Как златото на Троя става военен трофей на СССР
Броят на изгубените и изчезналите по време на Втората световна война шедьоври на изкуството достига стотици хиляди.
Понякога обаче те се намират на най-неочаквани места. Така предмети от колекцията на археолога Хайнрих Шлиман са „открити“ в съветския специален фонд. Как се озовават в Москва и защо половин век са пазени с гриф „секретно“?
Вечерта на 27 април 1945 г. съветската армия влиза в Берлин и още на 2 май бойците превземат противовъздушната кула близо до Берлинската зоологическа градина. В нея, освен болница и бежанци, се съхраняват съкровища на берлински музеи. Сред тях са три внушителни сандъка с прочутото злато на Троя. Находката обаче скоро… отново изчезва. И е открита едва в началото на 90-те години в Москва.
Откриването на „Троя“
Хайнрих ШлиманLibrary of Congress/Свободни източници
Синът на протестантски свещеник от Мекленбург и любител археолог Хайнрих Шлиман (1822-1890) е обсебен от идеята да открие древна Троя още от детството си. Когато чете Омир, той научава за Троянската война и се запалва по идеята да открие древния град. Шлиман е толкова запленен по историята, че прекара години в търсене на Троя.
На 31 май 1873-а, след две години разкопки на хълма Хисарлик в Турция, Шлиман почти намира това, което търси. Под развалините на древния град той открива не само руини, но и сребърен съд със златни скъпоценности, които тежат 1,5 кг. Шлиман смята тази находка за „Съкровището на Приам“ (наречено на един от царете на града по време на Троянската война), а древните руини – за останки на легендарната Троя. Само че, тъй като Шлиман е любител и се опира само на омировите описания, оказва се, че той не е прав – по-късно учени опровергават неговата теория: следите от Троя са се намирали в горните слоеве на почвата и именно тях той унищожава по време на разкопките си. А пък „Съкровището на Приам“, както става ясно, е принадлежало на по-ранен период. Намерените съкровища обаче така и ще си останат в историята като „златото на Троя“.
Свободни източници
Съкровището е могло да се озове в Русия още тогава – няколко години по-късно Шлиман предлага на Руското археологическо дружество да го купи, но сделката не е направена. Малко по-късно, през 1881-а, авантюристът-предприемач донася колекцията си като подарък на Берлин, в замяна на званието почетен гражданин и материална компенсация. От 1922 г. съкровището е изложено в Музея за праистория и ранна история. Оттам, по заповед на самия фюрер, заедно с предмети от други музеи то е евакуирано в противовъздушната кула в зоологическата градина – специално построена за защита от въздушни нападения и смятана за идеално убежище.
Свободни източници
„Да вземем да докараме някоя реймска катедрала“
Войските на Вермахта разграбват и унищожават огромна част от културното наследство на завоюваните народи. Затова още в разгара на войната възниква въпросът за възмездяване на загубите. През 1942-а е създадена специална комисия за определяне на загубите в сферата на културата. По нейни данни, публикувани края на 1940-те, щети са нанесени на 173 музея, 4000 библиотеки и архиви. В рамките на тази организация работи Бюро за експертизи, което оглавява известният съветски художник, реставратор и историк по изкуствата Игор Грабар.
Игор Емануилович Грабар, 1950Михаил Озерский/Sputnik
Понякога се е предлагало възмездяването на унищожени шедьоври да бъде напълно тъждествено. Като пример за оценка на загубите се посочва храмът „Преображение Господне“ на Нередица, паметник на руската средновековна архитектура и живопис от XII век, разрушен от германската артилерия. В замяна Грабар предлага „да вземем да докараме някоя реймска катедрала“.
Храмът „Преображение Господне“ в НередицаAeJse Trasarebre/Swedish National Heritage Board/Свободни източници
Като еквивалент за обезщетяване фигурира и „Сикстинската мадона“ на Рафаело от Дрезден, която по-късно ще се озове в СССР и ще бъде върната в ГДР през 50-те години на миналия век. Именно Грабар ръководи съставянето на списъци с предмети на изкуството, подлежащи на прехвърляне в СССР, които включват 1745 значими за световната култура произведения. Златото на Троя също е в списъците.
С гриф „секретно“
Wolfgang Weber/Getty Images
Музейните артефакти, открити в противовъздушната кула близо до берлинската зоологическа градина, е трябвало първи да бъдат откарани в СССР. „Берлинската зоологическа градина трябва да премине под контрола на англо-американската окупационна зона… <…>… Издадена е заповед да започне бързото преместване на всички ценни предмети от противовъздушния бункер към източната част на Берлин и засега ги съхранявайте в складовете на замъка Тресков във Фридрихсфелд и в Берлинската кланицата“, пише в едно от писмата си Андрей Белокопитов, ръководител на „трофейната бригада“ на Художествения комитет по изкуствата.
Музей „Пушкин“/Свободни източници
Част от най-важните произведения скоро напускат Берлин: на 30 юни 1945 г. специален полет излита от летище „Темпелхоф“ до московското летище „Внуково“. Един от пунктовете, които приемат ценния товар в съветската столица, по-специално златото на Троя, става Пушкинският музей.
През 1949 г. по решение на ръководството на страната всички тези предмети са поставени в т. нар. „Специален фонд“ без право на публикуване и експониране. Специална инструкция забранява достъпа до него на всички, освен на пазителите му.
През 50-те години на миналия век съветските власти вземат политическо решение да върнат на ГДР част от произведенията на изкуството, изнесени от Германия, сред които са шедьоври на живописта на Дрезденската галерия. Списъкът включва и Шлимановите съкровища от Троя, но 260 предмета от злато, сребро, планински кристал и камък остават в Москва, а 414 бронзови и керамични артефакти – в Санкт Петербург в Ермитажа. Все още не е известна причината, поради която те остават в СССР.
Почти до средата на 90-те години колекцията на Шлиман е все така недостъпна за учените и широката публика. Освен това поради многото години престой в спецхранилището, тя дори се смята за изгубена. Едва през декември 1994 г. за първи път специалистите имат възможност да се запознаят подробно с нея. И две години по-късно в Пушкинския музей се открива изложбата „Съкровищата на Троя от разкопките на Хайнрих Шлиман“, което позволява на хиляди хора да видят известната колекция.
автор: ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА
източник: bg.rbth.com