Как съветски и канадски изследователи стигат от СССР до Канада на ски през Северния полюс
В разгара на Студената война политическите различия са загърбени в името на оцеляването.
През 1988 г., докато Студената война разделя света на две, екип от съветски и канадски скиори въпреки всичко се обединяват в името на една дръзка мисия: да пропътуват със ски разстоянието от Съветския съюз до Канада през Северния полюс.
Експедицията
Дмитрий Шпаро/Sputnik
Плановете за експедицията започват през 1986 г., макар и в различна форма. Първоначално група съветски учени и радио любители замислят поход на ски до Южния полюс. В хода на първоначалната подготовка авантюристите променят крайната си дестинация и вместо това решават да направят ски експедиция до Северния полюс.
Докато тече подготовката в СССР, канадците разбират за идеята и я харесват толкова много, че предлагат не само да се присъединят към експедицията, но и да я направят още по-предизвикателна. Те искат групата да прекоси Северния полюс и да продължи да се придвижва на ски до Канада. Съветските скиори приемат предизвикателството.
Счупени ски и фъстъчено масло
Л. Беляев/Sputnik
На 3 март 1988 г. малък екип от осем съветски и четирима канадски мъже се отправят на опасната експедиция. Всеки от тях има различен опит, жизненоважен за успеха на рискованата мисия. Те са професионални изследователи, физици, изследователи, радио оператори и фотографи. Има дори художник, който се присъединява към съветската част от екипа.
В. Чистяков/Sputnik
През идните месеци представителите на две враждуващи идеологии, обединени от любовта си към приключенията, работят заедно, изправени пред жестокостта на природата и разчитат един на друг не само за успеха на експедицията, но и за самото си оцеляване. На фона на суровите условия, оцеляването им е изложено на риск.
От самото начало е ясно, че пътешествието няма да е лесно. Началото на експедицията е отложено с два дни поради лошото време, което не позволява на самолета с изследователите да излети от остров Средний в Арктическия океан.
В. Чистяков/Sputnik
Когато съветско-канадският екип тръгва, те са шокирани от онова, което ги очаква в негостоприемната и необитаема територия на Арктика. Температурата е -47° и е тъмно като в рог, тъй като полярната нощ още не е отминала.
„Повечето лица са осеяни с белези от измръзване. Пръстите на ръцете и краката ни са непрекъснато изтръпнали и ни болят, дори когато сме на топло. Един скиор има пришка на крака и приема медикаменти“, гласи първото съобщение от групата, изпратено от мъчителното пътуване до континента.
Дмитрий Шпаро/Sputnik
На фона на суровите метеорологични условия основният проблем на скиорите е влагата, тъй като е невъзможно дрехите и ботушите им, прогизнали от пот, да бъдат изсушени.
„Влагата е голям проблем в палатките, с дрехите и ботушите. Няма шанс да бъдат изсушени дрехи, които не се носят, тъй като те замръзват в момента, в който ги съблечеш. Ричард (Уебър) и Кристофър (Холоуей) спят навън всяка нощ, за да не се образува конденз в палатката“, пише в съобщението.
В. Чистяков/Sputnik
Групата суши дрехите си в иглута, построени специално за тази цел.
Изследователите нямат кучешки впрягове или други превозни средства. 11 парашутни десанта с храна, провизии и резервни ски са всичко, което те получават по 1750-метровия маршрут на пътуването. Между доставките съветските и канадски скиори разчитат за помощ единствено един на друг.
Съобщенията, предавани по радио връзка по време на експедицията, показват моментите на взаимопомощ:
„Три чифта руски ски се счупиха и ще ги сменим с канадски“.
В. Чистяков/Sputnik
Веднъж канадските членове на експедицията описват как съветските им спътници реагират на фъстъченото масло.
„Установихме, че фъстъченото масло е една от най-добрите храни за пътуване в Арктика. Получаваме го на замразени бучки от по 100 г. Планът беше първоначално да има по 50 г на ден на човек, но го харесват толкова много, че увеличихме дажбата на 100 г дневно. Съветите не бяха виждали фъстъчено масло и първоначално бяха малко скептично настроени, но го приеха ентусиазирано“, пише в съобщението.
Северният полюс и отвъд
В. Чистяков/Sputnik
Пътешествениците разделят маршрута на етапи. Всеки етап е с дължина 200-300 км и отнема около 12 дни.
С напредването на експедицията пътешествениците успешно се адаптирам към екстремните условия.
Б. Беляев/Sputnik
„Времето се затопли от сковаващите -48 градуса по Целзий до приятните -25 градуса в момента. Много от първоначалните травми, дължащи се на студа и липсата на опит, заздравяват и се учим да живеем и работим заедно по-ефективно като група. На картата нашата ефективност се подобри. В палатките и в умовете ни настроението се промени от угриженост, мрачно увековечаване и притеснения за оцеляването към оптимизиация, веселост и чувство за постижение“, пише в едно от другите съобщения на групата към външния свят.
Б. Беляев/Sputnik
Експедицията най-накрая стига до Северния полюс на 26 април 1988 г., където са посрещнати от официални лица от Канада и СССР, група журналисти и шепа радио любители, които им помагат с радио комуникациите по време на експедицията.
За да отбележат, че са стигнали до Северния полюс, им спускат с парашут шампанско и хайвер.
Дмитрий Шпаро/Sputnik
След тържеството за добре дошли на Северния полюс, скиорите се разделят с официалните лица и журналистите и тръгват да извървят останалите 750 км до канадския остров Елсмиър, крайната им цел.
С приближаването на края на експедицията духът на членовете ѝ е приповдигнат. Те вече не мислят за ужасяващите предизвикателства, пълни със смъртоносни капани, а за славата, която вещае успешното завършване на експедицията.
Свободни източници
Съветско-канадската експедиция „Полярен мост“ завършва на 1 юни 1988 г., когато цялата група стъпва на канадска земя. Една от най-опасните, но и най-вдъхновяващи географски експедиции на XX век е изпълнена.
автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
