Как в СССР записват музика на рентгенови снимки
По време на Студената война западната музика – буги, рок, джаз, е полулегална в СССР.
Но хората намират оригинален начин да записват пиратски копия – на рентгенови снимки.
В СССР хората, които могат да слушат западна музика на оригинални грамофонни плочи, не са много. Тези плочи са голяма рядкост, струват цяло състояние, а със спускането на „желязната завеса“ е все по-трудно да се набавят. Почти цялата музика, която се свързва със Запада – рокендрол, джаз, буги – е неофициално забранена (тя компрометира всеки, който я слуша), а продажбата на плочи от ръка на ръка е углавно престъпление (от октомври 1931 г. цялата частна търговия в СССР е забранена; по-късно в наказателния кодекс се появява параграф „за спекулация“, по който човек може да получи до 7 години лишаване от свобода).
От изложбата „Музика върху кокали“ от 2017 г.Иван Ерофеев/Гараж
Тогава в страната се появява един уникален музикален носител – самоделни плочи, направени от рентгенови снимки. Наричат ги „записи върху кокали“, „записи върху ребра“ или просто „ребра“.
Пазар на кокали
Разпространението на „ребрата“ достига своя връх през 1940-50-те години, когато съветската звукозаписна индустрия попада под пълния контрол на държавната цензура. На обичайните грамофонни плочи има само песни на народни артисти на СССР, а всяка друга музика, неодобрена от властите, се смята за неофициална и няма никакви шансове да бъде записана легално.
Например, освен Франк Синатра, Бийтълс, Чака Бери и Елвис Пресли, на „ребра“ се записват и песни на емигранти, обявени за „врагове на народа“ в родината си: певци, обвинени в антисъветски престъпления (например Пьотр Лешченко и Константин Соколски са забранени, след като са обвинени в измяна на родината, а Вадим Козин – след като е обвинен, че е хомосексуалист, за което е пратен в ГУЛАГ). Т.нар. „блатни“ песни, които се радват на огромна популярност сред широките маси, също нямат никакъв шанс да бъдат официално записани.
Затова, също както в СССР съществува тайно издавана литература – т.нар. самиздат, има и черен пазар на самоделно записани плочи. В големите градове, най-вече в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург), възниква цяла индустрия за произвеждане и продажба на „музика на кокали“.
Защо точно рентгенови снимки?
Това наистина са истински рентгенови снимки на обикновени хора: на тях се виждат стави, гръбначни стълбове, гръдни кошове – последните са най-често срещани, защото в СССР всички задължително си правят редовни снимки на белите дробове. Те са евтин и достъпен материал. Градските поликлиники раздават купища снимки, безплатно или срещу скромна сума: тъй като веднъж годишно така или иначе трябва да се отървават от този пожароопасен материал. В същото време, гъвкавите снимки са идеални за записи.
Смята се, заслугата за появата на „музиката върху кокали“ е на жителя на Ленинград Руслан Богословски, който изобретява самоделно звукозаписно устройство и открива незаконното студио „Златно куче“.
„След като внимателно проучи в студиото на Филон (основателя на студио „Звукозапси“, от който Богословски заимства идеята за записа на полумеки дискове) принципа на работа на апарата и проведе редица необходими измервания, Руслан направи работни чертежи, след което намери стругар, който му изработи нужните части. През лятото на 1947 г. великолепният апарат за механичен звукозапис беше готов“, пише в статия за списание „Пчела“ един от производителите на такива плочи Борис Тайгин.
Фарцовшчик от „Иван Василиевич сменя професията“Леонид Гайдай/“Мосфилм“, 1973
Апаратът прилича на грамофон, но работи в обратна посока. Вместо иглата, която чете музиката на плочата, той е снабден със звукозаписна глава. Музиката я кара да вибрира и прави прорези в снимката. Самоделната плоча вади много по-лош звук от виниловата. Тя пука и трещи почти толкова силно, колкото самата музика. Но все пак песента се чува.
Реални условия
Фактът, че „ребрата“ са от гъвкав материал улеснява много продажбата им. Продавачът (или т.нар. „фарцовщик“) може да скрие в ръкава си по 20-25 плочи.
По правило продавачите се движат по двойки: единият се договаря с купувача, а вторият стои недалеч със стоката. Тези плочи струват 1,5 рубли. За студентите, които са основната аудитория на фарцовщиците, това е сериозна сума. „В студентските си години за една рубла можех да преживея много добре цял ден. И да закуся, и да обядвам, и да вечерям“, спомня си съветският музиковед и колекционер Наум Шафер.
Продавачите също си живеят добре, но всеки път рискуват да бъдат пратени зад решетките. Продажбата на стоки от ръка на ръка в СССР и частното предприемачество като цяло са забранени. Основните производители на „ребра“ в Ленинград – Руслан Богословски и Борис Тайгин, нееднократно са арестувани, което обаче не води до изчезването на нелегалните плочи.
Руслан Богословский и Борис ТайгинАрхивна снимка
Първия път Богословски е осъден на три години, а Тайгин – на пет. Но след като излизат на свобода, те възстановяват апаратурата и отново започват да правят „ребра“. Четири години по-късно Богословски отново е арестуван и пак е осъден на три години. През това време той успява да измисли начин да прави твърди плочи в домашни условия и след като излиза на свобода, започва да ги произвежда – и е пратен в затвора за трети път.
Ударът за съветските самоделни плочи идва от техническия прогрес: когато на пазара се появяват ролковите магнетофони, плочите „върху кокали“ стават ненужни.
източник: RUSSIA BEYOND
