Как словаците се бият срещу СССР, а след това минават на негова страна

Словаците, които първи се съюзяват с германците през Втората световна война, в крайна сметка се оказват най-непостоянни от всички.

През пролетта на 1939 г. нацистка Германия окончателно сразява отслабена Чехословакия, след като тя е изоставена от западните сили. Докато германските сили окупират Бохемия и Моравия почти без да пукне пушка, в друга част на страната е провъзгласена „независима“ Словашка република и то по инициатива на Берлин.Германските войски маршируват в Чехословакия

Германските войски маршируват в ЧехословакияGetty Images

За първи път в историята си словаците имат своя държава. Но далеч не всички са доволни от това, че родината им се превръща в тоталитарен сателит на Третия райх. В разпокъсаното словашко общество едни помагат за изграждането на „новата Европа“ на Хитлер, докато други се присъединяват към растящото движение на съпротивата.

След началото на германското нашествие в СССР на Източния фронт се озовават десетки хиляди словаци и се бият в армиите на двете страни.

С Хитлер

Втората световна война, посещение на министър-председателя на Словакия Тука в Берлин (в средата е Рибентроп)

Втората световна война, посещение на министър-председателя на Словакия Тука в Берлин (в средата е Рибентроп)Getty Images

Словашката република всъщност е първият съюзник на Германия през Втората световна война. През септември 1939 г. нейната 50-хилядна полева армия „Бернолак“ се включва в нахлуването в Полша, като планира да отнеме от нея териториите, които Чехословакия е загубила през последните години.

През юни 1941 г. правителството на президента Йозеф Тисо и министър-председателя Войтех Тука поема инициативата отново да се бие рамо до рамо с нацистите. „В пълна солидарност с Великия германски райх словашкият народ заема своето място в защита на европейската култура. Някои части от нашата армия са пресекли [словашката] граница, за да се присъединят към германските войски“, казва вътрешният министър Александър Мах в радиообръщение на 22 юни.Словашкият свещеник и политик Йозеф Тисо (1887-1947) посреща нацистите в независима Словакия, 1939 г.

Словашкият свещеник и политик Йозеф Тисо (1887-1947) посреща нацистите в независима Словакия, 1939 г.Getty Images

Още в първите дни на войната словашки части участват във военни действия в СССР като част от германската 17-та армия. Същевременно в страната се провежда масова мобилизация и скоро словашката армейска група на Източния фронт надхвърля 40 000 души.

Много бързо обаче става ясно, че количеството не компенсира качеството. Слабо тренирани, с ниска мобилност и със зле обучени командири, словашките части не могат да се включат ефективно в светкавичния немски блицкриг.Нацистката пропагандна снимка показва членове на германския Вермахт в Карпатите на Източния фронт. Снимката е направена през октомври 1944 г.

Нацистката пропагандна снимка показва членове на германския Вермахт в Карпатите на Източния фронт. Снимката е направена през октомври 1944 г.Getty Images

След като германците просто изпращат словаците вкъщи през есента на 1941 г., в СССР остават само около 15 000. Те се състоят от само няколко формирования. Едно от тях – 2-ра дивизия за сигурност има контрапартизански задачи и отговаря за защитата на важни съоръжения в тила и жп връзки в окупирана Украйна.

От ноември 1942 г. до октомври 1943 г. словашката 13-а изтребителна ескадрила е разположена на съветско-германския фронт. Словашката 41-ва бомбардировъчна ескадрила е в окупиран Крим цели няколко месеца.Германска и словашка пехота влизат в руския град Ростов на Дон

Германска и словашка пехота влизат в руския град Ростов на ДонGetty Images

Най-ефективното словашко формирование е 1-ва пехотна дивизия („Бърза дивизия“), която е под командването на група армии „Юг“. Тя участва в битките при Киев, като силно се отличава при второто превземане на Ростов на Дон през юли 1942 г. и дори успява да стигне подножието на Северен Кавказ, откъдето скоро започва да отстъпва заедно с германските си съюзници.

Ненадеждни

Словашко въстание 1944 г.; словашки затворници

Словашко въстание 1944 г.; словашки затворнициGetty Images

В началото на войната Войтех Тука, в телеграма до министъра на външните работи на Третия райх Йоахим фон Рибентроп, пише, че „словашкият народ е решил активно и с цялата си мощ да застане на страната на великия германски народ“. В действителност нещата не са чак толкова розови, колкото на министър-председателя му се иска.Войтех Тука, огорченият словашки лидер, който подкрепя нацистите

Войтех Тука, огорченият словашки лидер, който подкрепя нациститеGetty Images

Дори в първите години на войната, когато изглежда, че нищо няма да спаси СССР от загуба, словаците често преминават към съветските партизани или се предават на Червената армия без бой. Така началникът на щаба на 101-ви словашки полк от 2-ра дивизия за сигурност Ян Налепка установява контакти с партизаните в началото на 1942 година. На 15 май 1943 г. заедно с група войници и офицери, той преминава на тяхна страна и се бие срещу германците до смъртта си на 16 ноември същата година. Той получава титлата Герой на Съветския съюз посмъртно след войната.

„Тук, ако някой ни спаси или се отнесе с нас добре, това бяха словаците…“, спомня си Лидия Гиренко (Шишкина), която живее в окупирания украински град Коростишев. „Имаше един красив мъж от кавалерията, Даниел Гонта – виждате ли, дори помня името му. Той дори тайно каза на партизаните къде да отидат и накъде са тръгнали германците… Много помогна. Германците надушиха нещо и искаха да го застрелят. Словаците обаче казаха „ще го изпратим на съд в Словакия“ и той бе изпратен в Словакия и, разбира се, не го осъдиха. Може да са го вкарали зад решетките, колкото да се отчетат, но това е“.

Въпреки, че като цяло словашките войници не са брутални към местното съветско население, има и инциденти с тяхно участие във военни престъпления.Чешки войници в руски униформи издигат нов граничен пункт на прохода Дукля в наскоро освободената част на страната си, на 13 декември 1944 г.

Чешки войници в руски униформи издигат нов граничен пункт на прохода Дукля в наскоро освободената част на страната си, на 13 декември 1944 г.Getty Images

Славянските съюзници се превръщат в истинско главоболие за германците, които постоянно трябва да ги идентифицират и да разоръжават най-ненадеждните части, като ги изпращат обратно в тила. През август 1944 г. дори разпускат цялата 38-хилядна Източнословашка армия, която е създадена да защитава страната от наближаващите „болшевишки орди“. Когато Словашкото национално въстание избухва, много части от тази армия не само че не успяват да го прекратят, но и преминават на страната на партизаните. В резултат с въстаниците се справят германските войски, а всички словашки въоръжени сили са поставени под строг берлински контрол.

С Червената армия

Великата отечествена война 1941-1945 Пржка операция (6-11 май 1945 г.). Командир на рота автоматчици от 1-ви пехотен батальон на 1-ва отделна чехословашка пехотна бригада в състава на 51-ви стрелкови корпус на 38-а армия на 1-ви украински фронт Антонин Сохор

Великата отечествена война 1941-1945 Пржка операция (6-11 май 1945 г.). Командир на рота автоматчици от 1-ви пехотен батальон на 1-ва отделна чехословашка пехотна бригада в състава на 51-ви стрелкови корпус на 38-а армия на 1-ви украински фронт Антонин СохорНиколай Еронин/Sputnik

Десетки хиляди чехи и словаци се бият като част от съюзническите армии по време на Втората световна война за възстановяването на тяхната държава на политическата карта на Европа. Именно те създават първите чуждестранни части, които се присъединяват към войната с нацистите рамо до рамо с Червената армия на съветска земя.

След като нацистка Германия атакува СССР, заедно със Словакия, която е на страната на Германия, съветското правителство отказва да признае марионетната държава на Йозеф Тисо и стартира военно-политическо сътрудничество с ръководеното от Едуард Бенеш чехословашко правителство в изгнание.Батарея на Чехословашкия корпус на прохода Дукля./Снимка от фонда на Централния музей на Съветската армия

Батарея на Чехословашкия корпус на прохода Дукля./Снимка от фонда на Централния музей на Съветската армияSputnik

В началото на 1942 г. по взаимно съгласие се сформира 1-ви чехословашки отделен пехотен батальон в град Бузулук на границата с Казахската съветска социалистическа република. Създаден е от оказали се на съветска територия чехи и словаци (главно такива, които са избягали от Полша от нацистите и са интернирани от Червената армия през 1939 г.).

Както пише в мемоарите си първият командир на батальона Лудвик Свобода: „Доброволците, които пристигнаха в Бузулук от различни краища на огромния СССР, се присъединиха към нас не за да демонстрират каквото и да било, а за да се бият, да помогнат на народа си да отмие срама от Мюнхен и да се разправи с нашествениците, колаборационистите и предателите колкото се може по-бързо“.Великата отечествена война 1941-1945. Войници от Първи чехословашки армейски корпус. /От архива на Централния музей на въоръжените сили на СССР

Великата отечествена война 1941-1945. Войници от Първи чехословашки армейски корпус. /От архива на Централния музей на въоръжените сили на СССРSputnik

Започвайки с първите си битки през март 1943 г., чехите и словаците показват висок морал и отлично ниво на обучение. За кратко време на базата на батальона е разгърната бригада, а през април 1944 г. – 1-ви чехословашки армейски корпус с 16 000 мъже.

През септември-откомври корпусът, заедно с части на Червената армия, опитва да пробие в Карпатите, за да подкрепи Словашкото национално въстание, но без успех. До района на въстаниците достига само 2-ра Чехословашка въздушно-десантна бригада. Но тя също е принудена да отстъпи с тежки загуби след като въстанието е потушено от германците.Още една словашка партизанска бригада, Ден на победата

Още една словашка партизанска бригада, Ден на победатаSputnik

Словаците и чехите, които се бият на страната на СССР, посрещат края на войната в Прага. На 10 май 1945 г. в освободения град влиза авангардният отряд на 1-ва Чехословашка танкова бригада и седмица по-късно на тържествен парад целият личен състав на корпуса марширува по улиците на столицата на освободената Чехословакия.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest