Как съветските инженери проеткират първата турбореактивна състезателна кола, развиваща 1000 км/ч
Проектът трябва да счупи рекорда за скорост на сушата, но завършва трагично.
През 1950-те съветското ръководство обича да чупи рекорди (или поне да се опитва) в космоса и на Земята. За да подобри световния рекорд за скорост на сушата, един съветски инженер предлага много амбициозна идея: да конструира състезателен автомобил с турбореактивен двигател.
Алексей Андреевич Смолин (1907—1986)Архивна снимка
Абсолютният рекорд за скорост на сушата по онова време е 634 км/ч и е поставен от британския състезател Джон Коб. Съветският иненер Алексей Смолин, който има опит в конструирането на самолети и състезателни автомобили, иска да разработи кола, която да ускорява до 1000 км/ч.
Архив на музея на ГАЗ
Смолин иска да направи малък състезателен автомобил, оборудван с аеродинамичен корпус и задвижван от турбореактивен двигател. Той си издейства подкрепата на главния инженер на известния автомобилен завод ГАЗ и работата започва.
Архив на музея на ГАЗ
Така, през 1954 г. е конструиран първият турбореактивен автомобил. Колата, наподобяваща ракета, е кръстена „ГАЗ-СГ3“.
За да се постигне минимално тегло, корпусът на колата е направен от дуралумин – метал, използван масово в авиацията и в космическото инженерство.
Архив на музея на ГАЗ
Гумите на автомобила са адаптирани от изтребител МиГ-15, а моторът е от МиГ-17.
Турбореактивният двигател е достатъчен, за да се развие скорост до 1000 км/ч. Но високата скорост създава допълнителни проблеми на инженерите.
Първо, те трябва да разработят подходящи гуми, които да издържат на изключително високите скорости. Второ, трябва да има подходяща писта, където да се извърши първият тест драйв. Оказва се изключително трудно да се намери такава.
Архив на музея на ГАЗ
В крайна сметка, след като и двата проблема са решени, идва денят на първия тест драйв.
През ноември 1954 г. съветският автомобилен състезател Михаил Метелев се облича в екипа си на пистата на военното летище „Горки“ в Нижни Новгород и се готви да подкара автомобила.
За всеки случай, инженерите карат пилота да не кара с повече от 300 км/ч при първия тест, въпреки че целта на хоризонта е далеч по-амбициозна.
Архив на музея на ГАЗ
Въпреки мерките за безопасност първият тест драйв завършва катастрофално. Колата е размазана. За щастие пилотът е съвсем леко ранен – отървава се само със счупен пръст на крака.
Този епичен провал при първия тест на първата турбореактивна състезателна кола в СССР е равносилен на смъртна присъда за амбициозния проект.
Така проектът е закрит официално през 1957 година. Осем години по-късно американският автомобилен състезател Крейг Брийдлов доказва на света, че целта, поставена от съветския инженер по-рано, може да бъде достигната. Брийдлов ускорява своята турбореактивна кола на име „Духът на Америка“ до 600,6 мили в час, което се равнява на 966,5 км/ч.
Spirit of AmericaGetty Images
Днес останките от първия съветски турбореактивен спортен автомобил са изложени в музея на „ГАЗ“ в Нижни Новгород, Русия.
източник: RUSSIA BEYOND
