Общество

Как съветските бронирани влакове се сражават през Втората световна война

В началото на войната срещу Германия на бронираните влакове често се възлага ролята на „смъртници“.

Нерядко те сами прикриват изтеглянето на съветски части, за да забавят врага поне няколко часа.

Архивна снимка

Много страни, участващи във Втората световна война, използват бронирани влакове по време на военните действия, но СССР става недостижим лидер сред тях. По време на нахлуването на Вермахта на 22 юни 1941 г. Червената армия и войските на НКВД (охраняващи държавната граница и тила) разполагат с над 60 „крепости на колела“, които действат както самостоятелно, така и в състава на отделни дивизиони с по два три влака във всеки.

„Сталинец“Архивна снимка

Освен бронирани локомотиви, бронираните влакове могат да имат бронирани платформи с два купола от танк Т-34, както и монтирани на тях артилерийски оръдия и картечници. Така например тежкият брониран влак „Сталинец-28“, който защитава Ленинград, е въоръжен с четири 100-мм оръдия, четири 120-мм минохвъргачки, две 76-мм зенитни оръдия и 24 тежки картечници „Максим“.

„Сталинец“Архивна снимка

Бронираният влак разполага, освен с бронирани платформи с въоръжение, и с няколко вагона, в които се намират: щабът, складовете за боеприпаси и материално-технически средства, работилница, кухня и т.н. Преди началото на военните действия тях обикновено ги разскачват и откарват в тила на най-близката железопътна линия.

Архивна снимка

По време на войната задачата на бронираните влакове е да осигуряват огнева поддръжка на войските, да придружават най-важните военни ешелони, да защитават ключови железопътни гари и кръстовища, а също и да се борят с вражески десанти. „Крепостите на колела“ имат мощни оръжия, но са с относително слаба броня и са много уязвими от вражеската артилерия и бронетехника, а при липса на достатъчно количество системи за противовъздушна отбрана (ПВО) – и от авиацията.

Архивна снимка

Началото на войната се превръща в истински кошмар за съветските бронирани влакове, на които често им се налага сами да прикриват отстъпващи части на Червената армия. Ако врагът успее да прекъсне железопътните линии, бронираният влак е обречен: той или бива унищожен, или взривен от собствения си екипаж, за да не попадне в ръцете на врага. Германците обикновено използват заловените бронирани влакове в контрапартизанската борба.

Архивна снимка

През 1941-1942 г. СССР губи 63 бронирани влака, но изграждането на нови „крепости“ е в разгара си от първите дни на войната. Далеч не винаги те са създадени по един стандарт – използвано е всичко, което се намери под ръка, включително дори остарели оръжия от музеи.

„Железняков“Архивна снимка

Високата ефективност на бронирания влак е демонстрирана по време на отбраната на градове като Талин и Ленинград. В продължение на осем месеца Севастопол е защитаван от бронирания влак „Железняков“, който германците наричат ​​“Зеления призрак“. След стремителните си набези той се скрива в подземен тунел, недостъпен за бомби и снаряди. На 26 юни 1942 г. обаче сводовете на тунела все пак не устояват на мощен въздушен удар и „Железняков“ е погребан в него заедно с екипажа.

„Победа“Архивна снимка

След битките при Сталинград и Курск настъпва коренен прелом във войната и Червената армия се устремява на запад. Ситуацията се променя и по отношение на бронираните влакове. От отчаяни „смъртници“ те се превръщат в мощна подкрепа за настъпващите войски. През 1943 г. са загубени само два влака, а през 1944 и 1945 г. изобщо няма загуби.

„Москвич“Архивна снимка

След освобождаването на съветската територия бронираните влакове участват в битките в Европа, като лесно преминават на местните железопътни линии. Отлично се проявяват специализираните зенитни бронирани влакове, въоръжени с 25-мм и 37-мм скоростни зенитни оръдия, както и 12,7-мм зенитни картечници ДШК. Те стремително преодоляват огромни разстояния и ефективно осигуряват прикритие на настъпващите войски от заплахата от небето, докато зенитно-артилерийските полкове все още са на път.

„Козма Минин“Архивна снимка

Едни от най-мощните съветски бронирани влакове – „Козма Минин“ и „Иля Муромец“ (с броня до 45 мм) – дори успяват да достигнат предградията на Берлин. Още преди тези събития „Муромец“ участва в уникален дуел на бронирани влакове. На 4 юни 1944 г. близо до град Ковел той унищожава германския си двойник, който в Съветския съюз погрешно е наричан „Адолф Хитлер“. Всъщност „панцерцугите“ на Третия райх нямат имена.

Архивна снимка

През целия период на войната съветските бронирани влакове, освен всичко останало, успяват да унищожат 370 танка, 712 превозни средства, 344 вражески артилерийски части и минохвъргачки, както и да свалят 115 германски самолета. Два бронирани влака на Червената армия и три бронирани влака на войските на НКВД са наградени с Ордена на „Червено знаме“, 10 отделни дивизиона бронирани влакове получават почетни наименования. Всеки четвърти боец ​​от екипажите на „крепостите на колела“ е удостоен с правителствена награда.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest