Общество

Как се обличат хората в СССР през зимата

На практика съветските граждани нямат никакъв избор на дрехи, затова всички носят едно и също.

Ватирано якe, кожено палто от каракул, най-бодливите вълнени шалове в света и всякаква друга класика са в нашата галерия.

През 1920-те и 1930-те години повечето жители на градове и села се обличат просто и дори мъжкарски – тънко палто, валенки, наметала (дълъг дъждобран от филц). Скоро обаче ватираното яке (ватник – на руски) превръща в основното зимно облекло – то е лесно за производство и е евтино, така че много хора едновременно могат да бъдат подсигурени с ватник.

Двойка 1960-1966. Съветско-финландската война. Красноармеецът комсомолец Ермоленко, 1939-1940

Двойка 1960-1966. Съветско-финландската война. Красноармеецът комсомолец Ермоленко, 1939-1940Архив на Олга Евгениевна Шитова-Белова, Александър Устинов/Russia in photo

Втората световна война прави ватника перфектното зимно облекло за широките маси. Оказва се, че той е подходящ не само на фронта, но и в хладилни цехове, за експедиции, на полето и при походи. Цялата страна носи ватирани якета: армията, студентите, работниците, затворниците, строителите, шофьорите и други слоеве от населението. А за да предпазят от пронизващия студен вятър, подплатените якета са връзвани с колан или обикновен канап.

Работници

РаботнициЯков Рюмкин/МАММ/МДФ/Russia in photo

След войната с нарастването на благосъстоянието страната се облича в тежки палта.

Жена в зимно палто; Оперният певец Сергей Лемешев, 1950-е

Жена в зимно палто; Оперният певец Сергей Лемешев, 1950-еВиктор Темин, Павел Манич/МАММ/МДФ/Russia in photo

Заможните хора в градовете си правят палта по поръчка, като ги облагородяват с кожени яки и шапки от същата кожа. По-обикновените хората си купуват това, което има в магазините – стандартизирани палта с яки от изкуствена кожа.

Балерината Олга Василиевна Лепешинска с приятелки

Балерината Олга Василиевна Лепешинска с приятелкиАнатоли Гаранин/Sputnik

Модата на кожените палта започва през 50-те години на миналия век. Само неколцина могат да си позволят палто от истинска кожа. Изключение са каракулените кожени палта, известни и като астраганени. Те са по-достъпни, а през 50-те се издигат на върха на градската мода.

Александър Макаров/Sputnik

Понякога модата е по-силна от здравия разум. Дори през зимата, в допълнение към астраганеното кожено палто или обикновеното палто, през 50-те години жените слагат шапки на главите си, които едва покриват темето. Московската общественост ги нарича „шапки-минингитки“ – на практика те не покриват задната част на главата, така че е от лесно по-лесно да получиш възпаление.

Михаил Грачев/МАММ/МДФ/Russia in photo

Това обаче важи само за жените, които са луди по модата. За повечето хора вълнените шалове са най-добрият зимен аксесоар. Те, макар и да са много бодливи, спасяват в много ситуации: връзват ги на главата вместо шапка, а ако трябва да стоиш на студено, си ги омотаваш около кръста. Когато човек настине, той си връзва такъв шал около врата и гърдите (предварително намазани с мехлем).

Брежнев със строители

Брежнев със строителиАлексей Стужин/ТАСС

Шапката-ушанка е най-известната руска зимна шапка и изминава дълъг път за няколко века. В Русия селяните са защитени от суровия климат от неговия прототип, селския треух (той покрива не само главата, но и врата). След това в съветско време шапката-ушанка е въведена като част от униформата на Червената армия. А през 1960-те години държавният глава Леонид Брежнев се влюбва в нея и оттогава целият партиен елит започва да носи шапки-ушанки от еленска кожа и каракул.

Юрий Садовников, Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/Russia in photo

За обикновените съветски хора пък има по-прост вариант – от заешка кожа.

Юрий Садовников, Лев Бородулин/МАММ/МДФ/Russia in photo

Мъжете по всяко време носят палта или полупалта с кожени яки. Особено на голяма почит сред мъжете е яката с каракул, стриган бобър или ондатра (вид бозайник, гризач от семейство Хомякови – бел. ред.).

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/Russia in photo

Жените, за да не замръзнат, често трябва да практикуват системата на много катове дрехи. Работата е там, че панталоните влизат в гардероба на жената през 1970-те години. Преди това те се считат за работно облекло за тежък физически труд.

Всеволод Тарасевич/Sputnik

Затова под полите и роклите трябвало да се носят панталони (памучни или вълнени) и плътни чорапи към тях – понякога по 2-3 чифта наведнъж.

Максим Блохин/ТАСС

С обувките нещата са по-сложни. Класическите валенки (филцови ботуши) не са много подходящи за градското ежедневие, а добрите ботуши са скъпи и са вещ, която говори за статута на онзи, който ги носи. За тях се извиват дълги опашки и човек може да се сдобие с тях по сиви схеми. Ботушите от югославски, румънски, унгарски или финландски произход са особено ценени. Те не са предназначени за тежки студове, но жените правят жертви, за да изглеждат красиво.

Анатолий Бочинин/МАММ/МДФ/Russia in photo

Само че тези, които наистина не могат да бъдат упрекнати, че не са „облечени според времето“, са съветските деца. Прието е да ги обличат на много катове. Леко бельо, лека фланела, топъл пуловер върху тях, чорапогащник, върху него вълнен клин и плетени чорапи. Следва кожено палто или обикновено палто, препасано с каиш. На главата са слага първо лека шапка или шал, а след това шапка от естествена или изкуствена кожа. Краката обикновено се обути с валенки и по-рядко с ботушки.

Виктор Ахломов/МАММ/МДФ/Russia in photo

Понякога същият универсален вълнен шал се носи върху шубата или палтото.

Ю. Левянт/Sputnik

В резултат на това за децата е трудно да се движат в такива обемисти дрехи, но пък за дълги разходки по улицата на шейна облеклото им е идеално.

Игор Гневашев/МАММ/МДФ/Russia in photo/ архивни кадри

И разбира се ръкавици с един пръст: те са пришити към дълга  еластична лента и издърпани през ръкавите на кожено палто. Такива ръкавици трудно се губят, макар че някои деца се справят и с това, колкото и да е трудно.

източник: RUSSIA BEYOND

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest