Общество

Как са изглеждали тези знаменити руски писатели, преди да променят имиджа си

Руските класици не винаги са били такива, каквито ги помним.

Някои преживяват забележителни трансформации на външния вид, преди „да намерят себе си“.

Николай Гогол

Алексей Венецианов/Свободни източници; Vezenberg & Co., St. Petersburg/Свободни източници

Току-що пристигнал от провинцията в Петербург, младият Гогол се старае да следва модата. При това той го прави с болезнена загриженост и отделя за това прекалено много сили и пари (които, между другото, и без това не са много). Той пише на близкия си приятел Герасим Висоцки следното: „Позволете ми да Ви помоля за още нещо: възможно ли е да поръчате на Вашия шивач в Петербург да ми ушие най-хубавия фрак? Ще разберете колко струва най-добрият фрак по последна мода? <…> Напишете ми, моля Ви, какви модни материали имате за сака, за панталони. Какви модни цветове за фракове имате?“

Друга забавна подробност си спомня учителят на Гогол от гимназията Иван Кулжински: „Докато вървеше из гимназията, Гогол непрекъснато разперваше с две ръце палтото си, сякаш нарочно, за да покаже подплатата“. Подплатата, сама по себе си, била изключително модерна.

Освен това, младият Гогол се подстригва късо. На главата му стърчи кичур коса и, както си спомнят учениците на писателя, на младини той целият е скроен от „резки противоположности, изтъкани от пъргавост и небрежност“. Той не обича гребена и пуска дългата си коса и характерните си мустаци, с които влиза в историческата памет. Както смятат някои, за да скрие дългия си тънък нос, от който се стеснявал. Доколкото това е истина не е ясно, но самият Гогол веднъж определя външния си вид с думите „смешна физиономия“.

Лев Толстой 

Свободни източници

Преди да изгради най-успешната кариера в руската литература и да стане радикален анархист, Лев Толстой служи в армията като артилерийски офицер и участва в Кримската война през 1854-1855 година. Това до голяма степен определя външността му по онова време: в Руската империя обликът на офицера се регулира от множество правила. Те изключват буйно окосмяване по лицето и главата, затова младият Толстой винаги е гладко избръснат и акуратно подстриган.

Офицерството, обаче, му омръзва – той неведнъж се замисля за напускане и още тогава хората около него забелязват бунтарския му нрав. Толстой вечно е в сблъсък с военното началство. Графът понякога дори пренебрегва факта, че офицерите трябва да закопчават всичките си копчета догоре. Старши офицер Ю.И. Одаховски също споменава в мемоарите си, че външността на Толстой е „некрасива, особено го загрозяват огромните му и щръкнали настрани уши“, но говори много добре, бързо и остроумно, с което много увлича околните.

Затова, когато напуска армията, Толстой моментално започва да си пуска брада – една от най-знаменитите бради в руската култура. Сменя и гардероба си: графът се отказва от дворянските палта и се преоблича в обикновени, едва ли не селски дрехи.

Фьодор Достоевски 

Свободни източници; Досс (Йохан) Николай Фьодорович/Свободни източници

Младият Достоевски носи брада и като цяло много се отличава от своя христоматиен облик на замислен аскет, облян в страдание.  Точно обратното, неговият кръг от познати и приятели по онова време не намират в него никакви „благородни“ аристократични черти и рядко използват комплименти, когато описват външния му вид. „Той бе слабоват, дребен, рус, с болнав цвят на лицето“, казва за него Авдотя Панаева – писателката, в която Достоевски е безнадеждно влюбен цели 25 години.

Самият Достоевски е още по-критичен и нарича себе си „квазимодо“. След като завършва инженерно училище и става полеви инженер-мичман, той изпълнява заповедта военните да ходят избръснати. През 1849 г. го пращат в Сибир заради делото на петрашевците (участници в опозиционни срещи). Докато е заточен, също му се налага да служи – първоначално като войник, а после и като унтер-офицер – и да се подстригва според правилата. От заточение той се прибира след 10 години. Петербург го посреща хладно: Достоевски е забравен, а обраслите му мустаци изглеждат ужасно провинциално. Затова пък светлата му и тънка коса, която той маже с много гел и приглажда, вече не расте по челото му.

Започвайки живота си отначало, той решава да си пусне брада. През онези години в Русия брадата все още е знак, че човек няма никакво отношение към държавната система – брадите са забранени за чиновниците. Брадата му, обаче, не се получава особено пищна – тя е рехава, което огорчава писателя, който започва внимателно да се грижи за образа си.

Иван Бунин

Георги Василиевич Трунов/Свободни източници; Свободни източници

Революцията през 1917 г. завинаги променя не само живота на писателя Иван Бунин, но и неговата външност. Новият имидж, между другото, е нагледно отражение на „края на една прекрасна епоха“.

Преди революцията Бунин вече е успял да се впише в руската литература, да си спечели популярност на Запад и да стане неизменна част от литературния елит. На снимките от онези години той изглежда като абсолютно конте: козя брада, елегантен костюм, колосана яка, мустачки. Но като консерватор и дворянин Бунин не приема революцията и емигрира в Париж. С това завършва и бохемският, снобски живот, присъщ на неговия кръг. На мода идва простотата и суровостта на 1920-те години и писателят ѝ се подчинява. През 1933 г. той става първият руснак, получил Нобелова награда за литература. Литературният му стил, коренящ се в XIX в., също не се променя, но в спомените си за стара Русия той все по-често прибягва до темата за нещастната любов, самотата, упадъка и смъртта. Променя се и външността на Бунин – той става по-мрачен.

Иван Тургенев 

Eugène Lami/Свободни източници; Иля Репин/Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Дългият живот на Тургенев е сцена на културно-исторически страсти. Вероятно заради неговият мек и нерешителен характер: първоначално младият Тургенев е малтретиран от собствената си майка, която е деспотична дворянка от старинен род, а след това – и от половината литературна общност. Само ленивците не ругаят Тургенев и не го наричат „лъжец“, „лицемер“ и „плагиат“. Външният вид и чертите на писателя още повече подтикват подобно отношение.

Той има висок и тънък глас, който не приляга на богатирското му телосложение, гладко избръснато лице и малка, рехава брада. Той сменя бельото си по два пъти на ден и постоянно се бърше с гъба, потопена в одеколон.

Започва да си пуска брада и коса през 1840-те. Това влияе положително на образа му в очите на околните. Особено, когато в косите му се появяват благороднически сиви кичури.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest