Как руска анархистка става „най-опасната жена в Америка“

Дълги години Ема Голдман представлява истинско главоболие за правителството на САЩ. Тя също не успява да намери общ език с лидерите на Съветска Русия.

„Протестирайте пред дворците на богатите, настоявайте да получите работа! Ако не ви се даде работа, поискайте хляб! Ако не ви дадат хляб, вземете си го“, пламенно възкликва Ема Голдман на митинги пред работниците. За „Червената Ема“, един от най-големите лидери в анархисткото движение от началото на XX век, всички методи за постигане на социална справедливост са добри.

Нейната бурна деятелност срещу съществуващия режим в Съединените щати я прави враг на държавата. Първият директор на ФБР Джон Едгар Хувър дори нарича Голдман „най-опасната жена в Америка“. 

Борбата срещу властта 

Getty Images

Ема Голдман е родена в еврейско семейство в западния край на Руската империя, но на 17-годишна възраст се премества в САЩ. Тя веднага се хвърля с главата напред в местното анархистко движение.

Голдман става яростен противник на властта и църковните институции, застъпва се за равенство между половете и се обявява срещу брака, който ограничава правата на жените. „Искам свобода, право на самоизразяване, универсално право на нещо красиво, нещо светло. Анархизмът за мен е точно това. Ще живея именно по този начин, без да гледам към останалия свят, към затворите, преследванията – към нищо. Да, дори и най-близките ми другари да ме осъдят, ще живея според прекрасен идеал“.Опитът на Беркман да убие Фрик, илюстрация от W. P. Snyder за Harper's Weekly през 1892 г.

Опитът на Беркман да убие Фрик, илюстрация от W. P. Snyder за Harper’s Weekly през 1892 г.Legion Media, W. P. Snyder

През 1892 г. тя помага на своя любовник, единомишленик и съратник Александър Беркман да направи покушение над „най-мразения човек в Америка“ Хенри Клей Фрик, индустриалец и най-голям враг на профсъюзите. Опитът обаче се проваля и Беркман влиза в затвора за 14 години. Този път самата Ема избягва затвора, но в бъдеще ще бъде арестувана не веднъж заради призиви към бунт, разпространение на неподходяща литература и дори за участие в опита за покушение срещу президента Уилям Маккинли (въпреки че вината ѝ не е доказана).

Още през 1908 година Ема Голдман е лишена от американско гражданство, но тя продължава да живее в САЩ и да се бори за своите идеали. Независимо от това, правителството все пак намира начин да се отърве от неприятеля си.  

Съветски ковчег

Ема Голдман с адвоката Хари Вайнбергер на път за Елис Айлънд преди заминаване

Ема Голдман с адвоката Хари Вайнбергер на път за Елис Айлънд преди заминаванеGetty Images

През юни 1919 г. серия от терористични атаки преминава през няколко американски града. Те са подготвени от последователите на италианския анархист Луиджи Галеани и са насочени срещу прокурори и съдии. Въпреки факта, че няма жертви, по цялата страна се разпространява паника.

В резултат на това са предприети безпрецедентни мерки. По време на така наречените проверки на Палмър, организирани от главния прокурор Александър Мичъл Палмър, са задържани 249 леви радикали и анархисти. Повечето от тях са имигранти от Руската империя, които нямат американско гражданство. Сред тях е и Ема Голдман: тя е обвинена в подбуждение към бунт, а също така не са забравени и многобройните ѝ криминални досиета. Заедно със своите съмишленици тя е качена на парахода „Бъфорд“, който се отправя към Съветска Русия и получава в пресата прозвището „Съветски ковчег“. Едгар Хувър, който тогава е помощник на Палмър, с все сили се опитва да изгони „Червената Ема“.

В Съветска Русия

Ема Голдман и Александър Беркман

Ема Голдман и Александър БеркманGetty Images

Въпреки факта, че пътищата на анархистите и марксистите отдавна са се разделили, а самата Голдман нарича марксизма „студена, механична, поробваща формула“, Ема има големи надежди за страната на победния социализъм. Съвсем скоро обаче тя силно ще се разочарова от очакванията си.

„Червената Ема“ изобщо не е въодушевена от това как болшевиките потискат нейните другари-анархисти и какъв обемен бюрократичен апарат е създаден. По време на срещата си с Ленин тя е обезсърчена от думите на този „проницателен азиат“, че свободата на словото може да се жертва при извънредни обстоятелства.

Последната капка за нея е бруталното потушаване на Кронщатското въстание на матросите през 1921 година. Самата Голдман не е чужда на жестоките мерки: „В борбата срещу социалните злини всички крайности са допустими, тъй като крайните възгледи в по-голямата си част са най-правилните“. Бруталността в Кронщат обаче е прекалена дори за нея: „Видях пред себе си болшевишка държава, огромна, смазваща всякакви градивни революционни усилия, потискаща, унижаваща и разваляща всичко“.

Връщане

Ема Голдман, радваща се да бъде отново в Съединените щати, 2 февруари 1934 г.

Ема Голдман, радваща се да бъде отново в Съединените щати, 2 февруари 1934 г.Getty Images

Ема Голдман, заедно с Александър Беркман, с когото изминава целия този дълъг път, напускат Русия, за да не се завърнат никога. Предстоят им години на дълги странствания в чужди страни.

Поради отхвърлянето на болшевишката система, значителна част от съмишлениците ѝ се отказват от нея. Въпреки това „Червената Ема“ няма намерение заради това да се откаже от мнението си за Съветска Русия.

Ема Голдман умира в Торонто на 14 май 1940 година. Властите на САЩ най-накрая се отървават от дългогодишния си враг и дават разрешение за погребване на останките ѝ в Съединените щати. Един от цитатите ѝ е гравиран на паметната плоча на гроба ѝ във Форест Парк, щата Илинойс: „Свободата не се спуска към хората, самите хора трябва да пораснат за Свободата“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest