Как в СССР се появява червеното червило и защо е обожавано?
Червеното червило на практика е част от козметиката на всяка съветска жена.
А когато го свърши, то тя може сама „да си направи“ ново.
Истински масово червилото стана едва в началото на XX век, след като мигрира от гримьорните на актрисите в козметичните чантички на обикновените жени.
От скандално до шик
1950-те, Мали театърАнатолий Гаранин/Sputnik
Преди революцията от 1917 г. Русия произвежда основно сапун, кремове и парфюми. Гримът не е приет и се смята за вулгарен, както сред селяните, така и сред дворяните. Дори последната императрица Александра Фьодоровна се появява на публични места само с лек аромат на парфюм.
Гюзел Апанаева, 1970Дмитрий Донской/Sputnik
Какво кара обществото да промени възгледите си? В началото на XX в. филмовата индустрия започва активно да се развива, след което се появяват и цветните филми. В Съветския съюз изгряват родни звезди, чиито образи са ехо на образите на Марлене Дитрих и Грета Гарбо, само че те изобразяват строители на комунизма.
Максим Блохин/ТАСС
Любов Орлова, Валентина Серова, Людмила Гурченко – тези филмови звезди превръщат червеното червило в своя визитна картичка, а милиони съветски жени повторят грима им в живота. Всяка иска да бъде като любимата си актриса!
Какви са съветските червила?
„Красный мак“ Макс Литвак, плакат, 1938Свободни източници
В съветска Русия започва производството на одеколони, кремове, спирали и червила във фабриките „ТЕЖЕ“ („TЭЖЭ“ – от съкращението на руски на Тръст на ефирно-маслените есенции). Стоките струват стотинки, тъй като Съветският съюз преди всичко иска да научи хората да се грижат за себе си. Името на тръста става наистина популярно. Дори песни се съчиняват за него.
На устните ТЕЖЕ,
На очите ТЕЖЕ.
На бузите ТЕЖЕ…
А да се целуваме къде?
Михаил Потирнике, Алберт Симановски/ТАСС
В следвоенните години за красотата отговаря Главпарфюмер, Главното управление на парфюмерийната и козметичната промишленост.
Владимир Первенцев/Sputnik
За червилата експертите разработват 10 нюанса, от морковено до малиново лилаво с различни червени тонове между тях.
От остатъците от червило може да се забърка ново (или да се експериментира с нюанси). С помощта на клечка кибрит червилото се изважда, разтопява се в супена лъжица, разбърква се и се връща обратно в тубичката.
„Рассвет“ и „Свобода“
Козметична фабрика „Рассвет“, 1992 г.Алексей Жигайлов/ТАСС
Въпреки „съветските“ си имена, тези фабрики са основани по време на царския режим от френски специалисти и са преименувани вече след революцията.
„Рассвет“ е „Виктория Реджина“, създадена през 1876 г. от Емил Бодло. Най-известният ѝ козметичен продукт е пудрата „Царевна-лебед“, която се произвежда със същото име в СССР. Но в съветско време фабриката става известна с червилото си „Елена“.
Мис КГБ Екатерина Майорова, 1990 г.Игор Михалев/Sputnik
Това е съвместна разработка на съветски и френски специалисти и се ползва с невероятна популярност.
А фабриката „Свобода“ е създадена на базата на Сдружение „А. Ралле и Ко“ (на името на създателя си французина Алфонс Рале). Съветското червило от „Свобода“ има необичайно дълготраен цвят, от който е трудно да се отървеш.
Любов ОрловаLegion Media
Съветските червила са много достъпни. И така, през 70-80-те години качествено червило струва 1 рубла 20 копейки (има и по-евтини разбира се). За сравнение, средната заплата е 170 рубли. Малко по-скъпо е полското червило.
Любов Орлова в ролята на американската журналистка Джанет Шервудреж. Григорий Александров, 1949/Мосфильм
Цената на френската козметика достигна 35-40 рубли. Разбираемо е, че това не е било достъпно за мнозина, но жената, успяла да се сдобие с желаното червило, се е чувствала като кралица.
автор: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН
източник: bg.rbth.com
