Как руснаците приводняват космически кораб 44 години преди Crew Dragon

На 2 август 2020 година за първи път от 44 години пилотираният космически кораб Crew Dragon кацна във водите на Атлантическия океан.

По-рано това успяват да направят членовете на екипажа на Съветския кораб „Союз-23“. Да уточним, че в случая това приводняване не е било планирано.

Полет и неуспешно скачване

Н. Павлова, Алберт Пушкарьов/ТАСС

На 14 октомври 1976 г.  от съветския космодрум „Байконур“ (сега той се намира в Казахстан и се арендува от Русия) стартира пилотираният кораб „Союз-23“. Екипажът е от двама души – единият е командир Вячеслав Зудов, а другият е бордовият инженер Валерий Рождественски. Задачата на полета е да се скачи с орбиталната научна станция „Салют-5“ за изпълнение на научно-технически работи. 

В книгата „Космически катастрофи. Странички от секретно досие“ на Михаил Ребров се уточнява, че на „Салют-5“ са се появили неприятни миризми и възникнали неуредици, а новият екипаж е трябвало да направи пълна проверка на станцията и да отстрани проблемите. Алберт Пушкарьов/ТАСС

Полетът до станцията продължава две денонощия, а горивото стига максимум за три денонощия. На 16 октомври възникват проблеми при опитите за скачване – отказва системата за автоматично стиковане „Игла“, защото заложените данни за параметрите на движението на кораба и станция не съвпадат с реалните стойности. 

Без рискове скачването на „Союз-23“ се оказва невъзможно и тогава командирът решава да се върнат на Земята.

Кацане на вода и нови проблеми

Налага се приземяването да стане бързо, докато горивото не се е изразходвало напълно. Ръководителят на полета от Земята (името му не се посочва) избира град Аркалик в Казахстан. Когато корабът се насочва за спускане над южната част на Африка, Центърът за управление на полетите изпраща хеликоптери със спасители в предполагаемия район на кацането. Заради снежна мъгла, вместо на определеното място за кацане, „Союз-23“ се приводнява на езерото Тенгиз в Казахстан на 2 км от брега при температура −20 °C. Архивна снимка

Заради лошото време хеликоптерите не успяват веднага да видят космическия кораб, а освен това на борда на един от тях се оказва, че няма надуваеми лодки и водни костюми – просто ги забравят при спешното мобилизиране. На другия хеликоптер все пак е имало лодки и костюми и спасителите се устремяват към езерото. 

Две лодки не успяват да стигнат до кораба, защото остават блокирани в ледовете на замръзналото езеро. 

През това време солена вода стига до контактите на външните съединители на кораба, част от тях остават под напрежение. От отсека автоматично се изстрелва парашутът и затова корабът се преобръща, а люкът за изхода на космонавтите се оказва във водата. 

„Два часа след изстрелването на парашута екипажът започна да проявява първите признаци на кислороден глад, които преминаваха в задушаване заради натрупалия се въглероден газ. Зудов и Рождественски, които периодично се свързваха с центъра, дишаха тежко, от микрофоните се чуваха хрипове, гласовете им ставаха неузнаваеми“, се съобщава на сайта на руската интернет-енциклопедия на „Изпитателите на аерокосмическа техника“, като се цитират думите на един от участниците в спасителната операция инструктора Йосиф Давидов. Александър Моклецов/Sputnik

Щастливо спасение

Скоро снегът спира, температурата пада до минус 20 градуса. Спасителите и пилотите на хеликоптерите запалват огньове с надежда да се стоплят. В това време Рождественски с хрипове докладва, че Зудов е припаднал от задушаване. 

До „Союз-23“ успява да стигне само една лодка, в нея е командирът на хеликоптер МИ-6 капитан Николай Чернавски. Само че той самият замръзва и заради преобърнатия кораб не успява да помогне на космонавтите. 

Към разсъмване до кораба долита още един спасителен хеликоптер от Караганда, командван от пилота спасител подполковник Николай Кондратиев. На борда с него е и фотокореспондентът на ТАСС Алберт Пушкарьов.Архивна снимка

Именно този хеликоптер под ръководството на инструктора Давидов успява с кабел да изтегли апарата до брега. 

„И ето че от люка се появи измъченото бледо лице на Вячеслав Зудов. Той се усмихва. Спуснаха го на земята, а след него измъкнаха и Рождественски. Никак не изглеждаше добре. Валерий Рождественски, който никога не се е отличавал с руменина на бузите, сега беше бледен като сняг, а под очите му имаше черни кръгове. От студа и двама бяха вкочанени и зъбите им тракаха“, спомня си Давидов. 

По думите му към кораба в този момент притичва  фотокореспондентът на ТАСС Пушкарьов. Въпреки очевидната необходимост от хоспитализиране на космонавтите той моли да ги вдигнат и да ги накарат да се усмихнат, за да изглеждат на снимката като „космонавти, а не като слабоумни“. 

Спасителната операция продължава 12 часа. Нито Зудов, ни Рождественски не летят повече в космоса.Алберт Пушкарьов/ТАСС

Валерий Рождественски служи в Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК) чак до 1992 година, увлича се по гребане, уволнява се със звание полковник и умира през 2011 година. 

Вячеслав Зудов служи в Центъра за управление на полети на различни длъжности до 1991 година и работи паралелно като водещ на телевизионното предаване „Знай и умей“ в централната телевизия. Сега той е на 78 години и е пенсионер.

През 2019 г. Зудов заявява в интервю за нижнегородски новинарски сайт, че е щастлив, че времето на космическата надпревара е приключило.Алберт Пушкарьов/ТАСС

„Ние работим съвместно в Международната космическа станция, в чието създаване са участвали 14 страни. Това е стъпка към нещо по-добро, за да може човек да живее в мир. Когато хората работят там, те не усещат неприятните неща, които стават на Земята“, казва Зудов.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest