Как се развива „зелената“ енергетика в страните от Централна Азия
Преди 10 години беше прието Парижкото споразумение за изменението на климата.
Пет държави от Централна Азия, подписали този международен документ, поеха ангажименти за намаляване на обемите на парниковите газове и развитие на възобновяемата енергетика. Как се осъществява преходът към чиста енергетика в региона – в материала на собствен кореспондент на агенция Kazinform.
Според данните на Международната агенция за възобновяеми енергийни източници (IRENA), страните от Централна Азия през 2015–2024 г. са постигнали определен напредък в прехода към „зелена“ енергетика, но енергийният сектор все още остава предимно „червен“. През 2023 г. общата мощност на обектите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в ЦА надхвърли 17,3 ГВт и в сравнение с 2018 г. отбеляза значителен ръст – 26,6%.
Казахстан – лидер в региона по ВЕИ
Казахстан, който се е насочил към постигане на въглеродна неутралност до 2060 г., е един от лидерите в региона по развитие на възобновяеми енергийни източници, привличайки инвестиции в слънчева и вятърна енергетика, реализирайки големи проекти, насочени към увеличаване на дела на ВИЕ в енергийния баланс.
Според информация на Министерството на енергетиката на РК, делът на електроенергията, произведена от ВИИ, по резултати от 2024 г. надхвърли 6%, достигайки 6,43%, което е два пъти повече от показателя за 2020 г. (3%). През миналата година бяха пуснати в експлоатация 8 нови проекта с обща мощност 163 МВт. През последните пет години в страната се наблюдава стабилна положителна динамика: през 2021 г. – 3,69%, през 2022 г. – 4,53%, през 2023 г. – 5,92%, през 2024 г. – вече 6,43%.
За десетилетие инсталираната мощност на обектите за ВИЕ в страната се увеличи повече от 17 пъти, достигайки 3082 МВт.
През 2025 г. се планира да бъдат пуснати в експлоатация още 9 проекта с обща мощност 455,5 МВт, което ще позволи значително да се увеличи делът на „зелената“ енергия в енергийния баланс на страната и да се намали въглеродният отпечатък.
От 2018 г. в страната се прилага прозрачен аукционен механизъм, който привлича около 260 компании от 13 страни по света. Това позволи не само да се увеличи мощността, но и значително да се намалят тарифите за „зелена“ електроенергия: за вятърни електроцентрали – почти 2 пъти, за слънчеви – 2,5 пъти. За инвеститорите се създават едни от най-атрактивните условия, включително 20-годишни договори за покупка на електроенергия, индексация на тарифите и инвестиционни преференции.
Правителството на страната планира да увеличи дела на ВИЕ в енергийния баланс на страната до 15%. За тази цел до 2030 г. е планирано въвеждането на още 91 нови проекта с обща мощност 2258 МВт. Общата инсталирана мощност на ВИЕ към този момент ще бъде 10 ГВт.
„Слънчев дом“ в Узбекистан
Узбекистан също демонстрира нарастващ интерес към ВИИ, като пуска в експлоатация слънчеви и вятърни електроцентрали с подкрепата на международни финансови институции. Съгласно стратегията „Узбекистан – 2030“, държавата планира да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия до 40% (с мощност 25 ГВт) до 2030 г. В страната се извършва мащабна работа по въвеждането на ВИИ, създадена е правна база в областта на алтернативната енергия. През 2019 г. бе приет закон „За използването на възобновяеми енергийни източници“, насочен към създаване на правна основа и стимулиране на привличането на инвестиции в този сектор.
До 2024 г. общата мощност на ВИИ в Узбекистан достигна 4,5 ГВт, а делът им в общия обем на енергийния сектор възлезе на 16%. Благодарение на възобновяемите енергийни източници са спестени почти 1 млрд кубически метра природен газ и са предотвратени емисии в атмосферата на 1,4 млн тона парникови газове.
Според данните на официалния сайт на президента на страната, в отрасъла са привлечени 2,1 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции, реализират се проекти на стойност още 13 млрд. долара. Почти във всички региони се строят съвременни слънчеви и вятърни електроцентрали. В частност, в Бухара, Джизак, Кашкадарья, Навои, Самарканд и Сурхандарья са пуснати 9 големи слънчеви и вятърни електроцентрали с обща мощност 1,6 ГВт. В областите Андижан, Самарканд, Сурхандария и Ташкент са пуснати в експлоатация 6 големи и малки ВЕЦ с обща мощност 183 МВт.
Също така на обекти в социалната сфера, предприятия и организации, сгради, принадлежащи на предприемачи, жилищни сгради са инсталирани слънчеви панели с обща мощност 457 МВт. За тези цели банките са отпуснали почти 2 трлн. сумов. В резултат на това е създадена възможност за производство на допълнителни 5 млрд. киловатчаса екологично чиста електроенергия и икономия на 1,5 млрд. кубически метра газ.
Според информация, оповестена от президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, „зелената“ енергетика се превръща в един от двигателите на икономиката на страната. В рамките на три години ще бъдат пуснати в експлоатация 28 големи слънчеви и вятърни електроцентрали с обща мощност 8 ГВт.
В страната действа програма „Слънчев дом“, съгласно която на жителите, които са инсталирали слънчеви панели, за всеки киловат електроенергия се плаща 1000 сумов. До 2024 г. около 11 хиляди собственици на жилища ефективно са се възползвали от тази възможност.
За предприемачите се създават допълнителни облекчения в областта на използването на слънчевата енергия. По-конкретно, митническите облекчения за внос на слънчеви панели, инвертори и акумулатори ще бъдат удължени с още пет години.
Малки и средни ВЕЦ в Киргизстан
През последните години Киргизстан обръща специално внимание на строителството на малки водноелектрически централи, слънчеви и вятърни електроцентрали с цел увеличаване на енергийния капацитет на страната, укрепване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от традиционните източници на енергия.
Страната активно развива хидроенергийния сектор, като поставя акцент върху строителството на малки и средни ВЕЦ с участието на местни инвеститори. Според данни на Министерството на енергетиката на КР, в страната действат 39 ВЕЦ. До края на 2025 г. се планира да бъдат пуснати в експлоатация 18 малки ВЕЦ с обща мощност около 78 МВт, работещи с наличните водни ресурси. През 2026 г. се планира да бъдат пуснати в експлоатация 13 малки ВЕЦ с ориентировъчна мощност 148 МВт, а през 2027 г. – още 14 малки ВЕЦ с обща мощност около 170 МВт.
В областта на слънчевата енергетика най-голямата инициатива е проектът, реализиран в село Тору-Айгыр, област Иссык-Куль. На площ от 407 ха се строи слънчева електроцентрала с мощност 300 мВт и общи инвестиции в размер на 270 млн. долара.
В град Баликчи се реализира проект за първата вятърна електроцентрала. На площ от 9,8 га се планира инсталирането на 100 вятърни агрегата, всеки от които ще генерира по 2 МВт. Общата мощност на централата ще бъде 200 МВт. В перспектива в областта се планира строителството на още 34 малки ВЕЦ, пет слънчеви и една вятърна централа.
Както отбеляза председателят на Асоциацията на вятърните и слънчевите електроцентрали на КР Кундус Кирбашева, обектите за възобновяеми енергийни източници в Киргизстан са в етап на строителство. Делът на алтернативната енергетика в общата електроенергийна мощност на страната все още е малък. В същото време, в наскоро подписаната от президента на страната „Национална програма за развитие на Република Киргизстан до 2030 г.“ е записано, че делът на ВИЕ в общото производство на електроенергия ще бъде увеличен многократно.
Съгласно документа, стратегията е съсредоточена около три ключови приоритета: енергийна сигурност, енергийна независимост и екологична устойчивост. За постигането им са предвидени пет взаимосвързани направления, обхващащи всички аспекти на енергийното развитие. Най-важните мерки ще бъдат разширяването и диверсификацията на производствените мощности, повишаването на ефективността на енергийната система и управлението на търсенето, модернизирането на енергийната инфраструктура, укрепването на регионалната интеграция, както и осигуряването на климатична устойчивост.
