома на културата на Краснодонския совхоз, помощник комбайнерът Фьодор Фролов разглежда седемгодишния план за развитие на земеделието, 1959 г., Казахстан.

В залата на Дома на културата на Краснодонския совхоз, помощник комбайнерът Фьодор Фролов разглежда седемгодишния план за развитие на земеделието, 1959 г., Казахстан.Валентин Хухлаев/Архив Валентина ХухлаеваДоячки в Киргизстан, 1970-те

Доячки в Киргизстан, 1970-теДмитрий Балтерманц/МАММ/МДФЗърнен асансьор с емблемата на СССР, 1959 г., Казахстанска ССР, Костанай.

Зърнен асансьор с емблемата на СССР, 1959 г., Казахстанска ССР, Костанай.Валентин Хухлаев/Архив Валентина ХухлаеваСтуденти в

Студенти в „девствената земя“, Казахстанска ССР, 1952 г.Аркадий Шайхет

Работници

Централна Азия е сцена и на големи проекти за индустриализация, като изграждане на железници, фабрики, водноелектрически централи и канали. Между другото, местните стахановци неизменно получават признание от Москва – под формата на бонуси или похвали в национални вестници и списания.Казахски строители на Туркестанско-сибирската железопътна линия, един от основните строителни проекти на първия петгодишен план на индустриализацията на Сталин. Железопътната линия свързва Сибир с Казахстан и Киргизстан; 1930 г.

Казахски строители на Туркестанско-сибирската железопътна линия, един от основните строителни проекти на първия петгодишен план на индустриализацията на Сталин. Железопътната линия свързва Сибир с Казахстан и Киргизстан; 1930 г.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФНа строителната площадка на Токтогулската ВЕЦ, Киргизската ССР. 1975 - 1976 г.

На строителната площадка на Токтогулската ВЕЦ, Киргизската ССР. 1975 – 1976 г.Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФСтроителни работи по Големия Фергански канал

Строителни работи по Големия Фергански канал „Сталин“. Каналът от 350 км прави възможно напояването на над 500 000 хектара земя в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан; 1939 г.Аркадий ШайхетКолхозници от Ташкентска област тръгват за строителната площадка на Чирчикския машиностроителен завод, индустриален гигант, който произвежда буквално всичко - от бомби до трактори; 1930 г.

Колхозници от Ташкентска област тръгват за строителната площадка на Чирчикския машиностроителен завод, индустриален гигант, който произвежда буквално всичко – от бомби до трактори; 1930 г.Макс Пенсон/МАММ/МДФСтахановка от Таджикистан Гемулин Геледжиева, 1936 г.

Стахановка от Таджикистан Гемулин Геледжиева, 1936 г.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФМодел на влак, Узбекска ССР, 1930 - 1949 г.

Модел на влак, Узбекска ССР, 1930 – 1949 г.Макс Пенсон/МАММ/МДФСтахановката Мария Насилбаева, работник в памучната мелница

Стахановката Мария Насилбаева, работник в памучната мелница „Алма-Ата“, израснала в сиропиталище. Екипът ѝ преизпълнява производствения план с 200 процента. От архива на сп. „Огоньок“; 1950 г.Борис Кузьмин/МАММ/МДФ

Национални особености

Властите в Москва подкрепят развитието на местните занаяти и насърчават производството на „екзотични“ предмети. Благодарение на централноазиатските републики жителите на централната част на СССР получават възможността да опитат вкусни плодове и да си купят килими, които обичат да закачат по стените. Същевременно жителите на Централна Азия могат да се насладят на изобретенията на столичните конструктори – и да слушат радио дори в степите.Най-добрият лозар на Република Узбекистан и носител на орден - Ризамат Мусамухамедов, отглежда специален сорт грозде в Узбекистан

Най-добрият лозар на Република Узбекистан и носител на орден – Ризамат Мусамухамедов, отглежда специален сорт грозде в Узбекистан „Рундвайс“, 1939 г.Макс Пенсон/МАММ/МДФТърговец на пъпеши, Узбекски ССР, 1930-те

Търговец на пъпеши, Узбекски ССР, 1930-теМакс Пенсон/МАММ/МДФМестен съветник приема избиратели в Узбекска ССР; 1950 г.

Местен съветник приема избиратели в Узбекска ССР; 1950 г.Неизвестен автор/МАММ/МДФВреме за чай, Узбекска ССР, 1930-те години.

Време за чай, Узбекска ССР, 1930-те години.Иван Панов/МАММ/МДФЛовецът със скален орел, 1963 г., Казахстан

Ловецът със скален орел, 1963 г., КазахстанЛев Бородулин/МАММ/МДФОвчар и радио. В девствената земя на Казахстан, 1952 г.

Овчар и радио. В девствената земя на Казахстан, 1952 г.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФДевствената земя. Овчарско семейство в юрта, 1952 г.

Девствената земя. Овчарско семейство в юрта, 1952 г.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФКамили в Казахската степ, август 1952 г.

Камили в Казахската степ, август 1952 г.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФГранична охрана в Туркменската ССР, 1930-те

Гранична охрана в Туркменската ССР, 1930-теБорис Кудояров/МАММ/МДФДърворезба, Таджикски ССР, 1950-те

Дърворезба, Таджикски ССР, 1950-теА. Шаховски/МАММ/МДФ

Архитектура

Чуждестранните пътувания са невъзможни за повечето съветски хора, но мнозина все могат да пътуват до другите съветски републики: например московчани ходят на екскурзия до Алмати или Ташкент. В много градове в Централна Азия все още има запазени исторически сгради, както и нови сгради, издигнати в съветския модернистичен или конструктивистки стил.Обиколка на столиците на Съветските социалистически републики на Централна Азия. Група екскурзианти пред сградата на музея на Ленин на заден план, Ташкент; 1972 г.

Обиколка на столиците на Съветските социалистически републики на Централна Азия. Група екскурзианти пред сградата на музея на Ленин на заден план, Ташкент; 1972 г.Архив на Шарапови и АфанасиевиХотел

Хотел „Узбекистан“ в Ташкент, 1974 – 1976 г.Виктор Ершов/МАММ/МДФХотел и площад в Алмати, Казахстанска ССР, 1978 г.

Хотел и площад в Алмати, Казахстанска ССР, 1978 г.Никита Власов/Архив на Владимир Александрович КарловГарата в Ашхабад, 1940-те

Гарата в Ашхабад, 1940-теНеизвестен автор/Архив на Алексей ЗахаровКинотеатър

Кинотеатър „Ашхабад“ в Ашхабад, 1940-теНеизвестен автор/Архив на Алексей Захаров

Пропаганда

Много централноазиатски имена са променени на съветски. Например казахският град Акмолинск (дн. Нур Султан) по съветско време е преименуван в Целиноград. Докато столицата на Таджикистан, Душанбе, е наречена Сталинабад. Всеки голям град в Централна Азия има паметник на Ленин, а много сгради са украсени с пропагандни мозайки. Имената на улиците им включват думите Революция, Горки, Мир – същите като в много други градове в целия СССР.

„Знам, че градът ще пребъде“, Таджикски ССР, Нурек, 1960-теГеннадий Копосов/МАММ/МДФЖилищна зона в Узбекистан, края на 1960-те, началото на 1970-те

Жилищна зона в Узбекистан, края на 1960-те, началото на 1970-теВсеволод Тарасевич/МАММ / МДФПлощад

Площад „Революция“, Ташкент, 1930 г.Иван Панов/МАММ/МДФ

„Горки – родоначалник на социалистическия реализъм“, 1930 – 1949 г.Макс Пенсон/МАММ/МДФ

„Здравей, другарщ Сталин“, Узбекска ССР, 1930 – 1949 г.Макс Пенсон/МАММ/МДФПаметник на Владимир Ленин, Узбекска ССР, Андижан, 1930-те

Паметник на Владимир Ленин, Узбекска ССР, Андижан, 1930-теИван Панов/МАММ/МДФБорис Векслер/Снимка от архива на Александър ЗахарикПаметник на Владимир Ленин в Ашхабад, Туркменска ССР, 1930-те

Паметник на Владимир Ленин в Ашхабад, Туркменска ССР, 1930-теИван Панов/МАММ/МДФ

Живот

Съветска Азия е предимно мюсюлманска. Както и в останалия СССР, религията там е потисната и се промотира атеизмът. Джамиите са затворени или дори унищожени. Религиозната система обаче не е напълно премахната: съществуват официални мюсюлмански органи, макар и изцяло контролирани от държавата. Моленето не е забранено, но например работниците са официално освободени от задължението да спазват Рамазанския пост. Събирането на пари за бедните обаче е изцяло забранено, тъй като в съветската държава няма нужда от това.Визита на Леонид Брежнев в Узбекистан, 1970-те

Визита на Леонид Брежнев в Узбекистан, 1970-теДмитрий Балтерманц/МАММ/МДФНа балкона на ресторанта на езерото Исик, Казахска ССР, 1961 г.

На балкона на ресторанта на езерото Исик, Казахска ССР, 1961 г.Всеволод ТарасевичВЕЦ

ВЕЦ „Нурек“ в Таджикистан. Топъл ден, 1977 г.Виктор Ершов/МАММ / МДФСъветски планински алпинисти в Памир, Таджикска ССР, 3 - 24 септември 1986 г.

Съветски планински алпинисти в Памир, Таджикска ССР, 3 – 24 септември 1986 г.Павел Сухарев/Архив на Павел Сергеевич Сухарев

В Република Казахстан има множество селища за изгнаници, тъй като волжките германци и кримските татари са преселени и депортирани там. В допълнение, в Казахстан има няколко лагера на ГУЛАГ, а най-известният от които е т.нар. АЛЖИР, лагерът в Акмолинск за съпругите на предателите на Родината, където жените се изпращат само защото съпрузите им са осъдени като „врагове на народа“.Лагерна зона в Казахстан, 1970-те

Лагерна зона в Казахстан, 1970-теСахаровски център

Първият съветски космодрум е построен в казахските степи: Русия го отдава под наем и го използва и до днес. Именно оттам излитат Юрий Гагарин, Валентина Терешкова и Алексей Леонов.Гагарин преди излитането в Байконур

Гагарин преди излитането в Байконур

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest