Как съветските граждани перат вещите си през десетилетията?

В големите градове за решаването на битовите проблеми помагат автоматичните перални, а по селата и до днес могат да се видят тепавици.

Ако някога сте били в руско село, вероятно сте забелязали селските тепавици из реките и езерата. Тези съоръжения не служат за риболов или съзерцаване на подводните обитатели, а за пране.Красноярски край, 1990 г.

Красноярски край, 1990 г.Фред Гринберг/Sputnik

Още преди стотици години така перат дори в Москва и Петербург и това е изключително тежка работа, особено в годините преди войната, когато не във всички домове има водопровод. В момента на тепавиците се перат най-вече килими и то през лятото, когато водата е топла.Перачки на р. Москва, 1925 г.

Перачки на р. Москва, 1925 г.Михаил Савин, Семьон Фридлянд/МАММ/МДФ

За пране у дома хората в онези години използват леген и специална оребрена дъска. Спалното бельо се пере на дъската, след което се плакне в сапунена вода в леген. Най-често вместо прах за пране се използва селски сапун за пране. Това звучи много лесно, но в действителност е изключително трудоемко. Но пък така хората не зависели от електричеството.Кадър от

Кадър от „Москва не вярва на сълзи“Владимир Меншов/Мосфилм, 1979

Белите неща – спално бельо, ризи, кърпи – се накисват преди пране. За тази цел в гореща вода първоначално се разтваря настърган домашен сапун, след което прането се накисва в разтвора за няколко часа. Дрехите, които са особено мръсни, се варят в сапунен разтвор и сода. Домашният сапун съдържа много основа и разтваря мазнините изключително добре.Владимир Соколаев/МАММ/МДФ

Първите перални машини се появяват в СССР в средата на 1950-те. Чакането на ред за най-обикновените модели „Вятка“, „Рига“, „Урал“ или „Ока“ понякога продължава с месеци, но пък притежаването на уреда значително улеснява домакинската работа. Конструкцията на всички модели е почти еднаква. Наричат ги „кофа с мотор“. В общи линии те представляват голям съд, който се пълни с вода под крана и в него се перат всички дрехи, натрупани от семейството за седмица или две. След това маркучът се пуска във ваната и използваната вода се източва. Машината пере нелошо и дори наливането и източването на водата не е голямо неудобство. Основният проблем е практическото отсъствие на центрофуга (има въртящи се ролки, но те не работят добре и на практика никой не ги използва). Затова прането се вади, след което ръчно се изплаква няколко пъти във ваната (това е най-уморителният елемент от прането).Един от първите образци на домашни перални, 1958 г.

Един от първите образци на домашни перални, 1958 г.Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

Съветските инженери разработват и компактни перални машини, които не заемат много място и са подходящи за пране в малки жилища. Първите модели се наричат „Малютка“, като след това това название става нарицателно за всички видове подобни машини. Те се продават в Русия и до днес и са популярни, особено за вилите. Теглото им е само 10 кг и струват 3-4 пъти по-малко от обикновените перални, а с такава пералня могат да се изперат до 4 кг пране.

„Малютка“. Свердловск, 1984 г.А. Кондратиев/Sputnik

Истинският пробив в съветското производство на перални машини в края на 1970-те е пускането на полуавтоматичните перални машини „Еврика“. Цената им е солидна и се намира с връзки. Тя е стационарна, тежи цели 80 кг и също като предишните модели се съединява с крана с маркуч. Но пък за разлика от предишните версии, сама плакне и изцежда прането, което излиза от нея чисто и добре центрофугирано. Докато пере обаче тя така скача и трака, че се налага под нея да се поставя специална стойка.

„Когато машината започваше да центрофугира, баба казваше на дядо: ‘Володя, отивай да държиш!’. И двамата я хващаха отгоре и я пускаха чак след края на процедурата. Шумът беше страшен!“, спомня си Вася Шаповалов от Москва за своето детство през 1980-те.

По-късно се появява и напълно автоматичната машина „Вятка-автомат“, но тя е нещо като екзотика в домовете на единици и струва колкото космически кораб.

Едновременно с перални машини в СССР започват да се произвеждат и синтетични перилни препарати. В СССР първият прах за пране „Новост“ се появява през 1953 година. В основата му са хидрогенерирани животински мазнини. Към средата на 1960-те асортиментът от прах за пране се разширява и се появяват марките „Ера“, „Лотос“, „Астра“, „Луч“ и др. А освен прах по магазините пускат и перални пасти – миризмата им е неприятна, но пък се справят добре с всякакви петна. „С тях можеше да се пере, да се мият ръцете или пода. И до днес няма по-добър препарат за миене на ръце от сажди или след като си си поправял колата“, спомнят си руснаците.

„Вятка-автомат“, 1978 г.А. Поддубни/ТАСС

Изобщо една от целите на съветската власт, особено през първите ѝ години, е да освободи жените от „битовото робство“. Из цялата страна се появяват столови, заводски кухни и огромни механизирани перални, които поемат домакинските задължения. Перални има както в заводите, така и в градовете за всеки желаещ. Работническите перални, както и всички останали в страната, си имат собствени стандарти:Перачница в Челябинск, 1935-1940 г.

Перачница в Челябинск, 1935-1940 г.Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

В големите градове през 1970-те масово изникват перални на самообслужване. В Москва една от първите такива перални се казва „Чайка“ – срещу малка сума там човек може да простира и да суши дрехите си. Тук може и да се глади, както и да дадеш дрехите си на химическо чистене.Предприятие за битови услуги

Предприятие за битови услуги „Чайка“ в Москва, зала за пране на самообслужванеВ. Шидловски/Sputnik

Днес е трудно да си представим апартамент в града без пералня и процъфтяващите в съветско време огромни битови предприятия вече не са толкова нужни, макар че във всеки град в Русия и до днес работят обществени перални и ателиета за химическо чистене. Най-често на тези места хората носят вещи, с които трудно се справят у дома: килими, завивки и връхни дрехи.Новосибирск, януари 1973 г.

Новосибирск, януари 1973 г.Анатоли Поляков/ТАСС

автор: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest