Как СССР създава най-добра в света санитарно-епидемиологична служба

Ефективната система, създадена в Съветския съюз, прави абсолютно невъзможно неконтролируемото разпространение на смъртоносни епидемии в страната.

Държаврен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

Власт получава тежко наследство в борбата с епидемиите. Руската империя заема една от водещите позиции в света по разпространение на инфекциозни болести. Например през 1912 г. са регистрирани около 13 000 000 инфекциозно болни или цели 7% от цялото население. 

Макар в десетки руски градове на дореволюционна Русия да са създадени санитарни организации, в страната няма единна санитарно-епидемиологична служба. Ситуацията значително се влошава от Първата световна и Гражданската война.

Григорий Фрид/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Още с идването си на власт болшевиките усещат много силно проблема: в страната бушува испанския грип, а да не говорим за вече традиционните холера и тиф. Властите изпитват сериозни икономически проблеми, но въпреки това заделят значителни средства за санитарно благоустройство на населените места, за включване на населението в санитарно-оздравителни мероприятия, които са му били напълно чужди до този момент.

Държаврен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

С приемането на декрета „За санитарните органи на Републиката“ от 15 септември 1922 г. в страната се въвежда единна организация на санитарното дело, започват да се създават санитарно-епидемиологични станции. В тях са представени всички елементи на противоинфекциозната борба, включително и лаборатории. Именно тази дата се определя като рожден ден на санитарно-епидемиологичната служба на Русия.

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Властите разбират, че по-лесно е да се предотврати епидемия, отколкото да се води борба с нейните последици, и въвеждат повсеместен предупредителен санитарен надзор, включително и за предприятията от хранителна промишленост, общественото хранене и търговията с хранителни продукти. Още в края на 1920-те години се отбелязва значителен спад на смъртността включително и на детската, а също и на заболеваемостта от редица инфекциозни болести.

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В същото време в Съветския съюз се отделя голямо внимание на подготовката на бъдещите епидемиолози, микробиолози и специалисти по инфекциозните болести. В началото на 1930-те години в медицинските институти са открити първите санитарно-хигиенни факултети.

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Втората световна война води до миграция на големи маси от населението и опустошението на огромни територии, а следователно и до сериозно влошаване на епидемиологичната обстановка в СССР. В страната активно се разпространява дизентерия, малария, тиф и вирусен хепатит. За да се справят със ситуацията, властите спешно създават санитарно-епидемиологични отряди, инфекциозни болници и роти за дезинфекция, които са действали и в частите на Червената армия, и на освободените територии. Немалка роля в решението на проблема изиграва и утвърденото обучение на войниците на правилата на спазване на личната хигиена. 

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

След войната заедно с развитието на промишлеността се развива и санитарно-епидемиологичната служба. Появява се и ново направление – радиационна хигиена за контрол и намаление на дозите на йонизиращото облъчване на персонала на предприятия и населението.

Михаил Грачев/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В началото на 1970-те години санитарно-епидемиологичната служба на СССР получава широки пълномощия в сферата на охраната на външната среда от замърсявания и борба с инфекциозните болести. Нито едно промишлено предприятия в страната не може да бъде пуснато в експлоатация без наличието на пречиствателни съоръжения, нито едно населено място не може да се изгради, без да се спазват санитарните норми и правила. Предписанията на санитарния лекар стават задължителни и трябва да се изпълняват безпрекословно от всички държавни и обществени учреждения, а също и от обикновените граждани.

Виктор Смирнов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ruВиктор Смирнов/

Нещо повече, предприятията, организациите, ведомствата и дори министерствата стават лично отговорни за спазването на необходимите санитарно-хигиенни норми и правила, чието нарушение води до дисциплинарна, административна, а понякога и до съдебна отговорност.

Емануил Евзерихин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

За 20 години от 1950-те до 1970-те години заболеваемостта от коремен тиф в СССР спада почти четири пъти, от коклюш – осем пъти, от дифтерит – над 70 пъти. Разработени и внедрени са в практиката здравеопазващи ваксини срещу морбили, полиомиелит и грип. В страната е създадена ефикасна система за ваксинна профилактика.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Съветският съюз има немалка заслуга за това, че през 1980 г. едрата шарка, една от най-страшните болести на човечеството, е окончателно победена. Още през 1958 г. страната предава на Световната здрава организация за използване в програмата за борба с едрата шарка 25 000 000 дози от ваксината против болестта, а освен това снабдява с ваксини Индия, Ирак, Иран, Афганистан и Бирма. Броят на ваксините срещу едрата шарка, които Съветският съюз дарява на СЗО, превишава предадените на организация ваксини от всички останали страни по света, взети заедно.

Александър Стешанов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest