Как руските казаци стават елитните войски на китайския император?

Те са считани за едни от най-добрите бойци в империята Цин, а техни потомци живеят в Китай и до днес.

Битката за Далечния изток

Обсадата на Албазин. Китайска рисунка от края на XVII в.

Обсадата на Албазин. Китайска рисунка от края на XVII в.Библиотека на Конгреса на САЩ

В средата на XVII в. руската и китайската цивилизации, които дотогава имат много бледа представа една за друга, се срещат за първи път на бойното поле. Това се случва, когато казашки отряди достигат бреговете на река Амур, която е населена от племената даури, които плащат данък на Пекин.

Империята Цин възприема пристигането на „далечните варвари“ в страната на своите данъкоплатци като нахлуване в нейната зона на интереси. Срещу руснаците са изпратени значителни сили от китайци и манджури (Манджурската династия идва на власт през 1636 г.). Основната конфронтация е около крепостта Албазин, която се превръща в основния аванпост на Русия при завладяването на Далечния изток.

Когат през юни 1685 г. армията на Цин от 5000 души се приближава до Албазин, гарнизонът ѝ се състои само от 450 души. Въпреки десетократното си превъзходство в живи сили и артилерия, китайците и манджурите значително отстъпват на казаците по ниво на бойна подготовка. Руснаците удържат дълго време, докато става ясно, че няма смисъл да чакат външна помощ.

Съгласно условията на почетната капитулация, на гарнизона на Албазин е позволено да напусне и да се завърне в своята страна. Китайците обаче предлагат на тези, които се опасяват от дългото и трудно пътуване до вкъщи, да преминат на служба при китайците срещу добро възнаграждение. Четиридесет и пет казаци решават да служат на императора.

Най-доброто от най-доброто

Император Канси, четвъртият император от династията Цин

Император Канси, четвъртият император от династията ЦинPublic domain

Идеята на император Канси е да примами руснаците на своя страна. Още при първите сблъсъци с тях той осъзнава, че руснаците са опасен и силен враг и ще бъде трудно да ги изгонят от Далечния изток. Императорът решава, че има нужда от бойци като тях, така че, щом му се отдава възможност, той с радост ги включва в собствената си армия.

Така над сто руснаци се присъединяват към армията на империята Цин. Някои го правят по собствена воля, докато други са пленени във военни кампании и след това решват да останат на чужда земя. Всички те остават в историята като „албазини“ – на най-голямата група доброволци от крепостта на река Амур.

Към казаците се отнасят с големи почести. Те получават място сред наследствената военна класа, която е почти на върха на социалната йерархия в династията Цин в Китай. Над тях е само привилегированото благородничество.

Албазинците са записани в едно от знамената – елитна част на войските под прякото командване на императора (общо има осем знамена, всяко наброяващо до 15 000 войници). В неговия състав те имат своя „руска рота“ – Гудей.

Освен руснаците, само манджурските аристократични младежи имат право да се присъединяват към това знаме. На китайците това е забранено.

Живот в комфорт

Албазинска литургия в Пекин, от Иван Чмутов

Албазинска литургия в Пекин, от Иван ЧмутовPublic domain

Албазинците са обсипани с привилегии: те са снабдени с жилища и обработваема земя, получват заплащане в пари и оризови дажби. Тези, които нямат семейства (т.е. мнозинството), получават за съпруги местни китайки и манджурски жени – вдовици на екзекутирани престъпници.

Китайците не посягат на вярата на своите руски войници. Напротив, те позволяват на казаците да използват стар будистки молитвен дом и да го превърнат в православна църква. Дотогава те ходят в католическата църква на китайската столица, за да се молят.

Православното християнство се утвърждава в Китай именно благодарение на албазинците и по-специално на отец Максим Леонтиев, който пристига в Пекин след предаването на крепостта на река Амур. Като първият православен християнски свещеник в страната той извършва всички богослужения – кръщенета, брачни церемонии и погребения, както и участва във всички дела на руската колония в китайската столица. „Той им разкри светлината на Христовата православна вяра“, пише за него митрополит Сибирски и Тоболски Игнатий.

И все пак казаците не са вербувани, за да си почиват. Има доказателства за тяхното участие в няколко военни кампаннии на Цин, по-специално срещу западните монголи. Също така албазинците се използват с пропагандна цел – за да убеждават свои бивши сънародници да преминат на страната на императора.

Промяна

Албазински бежанци в Тиендзин

Албазински бежанци в ТиендзинPublic domain

С течение на времето Китай и Русия уреждат своите гранични конфликти и военното и политическо значение на „руската рота“ започва да намалява. Задачите ѝ се свеждат главно до гарнизонна служба в столицата.

Интегрирайки се с местното китайско и манджурско население, след няколко поколения албазинците губят цялата си рускост. Въпреки това те продължават да изповядват православната вяра и често се хвалят с привилегированото си положение. Според руски пътешественици, посетили Пекин в края на XIX в., албазинецът „в морален смисъл е паразит, който живее на чужд гръб в най-добрия случай, а в най-лошия случай е пияница и измамник“.

Сериозно изпитание за китайските казаци е Боксерското въстание от 1900 г. срещу чуждото господство и християнството. Няколкостотин албазинци стават негови жертви – те отказват да се отрекат от вярата си, дори пред лицето на смъртта.

След падането на империята Цин през 1912 г. потомците на казаците са принудени да търсят нови поприща в живота. Много от тях стават полицаи или работят за Руско-азиатската банка и печатницата в Руската духовна мисия.

Културната революция на Мао Дзъдун, насочена срещу всичко чуждо в Китай, нанася нов удар на албазинската диаспора. В резултат на преследването много от членовете ѝ са принудени да се отрекат от корените си.

Въпреки това и днес в съвременен Китай има хора, които се смятат за потомци на албазинските казаци – елитните войници на императора. Те не говорят руски език и е невъзможно да бъдат различени от китайците. Въпреки това обаче все още ценят корените си.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest