Общество

Как се появява руската бандитска песен?

Еврейска музика и руски текстове – криминалните песни са невероятно популярни в СССР.

Те стават алтернатива на официалната „позитивна“ естрада, в която няма място нито за тъга, нито за веселба.

Разбойническите, каторжническите, скитническите, просяшките песни, които са толкова популярни в Русия в началото на XX век, нямат нищо общо с бандитската песен – феномен на криминалната музика, който се появява в ранните години на СССР.

Ул.

Ул. „Екатерининска“Свободни източници

Люлката на бандитската музика е Одеса – към края на XIX в. това е четвъртият по население град в Руската империя и второто пристанище по товарооборот. Одеса е и главният еврейски град в империята. Причината за това е въвеждането на така наречената „линия на уседналост“. Официално руските търговци от централните губернии, които искат да ги спасят от конкуренцията на еврейските търговци, молят тя да бъде въведена, а мотивът им е, че те се придържат към различна вяра.

„Положението за устройство на евреите“ от 1804 г. определя губерниите, където евреите могат да се заселват и да търгуват. Това са западните и югозападните губернии, включително Херсон, чиято столица по това време е Одеса. В пристанищния град се стичат много евреи, които се занимават с търговия, занаяти и финансови операции.

Menakhem Kipnis/YIVO Encyclopedia

Въпреки това дори в границите на уседналостта евреите са лишени от права в сравнение с православното население – не им е позволено да напускат свободно своите губернии, а изборът на професии и занаяти е ограничен. Това тласка много евреи към криминална среда. Черноборсаджии, измамници, джебчиите и домашни крадци от всякакъв вид са значителна част от еврейското население на губерниите от „линията на уседналост“. Именно в престъпната среда се появи думата blat – на идиш тази дума означаваше член на банда крадци, „наш“ човек.

Откъде идва бандитската песен?

Музиката винаги е играла огромна роля в живота на всеки еврейски град. Сватби, погребения, религиозни празници и просто кръчмарски гуляи в пристанищните заведения са придружавани от традиционни мотиви – „клезмер“ (това е името както на самата музика, така и на музикантите, които я изпълняват). В началото на XX век в Одеса се отварят много „илюзиони“ – стационарни салони за нямо кино, а в тях музикалният съпровод е от пианисти-тапъри, които изпълняват и известни на всички мелодии.

Альоша Димитриевич

Альоша ДимитриевичАрхивна снимка

През 1917 г. болшевиките унищожават царските порядки включително и „линията на уседналост“, а еврейското население от губерниите, които влизат в „линията“, придобиват равни права с всички граждани на съветска Русия. През 20-те години на миналия век, по времето на Новата икономическа политика, професионалните еврейски музиканти се присъединяват към кръчмарските среди на двете столици и мотивите на клезмера стават много популярни. Те са познати на повечето руски слушатели дори сега – „Мурка“ и „Седем четиридесет“ са написани по мотиви на традиционните клезмери.

Ето така се ражда бандитската песен, когато по мотиви на класическия клезмер започват да се пишат руски стихове. А залогът за популярността на новата музика е, че за разлика от руските „каторжни“ песнопения, в клезмерската музика се подчертава слабия дял, синкопирането. На нейните ритми лесно и пламенно може да се танцува.

Ресторанта на хотел

Ресторанта на хотел „Европейская“, Ленинград, 1924 г.Свободни източници

Циганската музика, която е толкова популярна в Русия в началото на XX век, оказа силно влияние върху формирането на бандитската песен. Именно циганските романси дават на бандитската песен нейния основен инструмент – китарата.

Държавата е против

„Ако погледнем сега естрадния репертоар от 1925–1928-а, това означава да се потопим в черната кал на всякакви фокстротщини, циганщини, „бандитски“ песни, безброй преработки на дореволюционни „интимни“ песнички“, оплаква се кореспондент на сп. „Рабочий и театър“ през 1931 година. Още от средата на 20-те години държавата започва атака срещу кръчмарските и салонните музикални жанрове, а сред тях са и бандитските. Но защо те са толкова популярни по онова време?

Официалната съветска естрада през 20-те и 30-те години на миналия век създава много весели и патриотични песни, но не предлага на слушателя хумористични, битови и печални композиции.

Пьотр Лещенко

Пьотр ЛещенкоАрхивна снимка

Тази ниша е заета от бандитската музика и естрадата, които предлагат не само песни от средите на крадците, но и шеговити шлагери като „Пържено пиле“, „Школа за танци на Соломон Пляр“ и работнически като „Тухли“ и „Фасетирани чашки“.

Историкът, специализиран в областта на бандитските песни, Максим Кравчински цитира думите на изпълнителя на този жанр Олег Чистяков: „Те (песните) говореха за проблемите на днешния ден. Разказваха на своя език, без официоз… Хора от различни нива на социалната стълбица ги слушаха и пееха със сълзи на очи“.

Изпълнението на бандитски песни от сцената е забранено от втората половина на 20-те години на ХХ в. от Главния репертоарен комитет с аргумента, че това са произведения, които „обслужват вкусовете на непманите и дребните буржоа“. Но в същото време любимецът на публиката Леонид Утьосов пее известните „От одеския пандиз“ и „Гоп с лък“ – песни с напълно криминално съдържание.

Леонид Утьосов

Леонид УтьосовSovfoto/Universal Images Group/Getty Images

Утьосов (истинското му име е Лазар Вайсбейн) е роден през 1895 г. в Одеса и още през 20-те години става известен като актьор и изпълнител. През 1929 г. той създава свой собствен оркестър, а през 1934 г. заедно с Любов Орлова участва във филма „Веселите момчета“ и става известен в целия Съюз. Още през 1932 г. Утьосов записва „От одеския пандиз“ и „Гоп с лък“ на грамофонни плочи, а през 1935 г. изпълнява „Гоп с лък“ в Кремъл – по лична молба на Сталин – за полярни изследователи от ледоразбивача „Челюскин“.

Изабела Юриева

Изабела ЮриеваРостовски обастен краеведчески музей

Бандитската и циганска песен е популярна дори сред номенклатурния елит. Известната циганска певица Изабела Юриева (1899-2000) си спомня, че е била викана на закрити партийни вечеринки в Кремъл, където е била молена да пее официално забранени „цигански“ песни от репертоара си.

Изабела Юриева

Изабела ЮриеваРостовски обастен краеведчески музей

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest