Как съветска кошута „служи“ на британска подводница

В хода на недългата си „служба“ тя яде навигационни карти и става толкова дебела, че не успява да излезе от подводницата сама.

Подарък

Архивна снимка

През лятото на 1941 г. в северното съветско пристанище на Мурманск пристигат няколко подводници на Кралския военноморски флот на Великобритания. Именно тук британските конвои скоро ще започнат да правят военни доставки за СССР. Подводниците са натоварени със задачата да установят сътрудничество със своите съветски съюзници, да разузнаят тази част от Северния ледовит океан и да „ловуват“ кораби на Кригсмарине.

Когато задачите са изпълнени и започва подготовка за отплаване, британските и съветските моряци си устройват празнична вечеря. По време на разговор с известен съветски адмирал (чието име остава неизвестно), капитанът на подводницата Trident Джефри Слейден се оплаква, че за съпругата му у дома в Англия е трудно да бута количката по заснежена улица. Адмиралът веднага реагира: „Имате нужда от елен!“

Слейден приема думите на адмирала на шега, но скоро съветските моряци наистина докарват малък елен в Trident. Неучтиво е да се откаже и така животното става 57-ия член на екипажа на подводницата.

„Служба“

Завръщането на британската подводница Trident (HMS Trident, N52) клас

Завръщането на британската подводница Trident (HMS Trident, N52) клас „T“ от бойна кампания до база в залива „Холи Лох“J.A. Hampton

Малката кошута, която моряците кръщават Поляна, е натоварена на подводницата през торпедния апарат. Там за нея е приготвено място за живеене, но тя предпочита да се настани под леглото на капитана в каютата му.

В продължение на шест седмици, докато Trident патрулира водите край Норвегия, Поляна е неразделна част от колектива и талисман на британската подводница. Бързо усвоява порядките: когато се чува предупреждение за изплуване, животното винаги тича за малко свеж въздух, след което се връща.

Мъхът, получен от съветските моряци за изхранване на Поляна, скоро свършва. Тъй като британците не могат да слязат на брега за още, те започват да я хранят с остатъци от кухнята на кораба. Тя често рови и по кошчетата за боклук и веднъж дори изважда навигационните карти и ги изяжда.

Поляна много харесва кондензираното мляко. Към края на пътуването еленът е толкова дебел, че вече не може да минава през торпедния апарат и трябва да бъде евакуиран през шлюза с помощта на кран.

С пристигането си в Англия службата на „подводничарката“ приключва и тя е изпратена в Лондонския зоопарк. Поляна обаче завинаги запазва спомена за подводните приключения. Всеки път, когато чуе високоговорител или сирена, тя навежда глава ниско към земята, както прави винаги на борда на Trident.

Кошутата умира през 1946 година. По изненадващо съвпадение, през същата година подводницата Trident е изпратена за скрап.

Олга

Германски боен кораб Scharnhorst

Германски боен кораб ScharnhorstАрхивна снимка

Поляна не е единственият елен, подарен на британски моряци от съветските им колеги, но съдбата на другото животно се оказва много по-трагична.

Олга е подарена на командващия 10-та крайцерна ескадра – адмирал Робърт Бърнет, от командира на Съветския северен флот адмирал Арсений Головко. Тя е поставена в един от бившите хангари за разузнавателни хидроплани на крайцера Belfast – флагмана на ескадрата.

За съжаление обаче, не ѝ е писано да стигне до Великобритания. На 26 декември 1943 г. на при Нордкап Belfast влиза в битка с германския боен кораб Scharnhorst. Шумът от изстрелите и експлозиите, както и силните вибрации на кораба, буквално подлудяват животното. Тъй като дори след края на битката то не се успокоява по никакъв начин, се налага да бъде приспано.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest