Как съветските архитекти проектират светлото пролетарско бъдеще?

Съчетанието между брутални бетонни фасади и „антични“ колони през 1920-1930-те се нарича „червен дорийски стил“ – истинският революционен стил. Къде могат да се видят такива здания днес?

Първите години след революцията преминават под девиза за освобождение: от битовото робство, от царския гнет, от стария режим. Архитектите мислят над идеалните домове и цели градове, приспособени към новия бит на пролетариата. От тази авангардна вълна се появява отделно направлениe – „пролетарска класика“ (другото название е „красная дорика“ – червен дорийски стил), която съчетава елементи на модерния тогава конструктивизъм и класическа антична архитектура. Този стил повлиява на появата на „сталинския ампир“.

Революционна архитектура

Сградата на спортното дружество

Сградата на спортното дружество „Динамо“Ludvig14 (CC BY-SA 4.0)

„Баща“ на новото направление е съветският архитект Иван Фомин (1872-1936), който при царския режим строи имения в стил неокласицизъм. Дачата на дипломата Александър Половцов в Санкт Петербург по негов проект е с гръцки портик и широка колонада, като се счита за еталон на този стил в Русия. А в годините на революцията той адаптира класическите гръцки и римски стилове към лаконичните конструктивистки конструкции.

Една от най-известните му работи в Москва е сградата на спортното дружество „Динамо“ на ул. „Болшая Лубянка“ (1928-1931), построена заедно с Аркади Лангман (негова работа е сградата на Държавната дума). От една страна тя представлява характерен за това време конструктивизъм: прозорци-илюминатори, строга геометрия на линията. А на фасадите виждаме много двойни колони без база – класически пример за античен дорийски стил.Парков партер

Парков партерСергей Ермохин/ТАСС

От 1919 г. Фомин ръководи програмното развитие на Петроград (Санкт Петербург), като вкарва свои идеи за обновяване на класическите елементи. Заедно с ученика си Лев Руднев (негова работа е сградата на МГУ) той се занимава с планировка на Марсовото поле, мемориал на жертвите от революцията. Пред Смолния институт (сега тук е резиденцията на губернатора на Санкт Петербург) има парков партер, построен от Владимир Шчуко и Владимир Гелфрейхом (бъдещите идеолози на „сталинската архитектура“). Тези два високи петколонни пропилея са парадни врати, характерни за древногръцката архитектура. На пропилеите със златни букви пише „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ и „Първи Съвет на пролетарската диктатура“.Сградата на

Сградата на „Руски железници“ в МоскваАлексей Майшев/Sputnik

Този старинен дом също е преустроен в революционен стил. Зданието на офиса на „Руските железници“ на „Червените врати“ е построено в средата на XVIII в. за дворцова канцелария, но през 1930-те Фомин го превръща в суперматичен локомотив, като допълва фасадата с лаконични колони.

Образцов пролетарски град

Текстилен институт в Иваново

Текстилен институт в ИвановоВладимир Смирнов/ТАСС

Градът, в който идеите на Фомин се реализират мащабно, е Иваново, текстилната столица на Русия. Заради многото авангардна архитектура, го наричат образцов пролетарски град: тук има комунални домове, както и сгради-метафори (във вида на птици, кораби и подкови), и разбира се, „пролетарска класика“. По проект на Фомин са построени и учебни заведения в града.Ивановски химико-технологичен университет

Ивановски химико-технологичен университетАлексей Белобородов (CC BY-SA 4.0)

Сред тях са химико-технологичният университет, университетът по енергетика, текстилният институт. Всички корпуси на учебните сгради образуват двор с парк, а отстрани излизат на проспекта. Отвътре са оформени лаконично, без нищо излишно, а фасадите са украсени с колони в античен стил.Областна научна библиотека

Областна научна библиотекаPericluss

В двора на учебния корпус е разположена Ивановската областна научна библиотека в същия стил. Така Фомин прави цял университетски квартал.

Първата метростанция

Станция

Станция „Червените врати“Денис Воронин/Агенция „Москва“

В стил „пролетарска класика“ са построени на само сгради, но и московските метростанции „Красние ворота“ (Червените врати) (1935) и „Театралная“ (1938). Те се отличават с масивни пилони и сводове.Станция

Станция „Театралная“Николай Галкин/ТАСС

Авторът на проекта на двете станции е Иван Фомин, но „Театралния“ (тогава тя се казва „Площад Свердлов“) е завършена от ученика му Леонид Поляков.

Идеолозите на „червения дорийски стил“ смятат, че новата съветска архитектура трябва да се базира на класическата, но да е по-строга и брутална. Още в средата на 1930-те години архитектите, включително и последователите на Фомин, се обръщат към неокласицима, като добавят тържественост към сградите. В Съветския съюз настъпва епохата на пищната „сталинска архитектура“.

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest