Как водката помага на Червената армия да победи немците

В най-тежкия период на войната съветските войници получават по 100 г водка на денонощие.

Тя им помага да се борят със силния стрес и да попълнят нечовешката загуба на енергия.

Източният фронт на Втората световна война е истински ад на земята: артилерийските обстрели и самолетни атаки, страшните нападения с танкове, масовата гибел на другари не са оставили нищо живо… За войниците да съхранят физическите си и морални сили е изключително сложна задача.

Ръководството на воюващата държава осъзнава проблема прекрасно и измисля най-различни средства, за да поддържа тонуса на военнослужещите. Например немските войници повдигат бойния си дух със шнапс. Във Вермахта съществува и практика да се вземат таблетки „Первитин“. Този препарат на основата на метамфетамин оказва силно стимулиращо въздействие върху психиката, като действа на централната нервна система и предизвиква прилив на енергия и понижена нужда от сън и храна.

В Червената армия проблемът със стреса се решава по различен начин, а именно с помощта на най-известната руска напитка – водката.

„Наркомските 100 грама“

Архивна снимка

Традицията на войниците да се дава алкохол „за храброст“ съществува отдавна в руската армия. Още през XVIII в., по време на бойни действия, на военнослужещите се полагат по три чашки „хлебно вино“ на седмица.

През 1908 г., след катастрофалното поражение на Русия във войната срещу Япония, е взето решение тази практика да се прекрати, а 30 години по-късно, вече в Съветския съоюз, излиза указ на Народния комисариат на отбраната „За борба в пиянството на РККА“, според който „особено ревностните любители на пиенето могат да бъдат уволнени от редиците на въоръжените сили и дори да бъдат пратени на съд“.

Алкохолната традиция се завръща в армията по време на войната срещу Финландия. През януари 1940 г. народният комисар на отбраната Климент Ворошилов предлага на войниците и командирите да се дават по 100 г водка и 50 г мас на ден, за да могат да се сгреят в суровите зимни условия. На танкистите се полага двойна порция, а летците често получават коняк.

Борба със стреса

Архивна снимка

С приключването на войната срещу финландците практиката на войската да се раздава алкохол е прекратена, но след половин година е възобновена. На 22 август 1941 г. с постановление №562 Държавният комитет на отбраната въвежда ежедневно разпределение на 40-градусова водка сред военнослужещите на първа линия (които са в непосредствен контакт с врага), като на човек се падат по 100 грама.

Указът на народния комитет за отбрана, който излиза три дни по-късно, уточнява, че освен частите на първа линия, водка се полага и на летците от ВВС на Червената армия, както и на инженерно-техническия състав, който обслужва полевите летища.

Разбира се, тази инициатива на военното ръководство на страната е предизвикана от съвсем различни причини в сравнение с времето на съветско-финландския конфликт. Редовното раздаване на алкохол трябва да помогне на войниците да се справят с огромния стрес, който изпитват в тежкия за СССР първоначален период на войната срещу нацистка Германия. Освен това именно твърдият алкохол с голямо съдържание на спирт се разнася бързо в човешкия организъм и се превръща в сериозно количество енергия, позволявайки на организма бързо да възстанови големите загуби на енергия.

Помощ или вреда?

Архивна снимка

Системата за раздаване на водка на военните в различните съединения и формирования се различава значително. На места алкохолът се дава на войниците преди началото на атаката, на други места – след тежък бой, а на трети „огнената вода“ стига до полковете изключително рядко.

„Помня, че ни даваха водка само преди атака, – твърди редник Александър Гринко. – Старшината обикаляше из окопите с халба и всеки, който искаше, си наливаше. Първи пиеха младите. След това излизаха направо под куршумите и загиваха. Тези, които оцеляваха след няколко битки, се отнасяха към водката много внимателно“.   

„Без твърд алкохол нямаше как да победим… студа, – казва старши лейтенант Фьодор Илченко, пленил фелдмаршал Фридрих Паулус в Сталинград. – „Фронтовите 100 грама“ станаха по-скъпи от снарядите и спасяваха войниците от замръзване, тъй като те прекарваха много нощи на голата земя на полето“.

Далеч не всички военнослужещи, обаче, имат нужда от редовен прием на алкохол. „През първите години я смених със захар, –спомня си картечарят Михаил Ларин. – Когато старшината раздаваше стоте грама, войниците около мен ходеха като гъски. Така че аз заменях тези сто грама“. „Нас, младежите, наличието или липсата на „стоте грама“ ни интересуваше слабо, далеч повече ни интересуваше храната“,твърдигвардейският сержант Георгий Веляминов.

Лош навик

Архивна снимка

Правилата и нормите за раздаване на водка непрекъснато се променят. През май 1942 г. алкохолът започва да се дава само на частите, които са се справили отлично в боя. При това нормата им е увеличена до 200 грама. На всички останали военни на първа линия пиене се полага само по празници.

През ноември същата година е решено да се върнат традиционните 100 грама, които се раздават само на онези войници и офицери, които участват непосредствено в бойните действия. На военните от запаса, както и на тези, които са в тила, се полагат по 50 грама.

Не навсякъде на военните се раздава само водка. Например при съветските войски, които отбраняват Кавказ, тази напитка успешно е заменена с местно вино.

След победата „наркомските 100 грама“ в Червената армия са отменени. Далеч не всички от завърналите се от фронта, обаче, успяват да изкоренят дългогодишния си навик да пият всеки ден.

Ветеранът от 83-а гвардейска стрелкова дивизия Лев Карташев си спомня: „Вече след войната в Свердловск (днешен Екатеринбург) известно време ходех да обядвам в офицерския стол. И ми се струваше просто лудост, че офицерите не сядат да ядат без 100 грама… А някои пиеха дори по 200 и повече… Помня, че гледах тази картина и си помислих: „Да, така далеч ще стигнем…“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest