Как звезди на световното кино „играят“ в съветски анимации
Поради естеството си анимацията е склонна към карикатурност, така че в анимационните филми често се появяват копия или карикатури на реални хора. От Чарли Чаплин до Марлон Брандо.
Така например членовете на The Beatles някога се „снимат“ в „Жълтата подводница“, а външният вид на главната героиня в „Малката русалка“ на Disney е даден от младата актриса Алиса Милано („Кой е шефът тук?“). Съветските аниматори не остават встрани – те също често „канят“ звездите на световното кино в своите анимационни филми.
Чарли Чаплин и други легенди на нямото кино („Една от многото“, 1927)
В началото на 1920-те съветските зрители, както и целият свят, обожават холивудските звезди Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс – те не само се снимат заедно, но и са съпруг и съпруга. „Пикфордоманията“ достига своя връх, когато двойката посещават Съветския съюз през лятото на 1926 година. Пристигането им е широко отразено в пресата, звездите са обсадени от тълпи фенове.
Анимационният филм „Една от многото“ на Николай Ходатаев, един от основоположниците на съветската анимация, е пряк отговор на тези събития. В закачливия пролог са използвани кадри от кинохрониката на Пикфорд и Феърбанкс в Москва. В сюжета млада фенка, видяла на живо своите идоли, заспива на дивана вкъщи и в съня си се озовава в Холивуд – или по-скоро точно в епизодите на любимите си филми. Освен Пикфорд и Феърбанкс, среща Бъстър Кийтън в образа на троглодит, Харолд Лойд зад волана на кола… И, разбира се, скитникът Чарли! Аниматорите възпроизвеждат характерната му походка и характерното му завъртане около себе си. Дори довеждат до логичен край гега, който самият Чаплин не би могъл да направи в действителност – единият крак, сякаш гумен, се увива около другия.
Марчело Мастрояни и Жан-Пол Белмондо („Рай в шалаше“; 1966)
Почти четиридесет години по-късно режисьорът Иван Аксенчук използва същия сюжетен похват в анимационния си филм „Рай в шалаше“. Това е язвителна миниатюра, осмиваща хиперпротективните родители и техните обични деца. Така едно такова момиченце, чиято цяла стена е окачена със снимки на чуждестранни звезди, сънува, че се разхожда ръка за ръка със знаменитости на фона на американските небостъргачи и Айфеловата кула.
Вярно е, че времената са се променили. Холивудското кино рядко навлиза в съветските екрани, но италианското и френското кино се показват често. Ето защо киноманката се разхожда с Фернандел с бомбе, Жан-Пол Белмондо със сомбреро, Алберто Сорди с ботуши и Марчело Мастрояни в елегантен костюм. Всеки от тях ѝ подарява по една роза, а само Мастрояни ѝ подарява сърце. Буквално го издълбава от гърдите си.
Отново Чарли Чаплин! („Синьото кученце“, 1976)
Модата е мимолетна, Пикфорд и Феърбанкс скоро са забравени, заменени от нови звезди. Любовта към Чарли Чаплин обаче лесно устоява на изпитанието на времето.
Формално анимационният филм на Ефим Хамбург „Синьото кученце“ – трогателна история за самотата и другостта – е адаптация на приказка от унгарския писател Гюла Урбан в жанра мюзикъл. Арията на Пилето, изпълнена от „дядото на руския рок“ Александър Градски, все още е хит. Алиса Фрейдлих, звездата от „Сталкер“ на Тарковски и „Служебен роман“ на Рязанов, дава глас на кученцето. А на котката глас дава Андрей Миронов, звездата от главната руска комедия „Диамантената ръка“.
А визуалният образ на Синьото кученце е пряко вдъхновен от бродещия Чарли. Същото огромно бомбе, същият несломим оптимизъм.
Жан Габен, Пол Нюман и Юл Бринър („Полигон“; 1977)
А пък тук няма никакъв шарж. В научнофантастичния трилър „Полигон“ по разказа на Север Гансовски световните знаменитости са възпроизведени с максимална външна прилика. Както обяснява режисьорът Анатолий Петров – той е и сценарист и главен аниматор (художник-аниматор) на филма – това е направено по две причини. Първо, за да може зрителят, виждайки познати лица, бързо да се свърже с историята. Второ, за да може цензурата да не търси намеци за реални политически фигури.
Действието се развива на тропически остров, където определена капиталистическа държава тества ново тайно оръжие – танк, който усеща страха на жертвата и затова винаги знае къде да стреля. „Жан Габен“ е генерал, един от главните антигерои на филма. „Пол Нюман“ и „Юл Бринър“ са негови подчинени. А главният герой, воден от жажда за отмъщение изобретател на самия танк, има външния вид на Мел Ферер.
Марлон Брандо, Ален Делон и отново Жан Габен с Марчело Мастрояни („Грабеж от…“; 1978)
Друга анимация на Ефим Гамбург, която все още е една от най-любимите сред руските зрители. „Грабеж от…“ е колекция от четири пародии на криминалета от различни кинематографии. В американската новела Марлон Брандо играе корумпирано ченге, а Кърк Дъглас танцува стриптийз в обратен ред, т.е. облича се в такт с музиката. Във френската поредица бивш крадец с лицето на Жан Габен планира банков обир заедно с „Ален Делон“ и „Бриджит Бардо“ и естествено всички членове на бандата искат да се измамят взаимно. В италианския сериал Марчело Мастрояни естествено солира, но престъплението не се получава, защото целият Рим е една голяма комуналка. Има, разбира се, и руски роман – със звездите на съветското кино.
И един бонус. Камео на Кристофър Лий в ролята на Дракула! („Островът“; 1973)
В един от най-титулуваните съветски анимационни филми – „Островът“ на Фьодор Хитрук, който взема „Златна палма“ в Кан, за част от секундата проблясва озъбеният Кристофър Лий. Робинсън чете вестника, а там е корицата на списание „Фантастични чудовища от филмите“.
автор: НИКОЛАЙ КОРНАЦКИ
източник: bg.rbth.com
