Как руснаците ругаят царете си – и как ги наказват за това

Руснаците не винаги са подкрепяли своите царе и императори.

Архивите на разследващите органи на руската държава пазят много клетви и псувни, с които руснаците са „благославяли“ суверените си.

През 1737 г. Иван Павлов – чиновник в руската армия, отива в Държавна сигурност и нарича Петър I „богохулник“. При разпита Павлов казва, че стои твърдо зад думите си и е готов да понесе смъртно наказание. Искането му е уважено с решение на правителството.

Главите долу за царя

„Степан Разин“Сергей Кирилов

През 1737 г. Петър Велики вече е мъртъв, но да го ругаеш е признак на неуважение към царете като цяло, така че Павлов е екзекутиран съгласно закона. Публичното злословене или псуване на руския суверен се наказва официално със смърт с обезглавяване най-малко от XIII-XIV в., още преди създаването на руската държава.

През 1649 г., по време на Алексей Михайлович (1629-1676), Съборното уложение въвежда още случаи, в които ругаенето на царската власт се смята за престъпление. Така, съд грози хората не само за директно ругаене на царя, но и за например за клевета. Именно по време на царуването на Алексей Михайлович е създаден Първият приказ (първата тайна полицейска институция).

Освен всичко останало, Първият приказ разследва и случаи на заплаха за живота на царя или злословене по адрес на царя. Ето и някои примери. „Царят е млад и глупав и само следва съветите на болярите“, казва мъж на име Сава Корелин; той веднага е хвърлен в затвора. Друг мъж на име Дмитрий Шмараев благодари на приятеля си, че му е заел овес, като му казва: „Ти си по-добър от царя!“. Приятелят му го докладва и на Дмитрий му се налага да избяга от родния си град.

Дори да се сравняваш с царя може да те прати зад решетките, а директното порицаване може дори да доведе до рязане на езика или заточение на цялото семейство в Сибир, както се случва със селянин на име Иля Поршнев от района на Нижни Новгород.

Императорът антихрист и неговата жена-селянка

Свободни източници

Петър Велики, синът на Алексей Михайлович, става обект на критики от народа заради нова заповед, наложена в Русия – много хора са суеверни и смятат, че след „дяволската“ 1666 година (Петър е роден през 1672 г.) ще дойде Антихристът. А Петър, който е първият цар без брада, носи европейски дрехи и има грехове, като пушене и пиене, е смятан от мнозина за самия Антихрист. Някои староверци по време на царуването на Петър и след това дори предпочитат да се самоизгорят живи, отколкото да живеят под управлението на Антихриста. Но наказания има и за по-малки престъпления от директното критикуване на царя. През 1720 г. хористът Андрей Савелиев получава 50 удара с камшик, защото в гнева си сочи портрет на Петър с бастуна си.

Жената на Петър – Екатерина I, първата императрица на руския трон, също е обект на народната критика – патриархално настроените руснаци в началото на XVIII в. не могат да свикнат с мисълта, че суверенът им е жена. Документите на Първия съвет, който замества Първия приказ, показват, че са налагани наказания на хора, дръзнали да споменат народния произход на Екатерина I (действително, тя произлиза от селско семейство). Един мъж на име Калина Рибкин е наказан с отрязване на езика и заточение в Сибир, защото нарича Екатерина с обидна дума, докато разказва виц.

Отмъстителни императрици

Свободни източници

Дори сравняването на императрицата може да донесе последствия: през 1739 г. Авдотия Лвова от Шлиселбург в Русия е докладвана на властите, след като изпява песен за нещастната младост на управляващата императрица Анна. Песента оплаква Анна, на която ѝ се налага да се омъжи за чуждестранен принц по заповед на чичо ѝ Петър Велики. Авдотия е измъчвана за изпяването на тази песен.

По време на управлението на Елисавета десетки хора са пратени на каторжен труд, защото обсъждали личния живот на императрицата и фаворитите ѝ. През 1742 г. капитанът от Преображенския полк Григорий Тимирязев, в частен разговор със свой подчинен, казва, че Елисавета има петима любовници, че познавал някои от децата ѝ, както и че много от повишенията в двора се правят „по любов и само по любов“. Войникът, чул всичко това, докладва Григорий на тайната полиция и капитанът е уволнен и пратен в затвор в Сибир.

Споменаването на частния живот или дори обсъждането на пола на суверена може да се окаже смъртоносно по времето на Екатерина II – жестоко наказание може да донесе дори споменаването на факта, че императрицата е „баба“ (народна дума в Русия за „жена“), или че „покланянето пред жена е дяволска работа“ и т.н.

„И аз го заплюх“

Николай I в мундир, 1843 г., Руски музей

Николай I в мундир, 1843 г., Руски музейВасилиий Голике

Не всички руски суверени са толкова отмъстителни и толкова честолюбиви. През 1845 г. в Русия е приет първият Наказателен кодекс. Според него всяко обидно поведение към императора, членовете на императорското семейство или дори портретите им е престъпление. Присъдата може да бъде смекчена, ако извършителят на престъплението е под влиянието на алкохол – защото, естествено, повечето псувни срещу императора се чуват по кръчмите.

Император Николай I дори се отнася към подобни случаи с хумор. Веднъж войник на име Агафон Сулейкин се напил в кръчмата и дори се изплюл върху портрета на императора, който висял на стената. Случаят бил докладван и става достояние на самия Николай I.

Вместо да прати бедния войник в Сибир, Николай I нарежда: „Кажете на Агафон Сулейкин пред целия му полк, че и аз го заплюх. И понеже този нещастен пияница не е знаел какво прави, обявявам този случай за приключен. Освен това отсега нататък е забранено в кръчмите да се окачват царски портрети“.Портрет на Александър III

Портрет на Александър IIIСергей Зарянко

Някои членове на царското семейство обаче могат да използват „имунитета“ си, за да злословят по обект на собствените си поданици. Княз Пьотър Кропоткин си спомня в мемоарите си как младият Александър III, по онова време велик княз, по време на управлението на баща му Александър II, кълне и псува млад офицер, който отговарял за доставките на оръжие в императорската армия. Офицерът, който е швед по рождение и служи в Русия, е дълбоко обиден. Той знае, че не може да наругае великия княз на свой ред, тъй като това е престъпление. „Незабавно напусна и изпрати писмо до великия княз, в което настояваше Александър да се извини. Офицерът допълва, че ако не му се извинят до 24 часа, ще се самоубие“.

За жалост, Александър не се извинява и офицерът наистина се самоубива. Когато императорът Александър II разбира за това, той изпада в гняв, пише Кропоткин. „Александър II заповяда на сина си да върви след ковчега на офицера чак до гроба, но дори този ужасен урок не излекува младия мъж от обичайната арогантност и избухливост на Романови“.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest