Как съветски художници илюстрират БРИТАНСКИ приказки

11.01.2023 Редактор

Много британски приказки и детски книги са популярни в СССР и остават такива и до днес.

Най-добрите съветски художници работят върху илюстрациите, а изображенията, създадени от тях, и до днес се считат за канон.

Съветската школа по графика не се ограничава само с политически плакати – художници постигат голям успех в илюстрирането на детски книги. Ето как те виждат приказни герои от Англия.

Алиса в страната на чудесата

За първи път книгата на Луис Карол е преведена на руски през 1879-а, но получава изключително негативни отзиви от критиците. „В една малка книга, пълна с правописни грешки и струваща непосилно скъпо, е представен някакъв изтощително невероятно скучен, объркан, болезнен делириум на злочестото момиче Соня; описанието на делириума е лишено дори от сянка на художественост; няма никакви признаци на остроумие или забавление“, пише сп. „Народна и детска библиотека“.

Абсурдната приказка обаче получава признание в СССР. Най-вече благодарение на превода на Борис Заходер, публикуван през 1971-а в сп. „Пионер“, едно от най-популярните детски списания в страната. Илюстраторите с готовност се заемат с оформлението на следващите издания, а през 1981 г. дори излиза анимационен филм в три серии. През годините автори на илюстрациите на произведението на Карол са Генадий Калиновски, Ирина Казакова, Николай Козлов, Андрей Генадиев, Лидия Шулгина и Виктор Шатунов.

Генадий Калиновски/Детска литература,1974

Ирина Казакова/Издателство „Карелия“,1979

Николай Козлов/Издателство „Мастацкая лiтаратура“,1980

Андрей Генадиев/Детска литература, 1989

Лидия Шулгина/Детска литература, 1981

Виктор Шатунов/Издателство „Юнацтва“, 1990

Мечо Пух

Борис Заходер е преводач и на книгата на Алън Милн в СССР. Самият той нарича работата си „преразказ“ – преводът наистина е свободен и Заходер решава да премахне напълно няколко глави. Версия е публикувана през 1960 г. с илюстрации от Алиса Порет.

Алиса Порет/Издателство „Детский мир“,1960

По-късно приказката е издадена с илюстрации на Борис Диодоров и Генадий Калиновски.

Генадий Калиновски, Борис Диодоров/Детска литература, 1969

Трите мечки

Самият Лев Толстой адаптира английската народна история. Той дава имена на мечките и въвежда нов герой – малко момиченце, изгубено в гората. Приказката бързо става популярна и редовно се препечатва както преди, така и след революцията от 1917 година.

През 1935 г. приказката е илюстрирана от Юрий Васнецов, ученик на Малевич и Петров-Водкин.

Юрий Васнецов/Детска литература, 1935

През 1977 г. излиза издание с илюстрации на Марина Успенская, която през 60-те години на миналия век е водещ илюстратор на популярното детско списание „Мурзилка“.

Марина Успенская/Детска литература, 1977

През 1989 г. приказката отново е илюстрирана от Николай Устинов.

Николай Устинов/Издателство „Малыш“, 1989

Трите прасенца

Народната приказка е адаптирана в СССР от Сергей Михалков през 1936 година. В неговата версия прасенцата получават имена – Наф-Наф, Нуф-Нуф и Ниф-Ниф, а оригиналният трилър се превръща в лека история с поука, в която оцеляват и прасенцата, и вълкът.

Най-добрите илюстрации на приказката идват през 70-те години. През 1976 г. автори на оформлението на детската книга стават Ерик Булатов и Олег Василиев.

Ерик Булатов, Олег Василиев/Издателство „Малыш“, 1976

А през 1978 г. – Константин Ротов.

Констанстин Ротов/Детска литература, 1978

Книга за джунглата

Първият руски превод на „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг се появява през 1905-а, но впоследствие книгата става по-популярна под заглавието „Маугли“. Интересното е, че в руския превод самецът пантера Багира става женска, защото на руски думата „пантера“ е от женски род. В него напълно са променени отношенията между Маугли и Багира – мъжко приятелство се превръща във връзка майка-дете.

Книгата е илюстрирана два пъти от художника-анималист Василий Ватагин.