Как в Русия помагат на афганистанските бежанци?

Разказваме как хората от Афганистан оцеляват в държава, която не дава бежански статут почти на никого.

Омид е 30-годишен и е завършил английска филология в държавния университет в Херат, Афганистан. Само преди година той работи като редактор в местния ТВ канал, а през последните три месеца се буди в 4 ч сутринта. Час по-късно врати отваря пазар „Москва“ в района на Люблино в югоизточната част на руската столица. Това е новата му работа.

Всеки делничен ден от пет сутринта до шест вечерта Омид разтоварва китайски чанти и портфейли от склада и ги продава. За това получава 30 000 рубли месечно (около 356 евро). Тези пари му стигат за храна и квартира в стая за 8 души в общежитие недалеч от пазара (8000 рубли или около 95 евро месечно). Остават и да помага на жена му, която продължава да живее в Афганистан. Според него в Русия той се чувства депресиран, а собственикът на търговския обект на пазара с всеки изминал ден иска от него да работи все повече.Омид

ОмидЛичен архив

Независимо от оплакванията на Омид, той е имал късмет да си намери работа и квартира. Много нелегални имигранти нямат и това и са обречени на далеч по-тежки условия на живот.

„Искам някой да ми помогне да се регистрирам тук и да получа разрешение да доведа семейството и жена си в Русия. Афганистан разруши целия ми живот, донесе ми много тъга. В Москва започвам от нулата, но това е много тежко, уморих се“, оплаква се Омид.

На 13 април президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че американските войски ще се изтеглят от Афганистан до края на август 2021 година (американската военна кампания в Афганистан започна през 2001 година, след терористичните нападения на 11 септември). За 4 месеца ислямското радикално движение на Талибаните (признато за терористична организация на територията на Русия) напълно превзе Афганистан – факт, който бе оповестен от представителите на движението на 15 август 2021 година.

Говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че Русия е готова да помогне за евакуацията на афганистански бежанци, но само в чужди държави.

„Готови сме да предоставим услугите на руската гражданска авиация по обезпечаването на транспортирането по въздух на всякакъв брой афганистански граждани, включително жени и деца, в която и да е чужда държава, която проявява интерес към приемането и настаняването им“, заяви Захарова на брифинг с журналисти на 19 август.

Руският президент се обяви против приемането на бежанци от Афганистан в Русия, както и в страните от Централна Азия, преди те да са получили визи за САЩ и Европа – по думите му, това противоречи на сигурността на страната, тъй като има опасност в страната да проникнат терористи, представящи се за бежанци.

„Те [бежанците]могат да са хиляди, както и стотици хиляди. А може да са и милиони. А ние дори нямам визови ограничения с нашите най-близки съюзници и съседи. Каква граница имаме? Хиляда километра. Може да се качи на каквото иска – на кола или на магаре, и да тръгне през степите“, заяви президентът на 22 август на среща с представители на партията „Единна Русия“.

В същото време Русия като цяло изключително рядко предоставя бежански статут. Към края на 2020 г. в Русия има само 455 бежанци, а за 2020 г. подобен статут са получили общо 28 души, съобщава изданието „Парламентская газета“, като цитира отчет на Федералната агенция по етническите работи.

До 25 август Русия евакуира граждани на своята страна, както и граждани на Беларус, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Украйна (общо около 500 души) с пет самолета на министерството на отбраната. Но някои афганистанци все пак успяха да попаднат в Русия. Освен това, в руските висши учебни заведения се обучават афганистански студенти, които се боят да се върнат у дома и мечтаят да се спасят своите близки от завладяната от талибаните страна.

Колко са те, как живеят в Русия и кой им помага да се устроят в страната, която официално не приема афганистански бежанци?

Влизане с FAN ID, затвор и глоби

Салона на Ил-76МД по време на евакуацията на руски граници от Афганистан

Салона на Ил-76МД по време на евакуацията на руски граници от АфганистанScreenshot/Sputnik

На 15 август 2021 г., в деня, в който талибаните официално превзеха Афганистан, в тесните коридори на невзрачен панелен блок в Москва влизат над 10 развълнувани афганистански студенти от Ростовската школа за служебни кучета към руското вътрешно министерство в Егориевск (97 км от Москва). В блока се помещава една от малкото неправителствени организации в Русия, която помага на мигранти и бежанци. Името ѝ е „Гражданско съдействие“ (през 2015 г. Русия призна тази организация за чуждестранен агент). В центъра оказват юридическа, медицинска и хуманитарна помощ и помагат на бежанците и мигрантите да се социализират и да учат руски език онлайн.

Студентите молят сътрудниците да им помогнат да доведат семействата си в Русия и питат дали няма да ги пратят да живеят обратно в Афганистан.

„Много се обучават в платена форма и не могат да работят. Обучението се заплаща от родителите им в Афганистан, а много от тях в момента са загубили работата и жилищата си. Ние успокояваме студентите, консултираме ги, но не знаем дали нашата държава ще обучава афганистанските студенти безплатно“, разказва ръководителят на обществената приемна на неправителствената организация Лайла Рогозина.

Освен студенти, през юни 2021 г. жителите на Афганистан можеха да влязат в Русия свободно с т.нар. FAN ID за мачовете от Световното първенство в Русия. Тогава Русия пускаше чуждите граждани с паспорти за футболни фенове. Според правилата, чужденците трябваше да напуснат Русия след края на шампионата на 12 юли 2021 г., но някои афганистанци, след като разбират, че страната им е на път да бъде превзета от талибаните, използват своите FAN ID като възможност да избягат.

„Неотдавна при нас дойде бивш бизнесмен с майка си и сестра си, притежател на фабрика за производство на климатици в Афганистан. Докато гледал мачовете от Euro 2020, бизнесът му бил превзет и разграбен от талибаните. Имал авторитет, пари и за един миг загубил всичко. Каза ни: „Ако се върна, ще ме убият. Тук имам апартамент под наем, но нямам никаква работа. Ако утре там стане тихо и спокойно, ще се върна“, споделя историята на бизнесмена координаторът и преводач на „Гражданско съдействие“ Фахим Фероз.

Всеки ден в „Гражданско съдействие“ идват по 10-20 афганистанци в търсене на помощ при оформянето на документите си за временно жителство или временно политическо убежище. Паралелно с това те наемат жилища от други афганистанци и си търсят работа по пазарите, тъй като повечето от тях нямат друг избор. Някои от бежанците стават жертва на побои от скинхеди, споделя Рогозина, като уточнява, че това напоследък се случва много рядко. Когато се обръщат към миграционната служба за оформянето на документите, афганистанците биват задържани – не ги гонят от страната, но им налагат глоба от 5000 рубли (около 60 евро) за нарушение на пребиваването си на територията на Русия.

„Неотдавна трима афганистанци бяха арестувани. Оставиха ги да нощуват в изолатора без храна и вода. Нашите адвокати написаха жалби и ги съпроводиха в съда. В крайна сметка ги глобиха, без да ги депортират“, споделя Лайла Рогозина.

През юни и юли 2021 г. групи афганистанци успяват да се доберат до Русия през Узбекистан и Таджикистан, но някои от тях са задържани на границата или на територията на Русия и са пратени в затвора, разказва Рогозина.

„В Саратов имаме голямо семейство, успяло нелегално да прекоси границата през Таджикистан. Те подадоха молба за политическо убежище в Русия. Мъжете бяха арестувани – прекараха два месеца в затвора в Саратов, а през това време ние помагахме на жените и на децата с пари. В крайна сметка миграционната служба ги прати в лагер за бежанци в Красноармейск“, споделя Рогозина.Афганистански бежанци в

Афганистански бежанци в „Гражданско съдействие“Алиса Рейхтман

Според нея всеки случай, в който бежанци се обръщат за парична помощ към „Гражданско съдействие“, се разглежда индивидуално, тъй като организацията съществува с дарения и помощ от посолствата на страните от ЕС. Най-често те отпускат пари за тежко болни или многодетни семейства.

„Смятам, че ако афганистанските бежанци вече са в Русия и не могат да се върнат у дома, тъй като там просто ги грози опасност, то държавата трябва да ги приеме, а не да им противодейства“, заключава Рогозина.

Живот в Русия и страх от Афганистан

По всичко личи, че Омид от Афганистан, когото споменахме в началото на текста, както и останалите бежанци,  са влезли в Русия с FAN ID нарочно, с надеждата да останат тук. В родния му Херат са останали жена му и роднините му. Жената учи в единствения колеж в града.

„Когато талибаните влязоха в града, си помислих, че ще убият жена ми и ще ѝ забранят да ходи на училище. Отидох в „Гражданско съдействие“ и там ми казаха, че трябва да получа временно разрешение за пребиваване, но се страхувам да се обърна към миграционната служба, тъй като нямам никакви документи и могат да ме пратят в затвора. Страхувам се, но си мечтая да се събера със семейството си“, разказва Омид.

Друг жител на Афганистан – 25-годишният Башир от Кабул, е студент в 4 курс в Руския транспортен университет и живее в общежитие. Роднините му са останали в Кабул, а самият той работи като преводач от персийски на руски език.

„Там нямаме работа, няма нищо – всички офиси са затворени, момичетата не могат да ходят на училище. И банките са затворени. Искам да помогна на семейството си, но не зная как и не зная кога всичко това ще свърши“, споделя Башир.Афганистански бежанци в

Афганистански бежанци в „Гражданско съдействие“Алиса Рейхтман

Някои випускници на руски вузове са принудени да се върнат в Афганистан, но те продължават да търсят начин да се преместят в Русия. Чуждите студенти имат право да кандидатстват за жителство, ако са се дипломирали с отличие (червена диплома) в редовна форма на обучение.

През 2016 г. Елхам постъпва във военното училище „Маршал на Съветския съюз К.К. Рокосовски“ в Благовешченск (7800 км от Москва). Той получава синя диплома (тази диплома получават всички випускници, независимо от оценката – бел. ред.), която не му дава възможност да кандидатства за руско жителство (чужденците, завършили руски висши учебни заведения с червена диплома имат право да кандидатстват за жителство) и през 2021 г., след като обучението му свършва, е принуден да се върне в Кабул. Той споделя, че му е било трудно да учи руски и се оплаква от малката стипендия в размер на 11 000 рубли (около 130 евро) и от факта, че „много пъти е мръзнал на полигона“, но все пак би искал да се върне в Русия, защото животът в Афганистан в момента е много по-тежък.

„Цените на брашното, маслото и ориза скочиха неколкократно, мои приятели бяха убити от талибаните. Новата власт няма никакви планове за бъдещето на страната. Казват: „Търпете, Аллах ще ни помогне“. Искам виза за Русия – учил съм там шест години, готов съм да служа и занапред, но не знам как да се върна“, разказва Елхам.

Русия не е за бежанци

Пътници по време на евакуацията на руски граници от Афганистан, Москва

Пътници по време на евакуацията на руски граници от Афганистан, МоскваScreenshot/Sputnik

Според преводача Фахим Фероз в Русия живеят общо около 100 000 афганистанци. От тях, 256 имат бежански статут, който са получили още през 1990-те, а други 514 живеят с право на временно убежище, съобщава „Комерсант“, като цитира данни на министерството на вътрешните работи от 2020 година.

В Русия обикновено искат да останат трудовите мигранти без висше образование, докато англоговорящите афганистанци с висше образование, особено лекарите и инженерите, се стремят да заминат за Европа и използват Русия като транзитна страна, разказва Фахим.

Фероз мечтае Русия един ден да позволи на афганистанците да работят свободно, да се прехранват и да плащат данъци.

„Русия не е страна за бежанци. Самият аз получих [този статут] с голям труд в продължение на 15 години, а за да получа гражданство ми трябваха повече от 20 години, макар и да работех и като преводач, и в радио „Спутник“. Нашите момчета чакат интервю за предоставяне на временно убежище по няколко месеца, макар че би трябвало то да се проведе седмица след пристигането на бежанеца. Това е посрещането на Русия“, заключава Фероз.

Russia Beyond изпрати запитване към руското външно министерство за помощта за афганистанските бежанци в Русия. От пресслужбата ни отговориха, че въпросите за мигрантите са в компетенцията на министерството на вътрешните работи и министерството на образованието. Russia Beyond отправи запитване към тях, но към момента на публикацията не е получен отговор от тях.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

июточник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest