Как са изглеждали руските красавици от различни времена?
Самото понятие „красота“ не се е свързвало с конкретни характеристики на външния вид.
Тази титла е можела да се отнася за много различни жени.
Трудно ни е да си представим как са изглеждали руските красавици в далечното минало, защото не е имало как да се заснеме външният им вид. Портретната живопис в Русия започва да се развива едва през XVII в. с появата на парсуните (преходен жанр между иконата и светския портрет). А живописта в обичайния смисъл на думата се появява едва при Петър Велики. А руските портретисти, а по-късно и фотографи, са оставили огромен брой изображения на музите от миналото.
Наталия Наришкина (1651-1694). Майка на император Петър Велики
Свободни източници
Наталия е дъщеря на бедни дребни дворяни и според тогавашните обичаи не може да мечтае за брак с царя. Но момичето е отгледано в дома на влиятелния болярин Артамон Матвеев – там тя се запознава с цар Алексей Михайлович. Няколко седмици след това владетелят изпраща пратеници за Наталия и те се женят.
Според спомените на курландския дипломат и пътешественик Яков Райтенфелс царицата изглеждала така: „Това е жена в най-цветущи години, ръст величествен, с черни свити очи, лицето е приятно, с кръгла уста, челото високо, във всички части на тялото изящна пропорционалност, гласът звънлив и приятен, а маниерите най-изящни“.
Елисавета Петровна (1709-1761). Императрица на Русия
Портрет от Луи КаравакЕрмитаж
Императрица Елисавета Петровна, дъщеря на Петър Велики, в младостта си е известна с невероятната си красота. Испанският дипломат и военен Джеймс Стюарт (херцог на Лирия) така си спомня за младата Елисавета: „Принцеса Елисавета, дъщеря на Петър I и царица Екатерина, такава красавица, каквато никога не съм виждал. Цветът на лицето ѝ е невероятен, очите ѝ са огнени, устата ѝ е съвършена, шията ѝ е най-бяла, а стойката ѝ е удивителна. Тя е висока и изключително жизнена. Танцува добре и язди без ни най-малък страх. Тя разполага с много интелигентност и приятност, но се забелязва и известно честолюбие“.
Мария Наришкина (1779-1854). Фаворитка на император Александър I
Портрет от Сальваторе ТончиПавловск
„Кой в Русия не знае името на Мария Антоновна? Спомням си как през първата година от пребиваването ми в Петербург, отваряйки уста, застанах пред нейното ложе и прелюбопитно се възхитих на красотата ѝ, толкова съвършена, че ми се струваше неестествена, невъзможна, ще кажа само едно: в Петербург, тогава изобилстващ от красавици, тя беше много по-добра от всички“, пише мемоаристът Филип Вигел. Той пише в мемоарите си и за любовната ѝ връзка с император Александър I – за съвременниците тя не е била тайна.
Авдотия Голицина (1780-1850). Стопанка на литературен салон
Портрет от Йосиф Мария ГрасиВсеруски музей „Пушкин“, Санкт-Петербург
Приятелят на Александър Пушкин, поетът Пьотр Вяземски, си спомня за княгинята: „Черни, изразителни очи, гъста тъмна коса, падаща на раменете ѝ на ситни къдрици, южен матов цвят на лицето, добродушна и грациозна усмивка: прибавете към това гласа, произношението необичайно меко и благозвучно… изобщо красотата ѝ отговаряше на нещо пластично, напомнящо древногръцка скулптура. Нищо в нея не разкриваше някаква преднамерена загриженост, житейска женска ухиленост и суета. Напротив, в нея имаше нещо ясно, спокойно, по-скоро лениво, безстрастно“.
Салона ѝ посещават и Вяземски, и Пушкин, като последният очевидно е влюбен в Авдотия. Поетът посвещава 3 стихотворения на „нощната принцеса“, както я наричат съвременниците заради късните ѝ приеми.
Наталия Гончарова (Пушкина) (1812-1863). Съпруга на поета Александър Пушкин
От Александр БрюловСвободни източници
Съпругата на руския поет Александър Пушкин се радва на славата на първата красавица на Санкт Петербург. Съвременничката на Гончарова, Надежда Еропкина, пише за нея: „Натали още като девойка се отличаваше с рядка красота. Започнаха да я извеждат много рано и тя винаги беше заобиколена от рояк почитатели и обожатели. Тя участваше в очарователните живи картини, поставени в генерал-губернатора княз Голицин, и предизвика всеобщо възхищение. Мястото на първата красавица на Москва остана за нея.
Наташа беше наистина красива и винаги съм ѝ се възхищавала. Възпитанието ѝ на чист въздух в провинцията ѝ беше оставило в наследство цветущо здраве. Силна и гъвкава, тя беше с необичайно добри пропорции и всяко нейно движение беше изпълнено с грация. Очите ѝ бяха добри, весели, с окуражаваща светлина изпод дългите кадифени мигли. Но воалът на срамежливата скромност винаги спираше навреме твърде резките пориви. Основният чар на Натали беше липсата на всякаква женственост и естественост. Повечето хора я смятаха за кокетка, но това обвинение беше несправедливо.
Необичайно изразителните очи, чаровната усмивка и привлекателната простота в държането, в допълнение към волята ѝ, покоряваха всички“.
Наталия Александровна Пушкина-Дубелт, графиня Меренберг (1836-1913). Дъщеря на поета Александър Пушкин
От Иван МакаровВсеруски музей „Пушкин“, Санкт-Петербург
Най-малката дъщеря на Александър Пушкин и Наталия Гончарова също се оказва невероятна красавица. Ето как синът на писателя Михаил Загоскин, Сергей Загоскин, разказва за нея: „…. През целия си живот не съм виждал по-красива жена! Това беше Наталия Александровна Дубелт, по баща Пушкина, дъщеря на нашия безсмъртен поет. Висока на ръст, изключително стройна, с великолепни рамене и забележителна белота на лицето, тя блестеше с някакъв ослепителен блясък. Въпреки не много правилните черти на лицето, напомнящи африканския тип на знаменития ѝ баща, тя можеше да се нарече пълна красавица, а ако към тази красота се прибавят интелигентността и учтивостта, лесно можете да си представите как са я заобикаляли на баловете и как около нея са се въртели всички младежи с кавалерски обноски, а старците не са изпускали от очи…“.
Първият съпруг на Наталия, Михаил Дубелт, е заклет комарджия. Той пропилява не само състоянието си, но и зестрата на съпругата си. След мъчителен развод Наталия все пак намира своето щастие, като се омъжва за немския аристократ Николай Вилхелм Насау.
Варвара Римска-Корсакова (1833-1878). Аристократка
От Франц Ксавер ВинтерхалтерМузей д’Орсе, Париж
Момичето от портрета „… е смятано не само за петербургска, но и за европейска красавица. Сияеща в чужди води, на морските бани, в Биариц и Остенд, както и в Тюйлери, на върха на безумния лукс на императрица Евгения и блясъка на Наполеон III, В. Д. Корсакова споделяше успеха си между голямата светлина на Петербург и френския двор, където я наричаха Венера“ – така за нея пише нейният познат, княз Дмитрий Оболенски.
Красавицата неведнъж се оказва в центъра на скандали. Един от тях се случва през 1863 г. – тя се появява на бал в полупрозрачен тоалет от газова тъкан. Според легендата за тази си дързост тя е изведена от бала от жандармите.
Зинаида Юсупова (1861-1939). Наследница на семейство Юсупови, благотворителница
Държавен музей-резерват „Архангелское“/Russia in photo
Наследничката на една от най-богатите фамилии на Руската империя е най-завидната невеста в Санкт Петербург. Ръката ѝ е търсена дори от представители на европейски кралски семейства, но тя пожелава да си избере съпруг по свой вкус – и се омъжва за обикновен офицер, който придружава един от неуспешните ѝ ухажори.
Еулалия дьо Бурбон, испанската инфанта, която гостува на Юсупови, говори за княгинята така: „Княгинята беше необикновено красива, онази красота, която е символ на епохата. Тя живееше сред картини и скулптури в разкошна обстановка във византийски стил… На вечеря господарката седеше в парадна рокля, обшита с диаманти и прекрасни източни перли. Стройна, гъвкава, на главата – кокошник – по нашему диадема, също покрита с перли и диаманти, която сама по себе си струваше цяло състояние. Невероятни бижута, съкровища от Запада и Изтока, допълваха тоалета. В перлени снаги, тежки златни гривни с византийски мотиви, обеци с тюркоаз и перли и пръстени, блестящи с всички цветове на дъгата, княгинята приличаше на древна императрица…“.
Мария Еристова (1888-1986). Модел на модна къща Chanel
Свободни източници
Грузинската аристократка е придворна дама на последната императрица Александра Фьодоровна. Според легендата самият император Николай II бил поразен от красотата ѝ – при срещата си с нея той казал: „Греховно е, княжна, да сте толкова красива.“
След Февруарската революция Мария се връща в Грузия, а скоро след като болшевиките завземат властта, тя напуска родината си и се мести във Франция. Там през 1925 г. става модел на модна къща „Шанел“.
автор: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
