Общество

Как Русия се бори срещу Великобритания и Франция в Крим

Сражения по време на Кримската война се водят в Кавказ, Балтика, Балканите и Далечния изток.

Но решаваща се оказва битката за Севастопол.

Николай I от Георг фон Ботман

Николай I от Георг фон БотманHermitage Museum

В средата на XIX в. Русия се оказва във война с цяла коалиция от държави: Османската империя, Великобритания, Франция и Сардинското кралство. Конфликтът избухва поради желанието на цар Николай I да укрепи позициите си на Балканите и да установи протекторат над цялото православно население на Османската империя, чиито права често са нарушавани от турските власти.

Крим, 14 септември 1854

Крим, 14 септември 1854Sailko (CC BY)

Великобритания и Франция имат намерение да попречат на Русия да разшири сферата си на влияние в региона. Кралство Сардиния няма голям интерес към Балканите и Мала Азия, но се стреми да се превърне в център на обединението на италианските държави и смята, че участието в коалиция с водещите западни сили ще му помогне в осъществяването на тези планове.

Синопската битка от Иван Айвазовски

Синопската битка от Иван АйвазовскиCentral Naval Museum

Началото на Кримската (или Източната) война е доста успешно за Русия. През 1853 г. турската армия претърпява чувствителни поражения при Ахалцихе и при Башкадиклар, а турският флот е унищожен в битката при Синоп. От друга страна, тези събития ускоряват влизането на британците и французите във войната.

Битката край Алма от 20 септември 1854.   Луи Ежен Лами

Битката край Алма от 20 септември 1854. Луи Ежен ЛамиCollections du château de Versailles

През лятото на 1954 г. край бреговете на Крим се появява обединен англо-френски флот, който е три пъти по-голям от руския по отношение на броя на бойните кораби. През септември експедиционният корпус на съюзниците превзема градовете Евпатория и Балаклава, разгромява войските на княз Александър Меншиков в битката при река Алма и заедно с турците обсажда главната база на руския Черноморски флот – Севастопол.

Обсадата на Севастопол от 1855, Григорий Фьодорович Шукаев

Обсадата на Севастопол от 1855, Григорий Фьодорович ШукаевMilitary Historical Museum of Artillery, Engineers and Signal Corps

Да превземат града от раз обаче не успяват. Входът откъм морето към залива е блокиран от специално потопени кораби, а благодарение на усилията на военния инженер Франц Едуард фон Тотлебен около Севастопол в най-кратки срокове са изградени множество фортове и бастиони, появяват се километрични стени от чували с пръст и разклонена система от окопи.

„Без Тотлебен щяхме да бъдем напълно загубени“, отбелязва адмирал Павел Нахимов, един от ръководителите на отбраната.

„Атака на леката кавалерия“, 1877, Томас Джоунс БаркерDefence Academy of the United Kingdom, Shrivenham

На 25 октомври 1854 г. северно от град Балаклава избухва сражение, което не носи победа на нито една от страните. В хода ѝ се провежда така наречената „атака на леката бригада“, която скоро се прочува. Поради недоразумение при предаването на заповедите елитната британска лека кавалерия се втурва в самоубийствена атака срещу силни руски позиции, в резултат на което 118 души са убити, 127 са ранени, а 60 са пленени. По-малко от двеста кавалеристи остават на седлото.

„Тънка червена линия от Робърт ГибNational War Museum of Scotland

В същата битка се ражда известният израз „Тънка червена линия“. За да прикрие широк фронт от евентуална руска кавалерийска атака, командирът на 93-и пехотен полк („Съдърландските планинци“), генерал-майор Колин Кембъл, нарежда на войниците си да образуват линия от двама души, а не от четирима, както се изисква по правилник.

„Няма отстъпление оттук, момчета. Трябва да умрете там, където стоите“, казва тогава генералът. (There is no retreat from here, men. You must die where you stand). Руската кавалерия рано спира да атакува позициите им, но изразът в англо-американската култура се превръща в символ на смелост и жертвоготовност.

Palace of Versailles

Въпреки че сраженията се водят в Кавказ, Балтика, Балканите и Далечния изток, Крим е решаващият театър на операциите. Руската армия прави многобройни опити да деблокира Севастопол, но поради липсата на модерна транспортна инфраструктура в южната част на страната, огромните логистични проблеми, огромното предимство на англо-френския флот и нерешителността на руското военно командване всички те завършват с неуспех.

Докато гарнизонът на Севастопол неумолимо намалява, през пролетта на 1855 г. съюзническите сили са подсилени от няколко десетки хиляди войници на влязлото във войната Кралство Сардиния. Въпреки това градът геройски устоява на бомбардировките и нападенията. Защитата на главната база на Черноморския флот, продължила общо 349 дни, приключва на 11 септември 1855 г., малко след загубата на ключовата Малаховска могила.

„Участници в Парижката конференция“ от Едуард Луи ДюбюфMuseum of the History of France

Въпреки че руската армия успява да превземе важната турска крепост Карс в Кавказ, падането на Севастопол предрешава изхода на цялата военна кампания. До края на 1855 г. военните действия постепенно се прекратяват на всички фронтове и страните започват преговори.

Съгласно условията на Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Русия е принудена да се откаже от протектората над Влашко, Княжество Молдова и Сърбия, връща на турците Карс и редица окупирани крепости. Освен това ѝ е забранено да има флот в демилитаризираното Черно море (забраната е отменена през 1871 г.). На свой ред тя получава обратно под свой контрол всички територии, завзети от съюзниците.

Александър II в Зимния дворец, снимка на С.Л. Левицкий

Александър II в Зимния дворец, снимка на С.Л. ЛевицкийСвободни източници

Кримската война не е геополитическа катастрофа за Русия, но нанася сериозен удар върху финансовата система на империята. Тя също така показва спешната необходимост от мащабни преобразувания във военната, социалната и икономическата сфера, към които скоро пристъпва цар Александър II, наследил на престола починалия си баща на 2 март 1855 година.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest