Общество

Как войните оформят руската литература

Казват, че във всяка война, която и страна да се провъзгласи за победител, всъщност истински победители няма.

И все пак, ако има област от човешкия опит, която „печели“ от войната, то това определено е литературата.

Войната от 1812 г.

От всички конфликти и войни, Отечествената война между Русия и Франция през 1812 г. се превръща в едно от ключовите събития в руската история и бележи началото на една цяла нова епоха. Именно тогава се формира идеята за общо руско национално самосъзнание, която полага основите на представата за разнообразието в руското общество. Войната ражда и велики литературни шедьоври, един от които е „Война и мир“.Tom Harper/BBC Cymru Wales, 2016

На първо място, епичният роман на Лев Толстой, публикуван през 1860-те, формира обществената представа за тази епоха чрез умело преплитане на историята и измислицата. Мащабът на самата война е безпрецедентен. За първи път от XVII в. битките се водят на територията на Руската империя. Французите превземат Москва, сърцето и душата на нацията, и разрушават по-голямата част от града. Естествено, това се възприема като национална катастрофа! Въпреки че страната понася огромни загуби, руската армия в крайна сметка побеждава най-мощния съперник в Европа, а следователно и в света.

В Русия Войната от 1812 г. се възприема като сблъсък на титаните, битка между доброто и злото. Невъобразимата победа на Русия над френската армия се смята за доказателство за пряката намеса на Бог.

Михаил Лермонтов, поетът, написал „Герой на нашето време“, описва това в прочутата си творба „Бородино“:

„Той Бог реши, затуй и падна

Москва под чужди крак…“.

(„Заветни лири“ – Антология на руската класическа поезия, първо издание; ДИ „Народна култура“; превод от руски – Любен Любенов, Григор Ленков)

Руската проза и поезия от онези времена активно интерпретира и анализира тази чудовищна война.Tom Harper/BBC Cymru Wales, 2016

Образът на Наполеон – най-големият враг на Русия, който се самопровъзгласява за император Наполеон I през 1804 г., преминава през сериозни промени. Репутацията му еволюира драматично до степен, в която Наполеон е еднакво обичан, мразен, съжаляван и предизвикващ страх. Бившият господар на света в крайна сметка се превръща в трагичен символ на променливата човешка съдба и нищожността на живота.

„Знаеше, че това бе Наполеон, неговият герой, но в тоя миг Наполеон му се струваше съвсем мъничък, нищожен човек в сравнение с онова, което ставаше сега между душата му, и с това високо, безкрайно небе с бързащите по него облаци“, казва граф Андрей Болконски във вътрешния си монолог във „Война и мир“. („Война и мир“ – пето издание, Народна култура, София – 1970 г.) превод от руски – Константин Константинов)

Вижте още: Как Наполеон става един от главните персонажи в руското минало

„Ако всички се бореха за собствените си убеждения, нямаше да има война“, мъдро отбелязва Лев Толстой във „Война и мир“. Всъщност, руският писател знае за какво говори. Бъдещият автор на „Анна Каренина“ заминава на военна служба основно поради факта, че трябва да върне дълговете си. През 1851 г. Толстой е пратен в 4-а батарея на 20-артилерийна бригада като кадет. Той прекарва две години в Кавказ в сърцето на бойните действия. Горе-долу по това време Толстой публикува първата част на автобиографичния си роман „Детство“, който жъне огромен успех и подготвя почвата за други негови важни творби като „Утрото на помешчика“ и „Казаци“.

През 1853 г., с избухването на Кримската война, младият романист е прехвърлен в Дунавската армия и участва в битката при Олтеница и превземането на Силистра. Две години по-късно Толстой се оказва в Севастопол, Крим. Той командва батарея в битката на Черната река и е там по време на превземането на Севастопол и битката при Малакоф.

Въпреки всички трудности на бойното поле, Толстой продължава да се бие и да пише. В онзи период той създава първата от своите четири „Севастополски разкази“, на които император Александър II се възхищава особено силно.

Първата световна война

Първата световна война или Великата война причинява истинска разруха. Стотици хиляди са жертвите в Русия, за която конфликтът се оказва истинска катастрофа. Той помрачава надеждите, амбициите и мечтите на хората. Русия е като ранено животно, което не може да се излекува от раните си.Омар Шариф в ролята на Юри Живаго

Омар Шариф в ролята на Юри ЖивагоDavid Lean/Metro-Goldwyn-Mayer (MGM), Carlo Ponti Production, Sostar S.A.,1965

Нобеловият лауреат Борис Пастернак описва бурната война в своето произведение „Доктор Живаго“, което мнозина смятат за един от най-докосващите, лирични и красиви романи на XX век. Пастернак хвърля светлина върху мрачната действителност на Първата световна война. Сагата разказва за ужасите на живота при болшевиките. В книгата има препратки към Руската революция от 1905 г., Гражданската война, както и Революцията през 1917 година.

„Половината го направи войната, останалото го довърши революцията. Войната беше изкуствено прекъсване на живота, сякаш съществованието може временно да се отложи (каква нелепост!). Революцията избликна от само себе си, като дълго спиран дъх. Всеки живна и се прероди, у всички стават някакви промени и преломи. Може да се каже: всеки изживя по две революции — едната своя, лична, другата обща“.  („Доктор Живаго“, издателство „Народна култура“, 1989 г.; превод от руски – София Бранц).David Lean/Metro-Goldwyn-Mayer (MGM), Carlo Ponti Production, Sostar S.A.,1965

Писателите са не просто хроникьори на ужасите на фронта, но улавят и въздействието, което войната оказва върху най-различни хора.

Романът „Тихият дон“ на Михаил Шолохов, друг Нобелов лауреат, е мащабна историческа драма за живота на донските казаци по време на Първата световна война и Руската гражданска война. Книгата е изпълнена с кръв, гняв и наситено действие.Сергей Герасимов/Киностудио „М. Горки“, 1957

„Григорий срещна погледа на австриеца. Чифт изпълнени със смъртен ужас очи го гледаха. Австриецът бавно сви коленете си, от гърлото му излезе свистящ хрип. Примигвайки, Григорий замахна със сабята си. С един удар черепът бе разсечен на две. Австриецът падна на ръце, сякаш се подхлъзна; двете половини на черепа тупнаха глухо върху камъка“.

Великата отечествена война

Всичко започва в 4 ч сутринта на 22 юни 1941 г., когато нацистка Германия напада Съветския съюз. Когато войната избухва, един от най-добрите руски поети, Арсений Тарковски (бащата на известния режисьор Андрей Тарковски) е в Москва, където преминава военно обучение заедно с други писатели. Тарковски е решен да се присъедини към редиците на армията, но държавната медицинска комисия отказва да му даде разрешение. Той пише повече от 10 писма до Съюза на съветските писатели, в които ги моли да бъде пратен на бойното поле. След дълги обсъждания, Тарковски е назначен за военен кореспондент.Анатолий Гаранин/Sputnik

През 1945 г. той пише епично стихотворения „Събота, 21 юни“ – спомен за последния мирен ден, 21 юни 1941 година.

Пусть роют щели хоть под воскресенье.
В моих руках надежда на спасенье.

Как я хотел вернуться в до-войны,
Предупредить, кого убить должны.

Мне вон тому сказать необходимо:
„Иди сюда, и смерть промчится мимо“.

Съветският съюз дава най-големи жертви за победата над нацистите. По време на войната загиват най-малко 27 милиона души. Съветският писател Василий Гросман описва зверствата на потресаващата война и на съветската тоталитарна система в своя роман „Живот и съдба“.

Ако трябва да прочетете само една книга за войната, вероятно тя трябва да е именно тази. Шедьовърът на Гросман разглежда всеки аспект на свободата: свобода на мисълта, избора и действията. Той се осмелява да мисли мащабно и първи показва как Втората световна война засяга целия Съветски съюз. Както добре разбира Гросман, фашизмът и тоталитаризмът се оказват двете страни на една и съща монета. В „Живот и съдба“ той изобразява както нацистките лагери, така и лагерите на Сталин.Георги Зелма/Sputnik

В центъра на историята е съдбоносната битка за Сталинград. Докато Толстой, обаче, показва как нацията се обединява като твърда скала по време на ключовата битка при Бородино във „Война и мир“, Великата отечествена война, според Гросман, разкрива как руският народ, макар и обединен от общата цел войната да бъде спечелена, не успява да остане единен срещу ужасяващите зверства на съветската система. Гросман показва съдбата на своите герои, които водят една загубена битка срещу жестокостите и несправедливостите на тоталитарната система. Неговият „Живот и съдба“ се превръща в универсална крилата фраза, дори за хората, които не са чели романа.

Една от най-влиятелните поетеси в Русия, Анна Ахматова, също не остава настрани от политическите размирици. Тя преживява две войни, Революцията през 1917 г. и Блокадата на Ленинград.

Птицы смерти в зените стоят.
Кто идет выручать Ленинград?

Не шумите вокруг — он дышит,
Он живой еще, он все слышит:

Как на влажном балтийском дне
Сыновья его стонут во сне,

Как из недр его вопли: «Хлеба!»
До седьмого доходят неба…

Но безжалостна эта твердь.
И глядит из всех окон — смерть.Владимир Целик/Sputnik

Ахматова никога не е подкрепяла комунистическия режим, който безпощадно разбива съдбата ѝ, както и тази на съпруга ѝ – поета Николай Гумильов, който е арестуван и екзекутиран (междувременно синът на Ахматова е заточен в Сибир заради своите антисъветски виждания). И все пак, Ахматова, чието прочуто стихотворение „Реквием“ я превръща в глашатай на потъпканите, знае колко много хората се нуждаят от морална подкрепа в борбата си срещу фашизма.

Что войны, что чума? — конец им виден скорый,
Их приговор почти произнесен.
Но кто нас защитит от ужаса, который
Был бегом времени когда-то наречен? 

Великата дама на руската поезия знае как да зададе правилните въпроси с отворен край по-добре от всеки друг…

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest