Как Втората световна война започва за СССР

На 22 юни 1941 г. повечето съветски граждани са убедени, че Червената армия ще разгроми нацистите за броени месеци.

Разочарованието обаче идва много бързо.МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

„Настъплението на нашите войски очевидно бе тотално внезапна тактика за противника на целия фронт. Пограничните мостове през Буг и други реки са изцяло превзети от нашите войски без бой и напълно безопасно. За тоталната неочакваност на нашето настъпление за противника свидетелства фактът, че частите бяха превзети внезапно в казармите, самолетите стояха на летищата, покрити с брезент, а предните части, внезапно атакувани от нашите войски, питаха командването какво да правят…“, така описва в дневника си началникът на Генералния щаб на сухопътните войски на Германия Франц Халдер нахлуването на вермахта в СССР в ранната утрин на 22 юни 1941 година.Бундесархив

Независимо от ожесточената съпротива на съветските граничари и контраударите на Червената армия, немската войска, с подкрепата на своите румънски съюзници, стремително нахлува навътре в територията на СССР. Първият удар на противника поема разположената на границата Брестка крепост. „Рано сутринта с децата се събудихме от ужасен грохот“, спомня си Анастасия Никитина-Аршинова. „Гърмяха снаряди, бомби, наоколо летяха отломки. Едва успяхме да грабнем със себе си част от дрехите си. Грабнах децата и изтичах на улицата боса. Над крепостта кръжаха самолети и хвърляха бомби по нас. Наоколо в паника се лутаха жени и деца в опит да се спасят. Пред мен лежаха жената на един лейтенант и синът ѝ – и двамата бяха убити от бомба“.Брестската крепост-герой/russiainphoto.ru

12-годишният Пьотър Котелников посреща войната в Брестската крепост. Той е възпитаник на музикалния взвод на 44-и стрелкови полк. „На сутринта се събудихме от силен удар. Проби покрива. Оглуши ме. Видях ранени и убити и разбрах: това вече не е учение, а война. Повечето войници от нашата казарма загинаха в първите секунди. Последвах възрастните и се впуснах към оръжието, но не ми дадоха винтовка. Тогава, заедно с един от червеноармейците, се втурнах да гася склада за дрехи. После заедно с бойците отидох в избите на казармата на съседния 333-и стрелкови полк… Помагахме на ранените, носихме им боеприпаси, храна, вода. През западното крило през нощта ходехме до реката за вода и се връщахме обратно“.Свободни източници

Луфтвафе нанасят масиран удар по десетки съветски летища, където са базирани основните сили на авиацията на западните военни окръзи. В първия ден противникът успява да унищожи около 1200 самолета, като 900 от тях дори не успяват да излетят. „Изтръпнах. Пред мен – четири двумоторни бомбардировача с черни кръстове на крилете“, спомня си заместник-командирът на 46-и изтребителен авиационен полк Йосиф Гейбо. „Дори си прехапах устните. Та това са германски бомбардировачи Ju-88! Какво да правим?.. Дойде ми още една мисъл: ‘Днес е неделя, а немците не провеждат учебни полети в неделя’. Дали това не е война? Да, война е“.Бундесархив

„Никога няма да забравя как започна войната. Такъв страх и паника, като в първия ден и по-скоро в първите часове на войната, не съм изпитвал никога повече“, разказва танкистът Иван Хохлов, който по онова време служи в Каунас. „Практически в 4 ч. сутринта, преди да настъпи 5 ч., започнаха да ни бомбардират немски самолети. Бяхме заспали, само часовите бяха на поста си. Всички скочихме – започнахме да се лутаме наоколо, имаше крясъци, нищо не се виждаше. Самолетите бомбардират, навсякъде има огън, нещо гори. Най-интересното беше, че почти всичките ни коли бяха без колела, на блокове. Момчетата се втурнаха да търсят колела… но имаше само три готови коли. Оцелелите заедно с командира се втурнахме да бягаме на изток“.Бундесархив

Далеч не всички немци вярват в успеха на военната кампания срещу СССР. Буквално в навечерието на операция „Барбароса“ оберлейтенантът на 8-а пехотна дивизия Ерих Менде разговаря със своя началник. „Моят командир беше два пъти по-възрастен от мен“, спомня си Менде. „Вече се беше сражавал с руснаците край Нарва през 1917 г., когато е бил лейтенант. ‘Тук, в тези безкрайни простори, ще намерим своята смърт, като Наполеон’ – не скри песимизма си той. ‘Менде, запомни този час, той ще бележи края на старата Германия'“.Бундесархив

Немците се убеждават моментално, че войната срещу СССР няма да е лесна. В доклад на началника на щаба на 4-а армия генерал Гюнтер Блюментрит в самото начало на кампанията пише: „Поведението на руснаците дори в първия бой се отличаваше поразително от поведението на поляците и съюзниците, претърпели поражение на Западния фронт. Дори под обсада, руснаците се отбраняваха твърдо“.Евгений Халдей/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

На обяд на 22 юни по радиото изявление прави народният комисар на външните работи Вячеслав Молотов, който съобщава, че Германия е нахлула в СССР, и обявява началото на отечествена война срещу агресора. Много хора не разбират защо тази реч не е произнесена от главата на държавата. В своите „Спомени и размисли“ маршал Георги Жуков по-късно коментира тези събития: „Й.В. Сталин беше волеви човек (…). Виждал съм го объркан само веднъж. Това беше на изгрев на 22 юни 1941 г., когато фашистка Германия нападна нашата страна. През първия ден той не можеше да се вземе истински в ръце и да ръководи събитията твърдо. Шокът, който нападението на врага предизвика у Й.В. Сталин, бе толкова силен, че дори гласът му се сниши, а разпорежданията му по организацията на въоръжената борба не винаги отговаряха на създалата се ситуация“.Александър Устинов/Съюз на фотохудожниците на Русия/russiainphoto.ru

У много съветски граждани (особено тези в тила) началото на войната не предизвиква сериозно безпокойство. „Нашият дом беше малко встрани от селото, затова разбраха за началото на войната едва привечер“, спомня си жителят на Калининска (днешна Тверска) област Виталий Черняев, който в началото на войната навършва 11 години. „И знаете ли какво? В началото изобщо не се притесних. На втория ден дори се зарадвах! Всички по онова време бяхме възпитани с патриотични песни и филми. ‘Само си помисли, някакъв си Хитлер… Немците не пият вода от Волга! Ще победим всички’ – такива бяха първите мисли“.Анатолий Гаранин/Sputnik

В онзи момент Анатолий Вокрош живее край Москва: „Тичахме по храстите и крещяхме: ‘Войната започна! Ура! Ще победим всички’. Изобщо не разбирахме какво означава всичко това. Възрастните обсъждаха новината, но не помня в селото да имаше паника или страх. Селяните се занимаваха с обичайните си дела и в този ден, и в следващите от градовете придойдоха хора по вилите си“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest