Как в СССР водят борба с дарвинизма и генетиката
Съветската идеология засяга всички сфери на живота и навлиза на територията на науката.
Ако отдавна доказани теории не отговарят на съветската представа за живота, те са признати за погрешни и заради тях може да загубите работата си или дори свободата си.
Съветските власти подкрепят идеята за класовата борба (марксизъм), но отричат вътрешновидовата борба за съществуване (дарвинизма), както и цялата класическа генетика.
Селският учен Трофим Лисенко
Трофим ЛисенкоСвободни източници
Идеолог на съветския възглед за биологията като цяло и за теорията на еволюцията в частност е агрономът Трофим Лисенко. През 1928 г. той разработва нова селскостопанска технология, наречена яровизация: предполага предварително охлаждане на семената на зърнените култури преди сеитба, за да се получат по-големи добиви. Много учени подкрепят идеята и съветската преса започва да възхвалява Лисенко, като ентусиазирано подчертава неговия селски произход – за разлика от високообразованите учени, които са учили и работили в царска Русия и са пътували в чужбина, попивайки буржоазни идеи.
Лисенко става влиятелен агроном и заема много важни постове – през 1938 г. става президент на Всесъюзната академия на селскостопанските науки „Ленин“. Той продължава да предлага нови, понякога най-невероятни агротехнически и селекционни идеи.
Трофим Лисенко говори в Кремъл, 1935Свободни източници
Има много последователи, а учението му и това направление на съветската биология често са наричани „мичуринската агробиология“. Известният учен-селекционер Иван Мичурин няма нищо общо с това, просто Лисенко се смята за негов последовател.
Но какво вместо дарвинизма?
Лисенко нарича главна цел на агробиологията увеличаването на добивите и планира да го направи по нов начин, без да се опира на „враждебни капиталистически доктрини“.
1947 г.Свободни източници
Основният обект на атаките на Лисенко е дарвинизмът. Той нарича Дарвиновата еволюционна концепция с нейната теория за неравенството на организмите псевдонаучна и като цяло я смята за расистка. А класическата генетика нарича фашистка наука.
Лисенко приема, че развитието на живия организъм зависи не толкова от наследствеността и гените, колкото от външната среда. Вярва и в унаследяването на придобитите умения.
Свободни източници
Най-важното е, че той отрича вътревидовата конкуренция. Например, той се застъпва за нови начини на засяване на кок-сагиз (каучуково растение) по квадратно-гнездовиден начин. Според неговата версия реколтата щяла да расте експоненциално. В същото време американците са против този метод, тъй като някои растения, засети твърде близо едно до друго, изобщо не поникват или поникват слабо. Лисенко отговаря, че принципът на вътревидовата борба е измислен от буржоазната наука: „Съществува само конкуренция между видовете: заека го яде вълкът, но заекът не яде заек – той яде трева. Пшеницата също не пречи на пшеницата да живее“.
Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Лисенко също така твърди, че видовете могат да се трансформират един в друг под въздействието на околната среда. „Да се отрича, че пшеницата при подходящи условия поражда отделни зърна ръж, които след това израстват и изместват пшеницата, означава да се отвръщаме от живота, от практиката“.
Борба с учените и буржоазните доктрини
За Лисенко научните теории са неразривно свързани с идеологията и социалния ред. Той твърди, че буржоазната биологична наука толкова много цени „теорията“ за вътревидовата конкуренция, защото трябва да оправдае защо голям брой хора в капиталистическото общество водят лош живот.
Дмитрий Бальтерманц/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
В същото време той казва: „Ние, съветските хора, много добре знаем, че потисничеството на работниците <…> няма нищо общо с никакви закони на биологията“.
С „идеологически чуждите“ доктрини, донесени от враждебни чужди държави, той предлага да се води борба.
Изтъкнатият генетик Николай Вавилов е арестуван през 1940 г. – формално за „саботаж“, като по-късно умира в ареста. (След смъртта на Сталин той е реабилитиран и признат за велик учен, така че сега в много руски градове има улици, наречени на негово име).
Г. Биков/Sputnik
През 1948 г. се провежда заседание на Академията на селскостопанските науки, председателствано от Лисенко, на което с одобрението на партията класическата генетика е обявена за псевдонаука. От този ден започва процесът, който днес се нарича „лисенкоизъм“, т.е. борбата срещу идеологически нежеланите учени.
Тези, които се занимават с генетика (а не с агробиологията на Лисенко), са уволнени от постовете си. Учените, които критикуват идеите на Лисенко, също са преследвани. Целият изследователски процес е поставен под контрола на идеологията. По-късно същата съдба сполетява и други клонове на биологията – вирусология, цитология и други науки.
Борис Лосин/Sputnik
През 1955 г. почти триста учени подписват писмо, в което критикуват Лисенко, а теорията му е наречена „средновековна, позоряща съветската наука“. Лисенко е отстранен за известно време от председателството на академията, но след това самият Хрушчов го връща обратно. Генералният секретар го подкрепя – харесват му народният произход на учения и добрите добиви на пшеницата.
Трофим ЛисенкоСвободни източници
Но след напускането на Хрушчов през 1965 г. се оказва, че работата на Лисенко съдържа научни нарушения и недостоверни аргументи. В крайна сметка той е отстранен от поста си, но остава верен на идеите си, има много последователи и продължава експериментите си и ръководи лабораторията на експерименталната изследователска база „Горки Ленински“ още 10 години, преди да почине.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