Сред трудностите в областта на ВИИ, с които най-често се сблъсква бизнесът, експертът изтъкна пропуските в законодателната база и липсата на система за „едно гише“.
„В Киргизстан все още не е разработен механизъм за „единно гише“, при който на едно място държавен орган може да издава разрешителни документи, да предоставя земи за строителство на ВЕИ, да сключва договори и да одобрява тарифи“, коментира тя.
Според Кундус Кирбашева, страните от Централна Азия имат потенциал за развитие на „зелената“ енергетика.
„Държавите от Централна Азия трябва да се обединят, да си сътрудничат тясно в посока развитие на алтернативни източници на енергия, а водният потенциал да се използва повече за нуждите на селското стопанство и продоволствената сигурност“, изрази мнението си експертът.
Зелен Таджикистан
Таджикистан произвежда 98% от електроенергията си от водноелектрически ресурси. Според статистически данни на Международната агенция за възобновяеми енергийни източници (IRENA), от 2015 до 2024 г. инсталираната мощност на възобновяемите енергийни източници в страната е нараснала с 15,8%, или с 781 МВт — от 4957 до 5738 МВт. Страната заема шесто място в света по дял на „зелената“ енергия.
В съответствие с Стратегията за развитие на „зелената“ икономика в републиката за 2023–2037 години, до края на действието на документа мощността на производството на електроенергия в страната от ВИЕ ще се увеличи с 10%. Мощността на производството на слънчева енергия ще бъде увеличена до 800 МВт.
Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон заяви, че въз основа на Стратегията за развитие на „зелената“ икономика до 2032 г. страната възнамерява да осигури изцяло производството на електроенергия от възобновяеми източници, а до 2037 г. да се превърне в „зелена“ страна.
Експерти отбелязват, че Таджикистан разполага с огромен потенциал за развитие на слънчевата енергетика: от 260 до 330 слънчеви дни в годината. Общият технически потенциал на слънчевата енергия се оценява на 25 млрд. кВтч годишно, което позволява да се покрият до 80% от нуждите на населението от електроенергия в продължение на десет месеца. Въпреки това, слънчевата и вятърната енергетика в страната все още е в начален етап на развитие.
Единствената търговска слънчева електроцентрала с мощност 220 кВт е пусната в експлоатация в Мургабе през 2020 г. През 2025 г. в Согдийска област ще започне строителството на слънчева електроцентрала с мощност 200 МВт. До 2027 г. е планирано строителството на малки слънчеви електроцентрали с обща мощност над 14 МВт. Освен това, от 1 април 2024 г. влезе в сила изискването за задължително оборудване на всички нови и реконструирани сгради със слънчеви електросистеми. През последните години в страната започнаха да се въвеждат слънчеви кухни, сушилни и оранжерии, което свидетелства за постепенното адаптиране на технологиите към местните условия.
Според експерти преходът към „зелена“ енергетика в икономиките на страните от Централна Азия изглежда перспективен. Развитието на ВИЕ в условията на нарастващ дефицит на електроенергия ще спомогне за намаляване на зависимостта от традиционните източници на енергия, за избягване на отрицателното въздействие от използването на изкопаеми горива върху околната среда, както и за стимулиране на икономическия растеж.
Въпреки постигнатите успехи, развитието на „зелената“ енергетика в Централна Азия се сблъсква с редица предизвикателства. Те включват необходимостта от модернизация на енергийната инфраструктура, привличане на частни инвестиции, създаване на благоприятна нормативна база и повишаване на осведомеността на населението за предимствата на ВИЕ. Преодоляването на тези предизвикателства ще позволи на страните от Централна Азия да реализират напълно своя потенциал в областта на чистата енергетика и да допринесат за глобалните усилия в борбата с изменението на климата.
Какво представляват възобновяемите енергийни източници и какви са перспективите за тяхното използване в Казахстан, можете да прочетете тук.
автор: Гульмира Абдрахманова
източник: www.inform.kz
