Как се променя Перм от XIX век до днес
Градът, чиято история започва със завод за топене на мед, днес е станал индустриална и културна столица на Урал.
Нека видим как са се изменили пейзажите му през последните 300 години.
- Гледката към Перм
Сергей Прокудин-Горски; Legion Media
Старинният уралски град Перм на река Кама отбелязва 300-годишнина. Историята му започва със строежа на Егошихинския завод за преработка на мед на 15 май 1723 година (4 май по стар стил). Работи едва 60 години заради изтощаването на рудните запаси, но работното селище, което се появява около завода, полага основите на цял град. В средата на XIX век в Перм вече живеят 20 000 души, а днес над милион.
- Панорама
Сергей Прокудин-Горски; Legion Media
Още през първата половина на XIX век Перм става важен транспортен възел. По уралските реки Чусовая и Кама в европейската част на Руската империя минават не само изделия от метал и желязо. Главен товар е солта, която се добива в големи количества в Пермската губерния (дори името на градовете говори за „солените“ корени – Усолие и Соликамск).
- Мостът през Кама
Сергей Прокудин-Горски; Legion Media
През 1899 г. в Перм отваря първият (и най-голям – 840 м) в Урал жп мост през река Кама. По онова време линията води от Перм до гр. Котлас в Архангелска област (почти 900 км!). Частите му са възстановявани през 1920-те (заради гражданската война) и по време на ремонта в края на 1980-те. Мостът работи и до днес.
- Мотовилиха
Свободни източници; Legion Media
Едно от главните градообразуващи предприятия на Перм са Мотовилихинските заводи, построени още през 1736 година. Именно тук е пусната първата в региона мартеновска пещ, а отново тук се произвежда и артилерия за войските на Руската империя.
В съветско време Мотовилихинските заводи се занимават не само с производството на артилерия (четвърт от всички артилерийски системи на Червената армия по време на Великата отечествена война се произвеждат тук), но и с машиностроене за селското стопанство, а също така се произвежда и нефтопреработващо оборудване (в Перм има голям завод за преработка на нефт).
- Гледката от река Кама
Свободни източници; Legion Media
През годините на Великата отечествена война в Перм (и областта) са евакуирани над 120 промишлени предприятия, това е един от ключовите индустриални центрове в СССР.
Въпреки това исторически Перм винаги е бил и културна столица на Урал.
- Пермски театър за опера и балет
Свободни източници; Legion Media
Пермският театър за опера и балет, основан през 1870-те, носи името на композитора Пьотър Чайковски. Това е единственият театър в Русия, където са поставени всиките му 10 опери и 3 балета. По време на войната тук играят евакуираните в Перм артисти от Мариинския театър. А днес можете да гледате истинска класика.
- Домът на Мешков
Свободни източници; Legion Media
Тук буквално на всяка крачка има сгради с история! Това величествено имение на ул. „Манастирска“, построено в стила на класицизма през 1880-те години, всъщност е местният краеведчески музей. В дневната на тази къща често се устройват музикални вечеринки.
- Пермска художествена галерия
Свободни източници; Legion Media
Художествената галерия на Перм се намира в Спасо-Преображенския катедрален събор от средата на XVIII век. Храмът е предоставен за изложбено пространство през 1922 г., когато болшевиките започват антирелигиозната си кампания. В художествената галерия могат да се видят уникални дървени скулптури, които изобразяват православни светии.
- Комсомолски проспект
Свободни източници; Legion Media
През 1940 г. Перм е преименуван на Молотов. Смяната на името е в чест на 50-годишнината на председателя на Съвета на народните комисари на СССР Вячеслав Молотов. Историческото име на града е върнато през 1957 г. поради разногласията между Молотов и Хрушчов.
- Крайбрежната улица на р. Кама
Свободни източници; Legion Media
И все пак най-любимият маршрут за разходки на местните и туристите си остава крайбрежната улица на р. Кама. Тя се простира на почти 4 км. Към нея водят три пътя: край Речната гара, край Съборния площад и край Комуналния мост. Алеите за разходки се разполагат на различни нива. А главната точна за снимки е огромният надпис „Счастье не за горами“ – „Щастието е наблизо“ или буквално „Щастието не е отвъд планините“, който се появява тук през 2009 година. Между другото, на плажа на р. Двина в Архангелск има и „отговор“ – „Счастье не за морями“. Но това е друга история.
източник: RUSSIA BEYOND