Общество

Как съветските военни бягат от немски плен със самолети

В родината им често не вярват, че подобни невероятни бягства са възможни.

Нерядко героите, избягали от немските лагери, попадат в съветските.

Николай Лошаков

Първият съветски пилот, избягал от немски плен със самолет, е младши лейтенант Николай Кузмич Лошаков. Той попада в ръцете на немците на 27 май 1943 г., когато неговият Як-1 е свален във въздушен бой над Ленинград.

Архивна снимка

Лошаков е пратен да строи пътищата край летището близо до гр. Остров в Псковска област. Именно тогава на летеца му идва идеята да осъществи дръзко бягство по въздух.

Николай Кузмич няма достъп до техника, но пък друг затворник – плененият сержант от бронетанковите войски Иван Денисюк, който се занимава със зареждането на самолети, има такъв. Той започва да изучава елементарната пилотска азбука, запомня разположението на приборите в немските машини и разказва всичко на Лошаков. Той му дава и униформа на немски летец.

Първият опит бегълците правят на 10 август 1943 година. Лошаков тръгва към летището и прониква в хангара, но е подплашен от пазач с куче. На следващия ден на приятелите им провървява повече – немските пилоти отиват да обядват и оставят на пистата два леки разузнавателни самолета „Щорх“.

Roger Viollet/Getty Images

След като излизат от укритието си, Лошаков и Денисюк уверено тръгват към един от самолетите. В първия момент никой на летището дори не обръща внимание на излитащата машина, но скоро по нея е открит силен огън.

След като прелита 300 км, самолетът се приземява на съветска територия. В него има девет пробойни, а самият пилот също е ранен.

Но бегълците не са приети радушно. Денисюк е обвинен в предателство на родината и под натиск признава вината си. Осъден е на 20 години затвор (освободен е през 1951 г.). Лошаков не признава вината си и е пратен в лагер за три години. Освободен е предсрочно през август 1945 г., а 14 години по-късно е реабилитиран напълно.

Аркадий Ковязин

Много сходна с историята на Лошаков е и историята за бягството на Аркадий Михайлович Ковязин. Той дори бяга със самолет от същата марка – „Щорх“.

Архивна снимка

По време на един от бойните полети през 1941 г. двигателите на бомбардировача на Ковязин „ДБ-ЗФ“ отказват и той е принуден да кацне в района на Рига. Много скоро пилотът, заедно с неговия щурман и стрелец-радист, са пленени от немците.

За Аркадий Михайлович започва безконечно ходене по лагери за военнопленници, докато през 1943 г. не попада край същата тази Рига. Тук той се запознава с пленения пехотинец Владимир Крупски, който работи на военното летище като огняр.

По молба на Крупски, който се ползва с доверието на немците, комендантът на летището небрежно назначава и Ковязин за огняр. Приятелите не могат да не се възползват от предоставената им възможност.

Fieseler Fi 156

Fieseler Fi 156Архивна снимка

На 4 октомври 1943 г. те влизат в „Щорха“ и пробват да излетят, но за разлика от Лошаков не им се получава от първия път. Немците заподозират, че има нещо нередно, и пращат велосипедист до самолета, който веднага вдига тревога. Бегълците все пак успяват да се издигнат в небето, преди да им попречат. На пилота обаче вече не му поверяват самолет и Аркадий Михайлович посреща края на войната в пехотата. В същия вид войски воюва и Владимир Крупски, който загива в Югославия през април 1945 година.

Михаил Девятаев

Летецът на изтребител от гвардията старши лейтенант Михаил Петрович Девятаев попада в плен през юли 1944 година. Той категорично отказва да сътрудничи с врага и дори предприема бягство, което в крайна сметка се оказва неуспешно.

Архивна снимка

На нов опит пилотът се решава, след като попада в лагер на остров Узедом в Балтийско море. Физически здравият Девятаев е ангажиран с тежка работа на разположения наблизо секретен полигон „Пенемюнде“, където разработва „оръжието-чудо“ на Третия райх: първите реактивни самолети, както и крилатите и балистични ракети ФАУ.

Летецът, макар и в плен, никога не е допуснат близо до самолетите, но тъй като преди това е бил в лагера „Заксенхаузен“, Девятаев успява да присвои самоличността на друг пленник – починалия бивш учител Григорий Никитенко. Етикетът с номера на покойника му предава тайно фризьорът на лагера.

Девятаев-Никитенко бързо намира още деветима души, готови да избягат. Групата си набелязва и средството за постигане на целта си – бомбардировач „Хайнкел“ Не 111. Пилотът използва всяка възможност, за да попадне близо до самолета, а ако му провърви, и да влезе в него и да проучи таблото му.

На 8 февруари 1945 г., докато хората на полигона обядват, десетимата затворници проникват в „Хайнкела“ и, след като убиват охранителя, започват да подготвят самолета за излитане. След известно забавяне, от втория опит, те все пак се издигат в небето.

„Летището беше безразлично към шума на нашия самолет. Лесно ми беше да си представя как пилотите и техниците реагират на това. Те обядват спокойно… А след това не ме беше страх да дам пълна газ и да пробвам мотора на различни обороти. Чувствах се уверено, дори небрежно. Вече никой не можеше да ни спре да избягаме, не можеше да ни спре да излетим“, спомня си Девятаев.

Heinkel He 111

Heinkel He 111Бундесархив

Противникът се усеща твърде късно и зенитният огън вече не може да стигне „Хайнкела“. Само един „Фоке-Вулф“ настига бомбардировача, но така и не успява да го унищожи – на неподготвения изтребител просто няма боеприпаси.

След като си проправя път през огъня на съветските сили за ПВО, Девятаев приземява самолета на родна земя. Цялата група е подложена на щателна проверка. На практика всички помощници на пилота скоро се връщат на фронта и загиват в боя.

„Хайнкелът“, докаран от Михаил Петрович, се оказва натъпкан със секретна свързочна апаратура и прибори за наблюдение на пускове на ракети ФАУ. Освен това пилотът разкрива координатите на местата на острова, където са разположени ракетни установки, и по тях са нанесени мощни въздушни удари.

Независимо от това, дълго време властите продължават да изпитват известно недоверие към Девятаев. Званието „Герой на Съветския съюз“ му е присвоено чак през 1957 година.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest