Общество

Как се появяват тези гигантски дупки в Сибир?

Учените казват, че кратерите се появяват произволно и е трудно да се предвиди местоположението на следващата „експлозия“.

Когато гигантска кухина – която отгоре изглежда като дупка, водеща към центъра на Земята – е открита за първи път през 2013 г. на полуостров Ямал в пустинята на сибирската тундра, спекулациите за нейния произход процъфтяват. Хората приписват мистериозния обект на скритата дейност на военните, въздействието на метеорит и дори кацане на НЛО.

Въздушна снимка от хеликоптер, направена на 25 август, 2014 г.

Въздушна снимка от хеликоптер, направена на 25 август, 2014 г.AFP

Въпреки че, за разлика от местните жители, учените се въздържат да приписват произхода на мистериозните дупки на паранормални или извънземни дейности, те също са озадачени.

„Когато колегите ми за първи път чуха за всички отломки, лежащи на стотици метри от кратера, те не можеха да повярват, че това е [причинено от] естествен процес. [Някои от тях] си мислеха, че може би това е метеорит, техногенна експлозия или опити с оръжие. Имаше всякакви идеи, преди да установим, че е причинено от естествен процес“, каза Евгений Чувилин, водещ изследовател в Центъра за Хидрокарбоново възстановяване към Института за наука и технологии „Сколково“, който наскоро посети мястото на кратер, открит през лятото на 2020 година.

Гигантски взривни кратери

кратер на Ямалския полуостров, Сибир

кратер на Ямалския полуостров, СибирAFP

Евгений Чувилин завърши експедиция, която има за цел да измери новообразуваната дупка в сибирската вечна замръзналост.

Новата дупка, открита случайно през лятото на 2020 г. от руски телевизионен екип, летящ над сибирската тундра, е дълбока 30 м и широка 20 метра. Случайният наблюдател трябва да бъде изненадан, че такъв гигантски кратер е открит „случайно“, но повечето дупки от същия вид в района наистина са открити неволно, било от местни пастири или учени в експедиции, които не са свързани с кратерите.

Август 2020 г. се провежда експедиция до нов кратер.

Август 2020 г. се провежда експедиция до нов кратер.Евгений Чивилин

Учените използват сателитни снимки, за да получат груба оценка на броя на тези дупки в района. „Професор [Василий] Богоявленски [професор в Института за изследване на петрола и газа към Руската академия на науките], който използва сателитни снимки за водене на статистика, отбелязва новооткрития кратер като седемнайсети на брой“, каза Чувилин.

Учените имат общо разбиране за това как се появяват дупките. По същество тези кратери се образуват, когато значително количество метан запълва огромни естествени кухини под земната повърхност и експлодира, поради разсеяна искра, която се генерира от триенето на скалите.

Въздушна снимка на най-новия кратер.

Въздушна снимка на най-новия кратер.Евгений Чувилин

Учените смятат, че изменението на климата също допринася за нарастващия брой взривове в района. С повишаването на средната температура в региона слоят на вечния лед престава да бъде толкова здрав, колкото преди, и на определени места той се поддава на налягането отвътре в земята. Повърхността на земята се деформира, тъй като хълмове се формират под налягане отдолу на повърхността и след това внезапно провокиран взрив отделя голяма енергия, която разрушава слоя.

Предсказване на следващия взрив

Въпреки че учените имат общо разбиране за този уникален процес, им е трудно да предскажат бъдещите взривове – недостатък, който потенциално може да струва скъпо. Въпреки че зоната, засегната от миналите взривове, е до голяма степен необитаема, има инфраструктура за добив на газ и малки местни общности.

Снимка, заснета на 8 ноември 2014 г.

Снимка, заснета на 8 ноември 2014 г.AFP

Науката проучва възможността един ден да е възможно да се определят бъдещите взривове, като се разглеждат улики, които районът предлага. „[Учените], които са изследвали сателитни снимки, са открили, че преди да се образува кратер, се появява бързорастящ хълм [на повърхността]. Хълмът расте, докато някои критични показатели бъдат надминати, и след това експлодира. Подобни хълмове се сформират предимно в труднодостъпни райони и е трудно да се наблюдава пълният цикъл“, каза Чувилин.

За момента учените трябва да събират повече проби от земята и да провеждат тестове за валидиране на съществуващи модели – процес, който се усложнява от факта, че изследваните кратери бързо се превръщат в езера, тъй като подземните води ги пълнят след взривовете.

Индустриалните компании, които добиват газ в региона и разполагат с инфраструктура в района, са потенциални съюзници на учените, които изучават кратерите. Тъй като случайните взривове представляват известна опасност за скъпата им инфраструктура, може да е в техен интерес да помогнат за напредъка на каузата на учените.

„Газохидратите (GH) са потенциални енергийни източници, съдържащи значително повече газови ресурси в сравнение с конвенционалните находища. GH представляват опасност за проучване и добив на въглеводородни полета“, се казва в изследователски труд в списание Geoscience с отворен достъп, където е очертан един от първите модели, предназначени да предскажат бъдещите взривове.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest