Общество

Как Шеста армия на Паулус е унищожена в битката за Сталинград

Много немски войници, заклещени в замръзналия обграден град, до последно вярват, че помощта все пак ще дойде при тях.

Roger Viollet/Getty Images

На 23 ноември 1942 г. в хода на стратегическата настъпателна операция „Уран“ съветската войска затваря пръстена около 330-хилядната групировка на Вермахта в района на Сталинград. В „котела“ се оказва цялата 6-а армия на Фридрих Паулус, както и част от силите на 4-а танкова армия, водена от Херман Хот.

„Зашеметени, объркани, ние не сваляхме очи от нашите щабни карти – нанесените на тях дебели червени линии и стрели обозначаваха посоката на многочислените удари на противника, неговите обходни маневри, участъците на пробив“, спомня си офицера от отдела за разузнаване на 6-а армия Йоахим Видер. „Въпреки всичките ни предчувствия, дори и в мислите си не допускахме такава катастрофа!“.

Fortepan (CC BY-SA 3.0)

Тъй като в „котела“ се оказват много повече немски войски, отколкото съветското разузнаване предполага първоначално, тяхното унищожаване става изключително трудна и времеемка задача. Противникът, окопал се в Сталинград и в редица населени места на запад от него, оказва яростна съпротива с надеждата помощта скоро да дойде. Групировката на Паулус все още разполага със седем летища, които Луфтвафе използва за доставка на храна и боеприпаси.

На 12 декември започва немската операция „Зимня буря“ за деблокирането на 6-а армия. Независимо от първоначалния успех, войските на генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн са спрени на 48 км от града. Паулус така и не се решава да пробие обсадата, за да ги посрещне, тъй като се страхува, че войските му ще бъдат унищожени с лекота в откритата замръзнала степ.

Heinrich Hoffmann/Mondadori/Getty Images

Докато на юг от Сталинград бушува „Зимна буря“, на северозапад от града Червената армия води настъпателната операция „Малък Сатурн“, с която разгромява редица италиански и румънски дивизии и пробива вражеския фронт в дълбочина на 340 км. Опасността вече надвисва над тила на войските на самия Майнщайн, което в крайна сметка го принуждава на 24 декември да тръгне в отстъпление.

В Сталинград още не знаят за провала на щурма. „В частите жадуваха за ободряващи известия“, спомня си Видер. „Предните линии се държаха с последни сили, уповавайки се на надеждата, че всеки момент, преди Коледа, Хитлер ще изпълни обещанието си и ще помогне. Фразата: „Майнщайм идва!“ все още се носеше от устата на всички. Но именно в тези дни, когато всички още чакаха, вярваха и се надяваха, настъпващите съединения, които бяха натоварени със задачата да освободят 6-а армия от обсадата, бяха спрени, а след това и изтласкани от руските войски, така и без да достигнат своята цел“.

Getty Images

На 4 януари 1943 г. Щабът на върховното главнокомандване утвърждава плана за операцията „Пръстен“, според който войските от Донския фронт на генерал Константин Рокосовски трябва да свият кръга около групировката на Паулус, а после да я разделят и да я унищожат част по част. Многострадалната 62-а армия на генерал Василий Чуйков, която героично удържа Сталинград в тежките есенни боеве, трябва да премине в настъпление непосредствено по градските улици.

По зла ирония на съдбата 57-а армия на генедрал Фьодор Толбухин предстои да атакува отбранителните линии, чието строителство той е ръководил през миналата година. Тогава част от тях са изоставени от съветските войски без бой и сега са заети от войници на Вермахта. „Ех, на своя глава построих всичко това!“, казва съкрушено военачалникът.

Свободни източници

Немците категорично отхвърлят ултиматума да се предадат и на 10 януари започва настъплението на Червената армия. Съветските войски отстъпват на противника по численост (Рокосовски разполага с 212 000 бойци срещу 250 000 на Паулус), но имат преимущество в бронетехниката и артилерията и пълно господство във въздуха.

„Оглушителният грохот на над 7000 оръдия и миномета мигновено прераства в непрекъснат, безспирен тътен“, спомня си служилият тогава началник на артилерията на РККА Николай Воронов. „Отдясно, отляво и над нас се чува свистене, вой и шум от летящи снаряди и мини, а по позициите на врага земята се тресе. Това продължи 55 минути. От страна на противника нямаше нито един ответен изстрел“.

Sovfoto/Getty Images

Независимо от ожесточената съпротива на немците, съветските войски преодоляват вражеските отбранителни линии една след друга. На 15 януари те превземат изключително важното за 6-а армия летище „Питомник“, а два дни по-късно стигат до близките подходи към самия Сталинград.

„Трябва да се отбележи, че противникат беше създал много мощни укрепления тук“, пише в спомените си Рокосовски. „Близо един до друг бяха разположени силни опорни пунктове с голямо количество бункери, бронирани модули за укритие и вкопани в земята танкове. Цялата местност на подстъпите към тях беше опасана с бодлива тел и гъсто минирана. Студът достигаше до минус 22 градуса, снежните бури се засилваха. На нашите войски им предстоеше да предприемат настъпление в открита местност, докато противникът беше в траншеи, землянки и окопи“.

Sovfoto/Getty Images

Загубата на летището и ефективната работа на съветските сили за противовъздушна отбрана са критични за снабдяването на обсадената 6-а армия – на ден немските войници получават не повече от 150 г хляб и 70 г месо. Във войските стремително се разпространява паника и упадъчно настроение, но Хитлер забранява на Паулус дори да си помисли за капитулация, като издава заповед да държи позициите и да чака помощ.

В утрото на 26 януари войските от 21-а и 62-а армия се обединяват на юг от населеното място около „Червен октомври“ и на Мамаевския курган, като разделят въпросните немски групировки на две части. „Южната“ групировка, където е и щабът на Паулус, се оказва притисната в центъра на града. „Северната“ под командването на генерал Карл Щрекер е в района на Сталинградския тракторен завод и завод „Барикада“.

Sovfoto/Getty Images

Кръвопролитни боеве се водят за железопътната гара, хлебозавода, елеватора и площада на Падналите борци. В същото време немските войници започват масово да се предават в плен. На 31 януари на съветсктие войски се предава и блокирания в сградата на универсалния магазин Фридрих Паулус. На същата вечер Хитлер го удостоява със званието генерал-фелдмаршал. Подчертавайки в телеграмата, че „още нито един немски фелдмаршал не е попаднал в плен“, фюрерът фактически иска от своя военачалник да се самоубие. Оказва се, напразно.

„Паулус беше изтощен, явно болен“, спомня си сержант Пьотър Алхутов. „Стараеше се да се държи достойно, но в неговото състояние не му се отдаваше. В онова мразовито утро в Сталинград на всички бойци от Червената армия и на абсолютното болшинство от немските войници им стана ясно, че това е началото на техния край и началото на нашата победа“. Щрекер и войските му капиталират на 2 февруари.

Владимир Юдин/Sputnik

В хода на операцията „Пръстен“ загиват 140 000 немски войници, притежаващи ценен опит (загубите на Червената армия са около 25 000). Част от силите успяват да се евакуират по въздух. В плен попадат над 90 000 военнослужещи, включително 2500 офицери и 24 генерали. Като трофеи съветските войски получават 5762 оръдия, 1312 миномета, 12 701 картечници, 744 смолета и 166 танка.

За първи път в годините на войната в Третия райх е обявен тридневен национален траур. „Поражението край Сталинград хвърли в ужас както немския народ, така и неговата армия“, пише генерал Зигфрид Вестфал. „Никога преди за цялата история на Германия не беше се случвала толкова страшна гибел на толкова голам брой войници“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest