Общество

Как в Рус се борят с разбойниците?

Бандитските шайки в Рус се появяват много преди правоприлагащите органи.

Следователно и селяните, и благородниците са принудени да се защитават сами от разбойниците.

В края на XVII началото на XVIII в. руски губернатор, който плава по Волга, близо до Нижни Новгород, бива „обкръжен от три шлепа на руски разбойници, а във всеки един от тях имаше по 18 души“. Екипажът на кораба на губернатора успешно отвръща на огъня – разбойниците, загубили трима души убити, бягат. Тази история е записана от холандеца Корнелис де Бройне – през 1703 г. той пътува по Волга до Астрахан с кораб, в който на 52 души се падат над 40 пушки и пистолети, а през нощта двама часови постоянно дежурят. Разбойниците в Рус преди управлението на Петър наистина са огромен проблем – чак до втората половина на XVIII век. 

Как държавата се бори с разбойниците

„Наказание с голям камшик“, Жан-Батист Лепренс, 1765Свободни източници

Първият законодателен текст „Руска правда“, който се счита за основополагащ за руското право, определя жестоко наказание за разбойничество: уличеният се обявява извън закона („на поток и на разграбление“ на руски), тоест цялото имущество на разбойника подлежи на разграбване, а той и семейството му следва да бъдат убити или продадени в робство. Разбира се това не спира престъпниците. Разбойниците, известни още като „тати“ или „крадци“, съществуват в Рус много преди появата на редовната полиция и са сериозен фактор в живота.

Специални мерки за водене на отчет и издирване на професионални престъпници се появяват едва в „Судебник“ (сборник от съдебни закони по време на съсловната монархия в Русия – бел. ред.) от 1497 година. Особено злонамерените рецидивисти са обявявани за общоизвестни професионални престъпници, тоест „добре известни престъпници“, а в същото време се провежда процедура по доносите – събиране на информация от местните жители за престъпленията на конкретен човек.

„Търговско казнене“, Николай ЕвреиновСвободни източници

От 1539 г. в Русия се появяват специални институции за борба с „татите“ – съдебни териториални къщи, които се ръководят от териториални старейшини, които са и първите „участъкови инспектори“ в Рус. Тези домове се подчиняват на един от органите на държавното управление по онова време, наречен „Разбойний приказ“. Очевидно тези мерки не помагат особено за възпиране на престъпността.

Как живеят „татите“ и професионалните престъпници

Първият руски икономист Иван Посошков свидетелства през 1724-а: „У нас в Рус има много разбойници, не само по десет или двадесет души, но и по сто или двеста души в артел“. Разбойниците рядко действат единично, като правило те се обединяват в шайки, които имат атамани, примитивна йерархия, разполагат с превозни средства и оръжия, включително и тежки. Оръжия се крадат от частни и държавни производители, както и от войници.

„Беглец“, Константин Савицки, 1883Третяковска галерия/Свободни източници

Разбойниците имат свои „станове“ (бърлоги) в градове и села. Професията на съдържател на такъв стан е криминализирана. Както пише Михаил Ломоносов, „те остават близо до селата, но обикновено често посещават градовете, за да продават ограбени вещи“. Дори самият велик руски просветител признава: „Макар да се изпращат детективи по следите на разбойниците, почти няма надежда това зло да се изкорени или поне значително да се намали“.

Защо разбойниците продължават да тероризират населението дори в средата на XVIII век? Полицията започва да се появява през 1730 г. само в големите градове. Професионалните военни – дворяни – са на служба в големите градове или на бойните полета. Окръжните воеводи (управители) имат ограничен арсенал и малък брой хора – военните гарнизони също са само в големите градове. Освен това за всякакви действия на войводата е необходимо разрешение от центъра. Разбойниците обаче са добре организирани, познават местността и хората, а и владеят военното дело – сред професионалните престъпници винаги е имало избягали селяни и войници.

„Степан Разин“, Иван Билибин, 1935Свободни източници

Ето защо зад всеки храст и в горски гъсталаци разбойници вероятно причакват търговеца и кочияша, който прекарва стоката му. „Залегнал в храсталаците край пътя, разбойникът чакаше плячката си по вечерно време и като гладна мечка от бърлогата гледаше мрачно в далечината“, така Иван Крилов рисува тази картина. Защитата на собственото имущество си остава лично дело на всеки.

Как населението се защитава от разбойниците?

Историкът Андрей Шипилов в статията „Как са се защитавали от разбойници през XVIII век“ пише, че тогава всеки богат човек е имал цял арсенал от ножове и огнестрелни оръжия. Именията на богатите са укрепени: например в имението на княз Александър Меншиков „Раненбург“ са издигнати валове, крепостни порти и бастиони, върху които са поставени оръдия. Но и по-обикновените хора са имали такива укрепления.

„На охраняваната граница на Московската държава“, Сергей Иванов, 1907Свободни източници

Шипилов цитира такива данни. Княз Гагарин в Тулската губерния през 1721 г. има фузея (гладкоцевно оръжие) и сабя, комисарят Пашков в Коломенска околия през 1723 г. има два пистолета и две „малки чугунени оръдия“ на тавана на имението, чиновникът Лосев в Рузска околия има „три железни оръдия“. Тогава гюлета и барут се продават свободно, така че обикновеният човек може да си набави цял арсенал у дома.

Княз Григорий Волконски, сподвижник на Петър и началник на Тулския оръжеен завод, държи в имението 14 чугунени оръдия, 2 оръдия от червено желязо и 16 лафета, а четири от тях са на колесна база. Между другото арсеналът не помогна на княза – царят го екзекутира за кражба по време на изграждането на завода.

Но дори и в края на XVIII в. разбойниците остават проблем за обикновените хора. Поетът Михаил Дмитриев си спомня: „С настъпването на всяко лято, когато горите вече бяха облечени в гъста зеленина, се появяваха разбойници … Дядо ми винаги беше подготвен: всяка година, с настъпването на пролетта в неговата селска къща, на стените на голямата и на предната стая се окачваха пушки, торби със заряди, саби и копия“.

Артилерийски оръдия. Илюстрация от Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон (1890-1907)

Артилерийски оръдия. Илюстрация от Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон (1890-1907)Свободни източници

Когато разбойниците се приближават, селяните тичат в двора на господаря, а служителите му вземат оръжие. Самият Дмитриев става свидетел на една среща на дядо му с разбойници: „Дядо ми си затъкна кама, заповяда да се отворят портите и изчака разбойниците на верандата. Този път обаче нещата се разминаха благополучно. Разбойниците, които бяха дванадесет, въоръжени от главата до петите, се доближиха с конете си до покрайнините, извикаха стражата и му казаха: „Иди кажи на Иван Гаврилович, че нямаше да се изплашим от сигнала за тревога, която той вдигна, само че конете ни се умориха“. В същия ден обаче тази шайка ограбва и опожарява мелница край Сизран (град в Самарска област, разположен на десния бряг на Волга – бел. ред.).

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest