Общество

Как в Русия се борят със сквернословието

Нецензурните думи са част от езика от древни времена, при все това властите се опитват да регулират тази сфера.

Понякога много жестоко. 

Псувнята е една от ярките особености на руския език. Тя сякаш винаги е била пълноправна част на културата и с нейна помощ настроението или мисълта придобива дори по-ясно значение. Такова разнообразие и количество на ругатни няма да срещнете в други езици, макар че в руския това са само производни от няколко „корена“. 

Как се отнасят към ругатните в древността

Кира Лисицкая (Снимка: Unsplash; Свободни източници)

Още славянските езически племена използват псувни. С тяхна помощ са извършвани ритуали – като гонене на злите духове от къщата.

За да се покаже какви варвари са били езичниците, в първата руска хроника „Повести за миналите години“ се посочва, че преди покръстването на Русия славянските племена „са живели в гората, като всички животни, ядели са всичко нечисто и са сквернословили в присъствието на бащите си и снахите“.

Според християнската традиция сквернословието е грях, а хората, които псуват, са обсебени от бесове. В житиетата на светците се срещат епизоди, в които сквернословещият и особено хулещият Исус, започват да бъдат изтезавани от нечист дух.

Макар сквернословието да не се одобряват от църквата, нецензурни думи се срещат в най-различни източници, включително и в брезови грамоти от XI в. и различни документи. И дори  представителят на духовенството протопопът Авакум в своето житие доста активно използва всякакви ругатни. Това е една от причините неговата автобиография, написана през XVII век, дълго време да бъде забранена и да бъде публикувана едва в началото на XIX век. 

Първите забрани и наказания

Кира Лисицкая (Снимка: Unsplash; Свободни източници)

„Лаят“, тоест ругатнята, не се одобрява и от много князе в древна Рус. Според общоприетото мнение за псувня на обществени места при Иван III и Василий III наказанието е удари с пръчки или камшик. Иван Грозни провежда пропаганда против ругатните в цялата страна.

През 1648 г. цар Алексей Михайлович издава първия указ за забрана на сквернословието, в който е посочено и наказание „за тези, които се противят на християнския закон… ще видят от Нас немилост и жестоко наказание“. Царят преследва и скоморохите – уличните  музиканти, чиито песни са с твърде фриволно съдържание (четете за тях тук).

Разцвет на ругатните и жестоки наказания

Кира Лисицкая (Снимка: Unsplash; Свободни източници)

На практика забраните не действат, а по време на управлението на Петър I разюздаността само се засилва – и самият цар също не се гнуси да изрича скверни думи. При това той изисква строг ред в армията и във „Воинския устав“ от 1715 г. има няколко пункта, посветени на сквернословието и на наказанията за богохулниците, заплашени с жигосване на езика с нагорещено желязо и дори с отсичане на главата. 

Малко по-меко е наказанието, предвидено за ругатня, в която няма богохулство, а е изречена „само от лекомислие“. При първо и второ нарушение на устава войникът, който е псувал, е можел да бъде затворен в карцера и лишен от заплата, но при третия го е грозял и разстрел.

От XVIII в. цензурата бдително следи в печатната продукция да не се появяват псувни и затова те са наречени „нецензурна“ лексика. При все това в личната кореспонденция на високообразовани хора напълно са могли да попадат нецензурни думи, а най-големият руския поет Александър Пушкин е известен и с това, че е писал шегаджийски стихове с ругатни.

Псувните в СССР

Кира Лисицкая (Свободни източници)

Съветската власт, наред с ликвидацията на неграмотността, си поставя задачата да облагороди езика. При все това псувните продължават да са в обращение сред народните маси и особено в затворите и лагерите. 

В съветския печат и в публичното слово псувнята е недопустима. В Наказателния кодекс не са залегнали ясно изложени наказания точно за „псувни“, макар че за „оскърбителна проява на неуважение“, „публично оскърбление“ и „проява на неуважение към отделни граждани или обществото като цяло“, граждани са можели да бъдат лишени от свобода до шест месеца или дори до една година.

Впрочем забраните само усилват желанието да се изследва „народният език“ – в съветската неофициална литература и музика псувните все пак се срещат и се разпространяват чрез самиздат.

Сега може ли да се псува?

Кира Лисицкая (Снимка: Unsplash; 500px/Getty Images)

От 2014 г. в Русия действа закон за забрана на ненормативна лексика в публичното пространство – в литературата, средствата за масова информация, театъра и киното, на концерти и масови мероприятия. А в печатната и аудиовизуалната продукция, в които се използва ненормативна лексика, трябва да има специална забележка. За нарушение на закона е предвидена глоба и дори арест до 15 денонощия. От 2021 г. в Русия с глоби се наказва и за ругатни в интернет, ако те и други неприлични изказвания са насочени към други лица и с цел оскърбление. 

Според оценки на експерти броят на ругатните в интернет след въвеждането на забраната само се е увеличил. Филологът Андрей Шчербаков от Института по руски език „А.С. Пушкина“ счита, че държавата разбира се трябва да регулира сферата на публична комуникация, но не е възможно да се прикрепи „лингвистичен полицай“ към всички граждани: „Много по-важно е усилията да бъдат съсредоточени към повишаване на общото културно равнище“.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest