Общество

Как се появява руската затворническа музика?

Достоевски, Горки, Ленин – те всички имат истории, свързани с руски затворнически песни.

Руските хора винаги са пели в хор – от древни времена. Те пеят, дори когато са оковани и откарани в тъмницата. През 1860 г. в романа „Записки от мъртвия дом“ Фьодор Достоевски за първи път запознава четящата публика с руската затворническа песен.

„От казармите се чуваха песни. Пиянството вече преминаваше в зашеметена възбуда и от песните не беше далече до сълзите. Мнозина се разтъпкваха със собствените си балалайки, наметнати с кожуси и със смело изражение дърпаха струните. В специалното отделение дори се събра хор от осмина души. Те пееха кръшно под акомпанимента на балалайки и китари. Чисто народни песни се пееха малко. Повече се пееха така наречените у нас „затворнически“ песни“, така Достоевски описва живота на престъпници, пратени в Сибир да излежават присъдите си през втората половина на XIX век.

В книгата „Сибир и каторгата“ през 1871 г. етнографът Сергей Максимов посочва, че има старинни и „най-нови“ арестантски песни. Първите идват от бандитски песни, съчинени от „дръзки хора“, гуляещи казаци, по време на завладяването на просторите на Волга и Сибир. Тъй като разбойници са залавяни от властите и често завършват живота си в сибирски затвори (като Омския затвор, където е бил затворен Достоевски), разбойническият фолклор продължава да живее именно в затворническа среда. Много песни през втората половина на XIX век, посочва Максимов, „получихме не от първа ръка (от затворите), а може би дори от десета (от стари села, от свободни сибирски кореняци)“.

Любимата песен на Илич

Третяковска галерия

До края на XIX в. „арестантските“, „затворническите“ песни са популярни не само в криминалните, но и в революционните среди. Максим Кравчински посочва в „Историята на руския шансон“, че дори Ленин е имал любима „арестантска песен“.

Тя се казва „Измъчван от тежка неволя“ и е посветена на паметта на самарския студент Павел Чернишев, когото арестуват за въвличане на народа в революционната борба (студентската организация за разпространение на революционните идеи сред народа се нарича „Хождение в народ“ – бел. ред.). След две години в ареста той се разболява от туберкулоза и умира, а неговото погребение в Петербург през 1876-а се превръща в огромна антиправителствена демонстрация.

Измъчван от тежка неволя,

Ти срещна славна смърт.

В борбата за народното дело

Ти славно погина.

Тази песен е написана от народоволеца (член на тайната политическа организация „Народна воля“) Григорий Матчет в годината на смъртта на Чернишев и става популярна сред народа.

Григорий Мачтет

Григорий МачтетСвободни източници

Горки и затворническата песен

През 1902 г. затворническа песен за първи път прозвучава от голяма сцена – това става на 18 декември в Московския художествен театър на премиерата на пиесата на Максим Горки „На дъното“.

 Сцена из спектакля Московского Художественного театра «На дне»/МАММ / МДФ/Russia in photo

Сцена из спектакля Московского Художественного театра «На дне»/МАММ / МДФ/Russia in photoСцена от спектакъла на Московския художествен театър „На дъното“/МАММ/МДФ/Russia in photo

Пиесата е посветена на живота на обитателите на приют за бездомни и накрая те пеят песента „Слънцето изгрява и залязва“. Това е една от най-известните затворнически песни по онова време. Успехът на пиесата е невероятен, а образът на скитника, „дрипавия“, както казват тогава, намира трайно място на сцените на пътуващи комедийни трупи и кабарета – навсякъде, където се пеят популярни песни.

През 1903 г. „кралят на репортерите“ Влас Дорошевич публикува знаменития си труд за сахалинския каторга, която включва отделна глава „Песни на каторгата“. В нея има такива думи: „Окованите от скука пееха песента на сибирските бродяги „Милосърдни“… Ама що за пеене беше това! Сякаш опяват някого, сякаш погребална песен се носи от затвора за оковани. Сякаш този затвор пееше някаква упокойна песен, гледайки в тъмнината с решетъчните си прозорци, упокойна песен за хората, погребани живи в него“.

Вокален квартет на сибирските бродяги, 1912-1913

Вокален квартет на сибирските бродяги, 1912-1913Свободни източници

А след това идва революцията от 1905-а, след която разрешават „затворнически“ песни да бъдат публикувани в сборници. През 1908 г. музикантът и етнограф Вилхелм Хартевелд публикува книгата „Песни на каторгата. Песни на сибирски каторжници, бегълци и скитници“ и каторжническите песни се разпространяват сред народа – сега всеки, който е музикално грамотен, вече може да ги изпълнява. Самият Хартевелд изпълнява тези песни, а записите са издадени на грамофонни плочи.

Вилхелм Хартевелд

Вилхелм ХартевелдСвободни източници

През 1909 г. Хартевелд вече изпълнява затворнически песни в залата на Московското благородно събрание. Но опитът през 1910 г. да се направи открито представление на сцената на Ермитажния театър се проваля – московският градоначалник лично забранява концерта.

Никой обаче не може да спре звездите на естрадата да изпълняват тези песни в своите програми. „Слънцето изгрява и залязва“, пее Фьодор Шаляпин.

Сергей Соколски

Сергей СоколскиСвободни източници

Известните куплетисти Сергей Соколски (Ершов) и Станислав Сарматов се представят в образа на „дрипавия“ босяк, а в цяла Русия се създават дуети, квартети и хорове от „истински сибирски бродяги“. Писателят Николай Носов си спомня: „Песните, изпълнени от квартет „сибирски бродяги“, бяха много в унисон с епохата. Те отразяваха обществените настроения от предреволюционните години“.

Обложка на книгата на Гартевелд

Обложка на книгата на ГартевелдАрхивна снимка

Максим Кравчински пише, че от 1906 до 1914 г. само в Москва и Петербург са издадени над 100 различни сборника с бандитски, просяшки, каторжнически, скитнически и затворнически песни.

Междувременно в руските провинции, разположени отвъд „чертата на уседналост“ (там, където на евреите е разрешено постоянно пребиваване), се ражда нов криминален фолклор.

Ограничени откъм права и икономически възможности, много евреи се присъединяват към криминалните среди. Одеса е особено богата на еврейски престъпници. Евреите донасят в криминалната среда музиката си – клезмер, която, след като се смесва с руските затворнически песни, ражда нов жанр – „апашката“ песен, която процъфтява вече в Съветския съюз.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest