Общество

Как съветски войници стават герои на Италия

Над 5000 съветски войници се сражават на територията на Италия по време на Втората световна война, а някои от тях дори са предложени за висши италиански награди.

Как те се оказват на далечния Апенински полуостров? 

Фьодор Полетаев

Sputnik

На 11 юли 1942 г. при боевете на Дон сержантът от 28-и гвардейски артилерийски полк Фьодор Полетаев е ранен и попада в германски плен. Изглежда за него войната е приключила. В действителност обаче му предстоят още немалко сражения, високи награди на СССР и дори на Италия.

Полетаев сменя няколко лагера за военнопленници на територията на Източна и Южна Европа. Той бяга от лагера в Хърватия, но е заловен. Като по чудо остава жив след това и се оказва в Италия. Тук през март 1944 г. го пращат в трудов отряд към германска воинска част, която е разквартирувана на няколко десетки километра от град Тортона.

През юли същата година Полетаев с група другари успяват да избягат и да се присъденят към силите на местната Съпротива. В състава на различни партизански отряди, така наречените Гарибалдийски бригади, той участва в много боеве с германците. Писателят Сергей Смирнов, който изучава историята на живота на Полетаев, пише за Фьодор следното: „Той е имал хладнокръвие, което е удивлявало неговите другари и което не е губел в най-опасните моменти в боя. Италианските другари искрено заобичали този руснак, а заради могъщото му телосложение и високия ръст приятелски го наричали „гиганта Фьодор“.

Последното сражение на Политаев е на 2 февруари 1945 г. край Канталупо Лигуре. Неговият отряд буквално е притиснат до земята от огъня на войниците от Туркестанския легион, в който служат колаборационисти от представители на тюркските народи на СССР. Ако партизаните са се били забавили още малко, то към противника е щяло да стигне подкрепление и би се стигнало до разгром.

Тогава Полетаев решава да отвлече вниманието на врага. Внезапно той изскача напред и на висок глас на ясен руски език заповядва на легионерите да хвърлят оръжието. Слисани от тази неочаквана поява, войниците решават, че до партизаните е стигнало подкрепление и започват да се предават. Само един от тях успява да дойде на себе си и да застреля Фьодор. Бойците на Съпротивата обаче се възползват от момента и отблъскват противника.

Посмъртно Фьодор Полетаев е отличен с една от най-почетните награди на Италия – златен медал „За воинска доблест“, който властите на Генуа предават на съветския консул през 1947-а, за да бъде връчен на семейството му. Възниква обаче проблем, защото италианците са го познавали като Поетан – в списъците на партизанския отряд фамилията на съветския сержант е нанесена неправилно.

Едва след 15 години през 1962-а писателят Смирнов прави собствено разследване и установява кой в действителност е бил „гигантът Фьодор“. През същата година на Полетаев посмъртно е присвоено званието Герой на Съветския съюз..  

Форе Мосулишвили

Архивна снимка

Старшината от Червената армия Форе Мосулишвили попада в германски плен през 1944 година. Германците планират да го включат заедно с други военнослужещи от грузински произход в състава на едно от националните колаборационистки подразделения. Отначало те са прехвърлени в Полша, а след това – в Италия.

Форе обаче не се кани да служи на нацистите. На 7 септември същата година заедно с други 70 братя по оръжие той бяга и скоро след това се присъединява към италианските партизани, които действат в Пиемонт.  

Мосулишвили се проявява отлично в състава на 118-а партизанска бригада и е назначен за помощник-командир на съединението. В актива си записва десетки диверсии и засади, а също героично, но за съжаление неуспешно участие в защитата на просъществувалата само месец и половина партизанска „Република Осола“ през октомври 1944 година.

На 3 декември партизанският отряд на Форе от шестнадесет души е обкръжен от нацистите в селище в провинцията Новара. Германците обещават да пощадят живота на бойците, ако командирът им се предаде. 

Тъй като командирът на отряда Едо дел Грата се колебае какво да направи, защото прекрасно си дава сметка каква незавидна участ го чака в плен, при германците по собствено желание отива Форе. Той казва, че е именно човекът, който им трябва, после изведнъж опира пистолета до слепоочието си и се застрелва.

За саможертвата си, която в крайна сметка спасява живота на всички негови съратници, Форе Мосулишвили е награден посмъртно със златен медал „За воинска доблест“. През 1990 г. посмъртно му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

Даниил Авдеев

Архивна снимка

За разлика от други съветски военнослужещи, които се присъединяват към съпротивителното движение в Италия, лейтенант Даниил Авдеев попада на Апенинския полуостров не в ешелон на  военнопленници, а напълно доброволно.

През 1944 г. заедно с няколко другари той успява да изляга от лагер на територията на Франция, а след това и да стигне до мирната неутрална Швейцария. Приятелите обаче не се канят да дочакат края на войната в комфортни условия и решават да се присъединят към италианските партизани.

На 24 май в град Фриули Авдеев се включва в редиците на батальона „Матеоти“ на Гарибалдийската бригада „Талияменто“. Отличните боеви и лидерски качества, а също и добрите познания по италиански (Даниил учи езика като си общува с италиански военнопленници в германски лагери) му позволяват скоро да оглави собствен партизански батальон, кръстен на Сталин.

Даниил Авдеев загива на 11 ноември 1944-а, когато прикрива заедно със своето подразделение изтеглянето на основните сили в долината Арсенио, като колоната на противника е напълно унищожена. След 50 години правителството на Италия посмъртно го награждава с медала „За воинска доблест“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest