Как съветски генерали бягат от германски плен

Тези военачалници отказват да сътрудничат с врага и бягат при своите при първа възможност. Не всички обаче ги е чакал топъл прием у дома. 

Въпреки разпространеното мнение Съветският съюз не се е отричал от всички свои военнослужещи, оказали се в германски плен. Ако при проверка е било установявано, че освободеният не е виновен в измяна на родината и доброволно предаване на врага, той е можел да разчита, че ще му бъдат свалени всички обвинения, ще му бъдат възстановени правата от награди и звания и че ще се върне в строя. 

В същото време далече не всички войници и командири, които не са се проявили като страхливци и не са сътрудничели с немците, успяват да убедят органите на НКВД в своята невинност. Нерядко имената на тези хора са били изчистени едва години след края на войната, когато самите те вече отдавна не са сред живите.  

Александър Бондовски

Свободни източници

Жаждата за свобода у генерал-майор Александър Бондовски е толкова силна, че той успява да избяга два пъти от германски плен. 

За първи път военачалникът е хванат от противника на 21 юли 1941 г. в Беларус, когато си пробива път към своите с останалото от 85-а стрелкова дивизия. Генералът бяга след пет дни по време на транспортирането на колоната военнопленници.

Два месеца Бондовски се промъква до местонахождението на части на Червената армия. Той има невероятен късмет, защото без прекомерни  проверки е върнат в строя, тъй като това става в критичен момент от съветско-германското противоборство. Истината обаче е, че с това късметът му свършва. На 21 октомври същата година при форсирането на река Десна в Западна Украйна генералът отново попада в плен. Същата нощ той бяга.

На 24 декември 1941 година, изтощен от дългия преход, генерал Бондовски стига до съветските войски в района на подмосковското село Крюково. Този път специалният отдел на НКВД го подлага на щателна тримесечна проверка, след която на военачалника не са му повдигнати никакви обвинения. Александър Василиевич не е върнат на фронта, но получава разрешение да води преподавателска дейност в курсовете за подготовка на командния състав „Изстрел“ („Выстрел“ – на руски).

В края на 1943 г. Александър Бондовски успява да си издейства да го върнат на фронта и е назначен за командир на 324-а стрелкова дивизия. Той обаче не воюва дълго. През февруари 1944 г. военачалникът е ранен тежко и губи крак. След като излиза от болницата, отново се връща към преподавателска дейност, с която се занимава чак до края на войната.

Павел Сисоев

Свободни източници

През юли 1941 г. тежко раненият командир на 36-и стрелкови корпус генерал-майор Павел Сисоев попада в плен край Житомир. Пред германците той заявява, че е редник Петър Скирдой и те бързо губят към него какъвто и да било интерес.

Сисоев минава през шест лагера за военнопленници преди през август 1943 г. с група другари по неволя да успее да избяга от лагера в Хрубешов. Павел Василиевич пресича цяла Полша, но на територията на Беларус се натъква на отряд националисти от Украинската въстаническа армия (призната за екстремистка организация и забранена в Руската федерация). Те вземат Сисоев за обикновен украински селянин и насилствено го мобилизират в своите редици.

„Скидра“ (прякорът на Сисоев) вижда, че много от бойците в УПА воюват също като него по неволя и успява да ги убеди да преминат на страната на съветските партизани. В резултат на това през октомври 1943 г. Сисоев и 25 бивши националисти се включват в Черниговско-Волинското партизанско съединение на Алексей Фьодоров. Там генералът разкрива истинската си самоличност.

Генералният щаб настоява Сисоев незабавно да бъде пратен в Москва. Той обаче  се обръща  към Фьодоров с лична молба: „Дайте ми възможност да воювам! Като свърши войната, тогава, ако съм виновен за нещо, ще отговарям за всичко“. 

След дълги размисли командирът на партизанското съединение откликнал на искането на Павел Василиевич и на настоятелно повтарящите се запитвания от центъра неизменно отговарял, че засега няма никаква възможност генералът да бъде изпратен в тила. Поверяват на Сисоев подготовката на младшите командири и го включват в разработката на операции.

През април 1944 г. в крайна сметка генералът се оказва в столицата, където е арестуван. Следствието по делото му продължава повече от година и половина, докато през декември 1945-а той е напълно оправдан. „Издадените от нашия щаб документи на Сисоев за всичките обстоятелства на присъединяването му към партизаните и прекрасната бойна характеристика, които бяха предадени в Москва, помогнаха на човека с много трудна съдба да възстанови своето добро име. На Павел Василиевич му върнаха и партийния билет, и генералските пагони“, спомня си Алексей Фьодоров. 

Николай Голцев

Свободни източници

Само че не на всички съветски военачалници, избягали от германски плен и стигнали до своите, им провървява. Трагична е съдбата на началника на автобронетанковите войски от 18-а армия генерал-майор Николай Голцев.

Той попада в ръцете на германците на 15 август 1941 г. при боеве в Украйна. Още на 30 август заедно с други командири успява да избяга при транспортиране на колони от военнопленници и да настигне отстъпващите части на Червената армия.

Не му дават шанс да се върне на фронта. На 15 октомври той е арестуван от специален отдел на НКВД по обвинение, че доброволно се е предал на врага и незабавно е подложен на разпити.

Според материалите по делото Николай Дмитриевич си признал, че е извършил престъпление, и получава най-тежката присъда. На 23 февруари 1942 г. генерал Голцев е разстрелян.

Чак след края на войната при изследване на германски архиви е установено, че в плен съветският генерал се е държал твърдо и е отказал да сътрудничи с врага. През 1955 г. е реабилитиран посмъртно.    

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest