Как Русия, Англия и Франция побеждават турците?

На 20 октомври 1827 г. в залива Наварино на Йонийско море, на югозападния бряг на гръцкия Пелопонес, се провежда една от най-големите морски битки на XIX век.

В сражението влизат над 100 ветроходни съда и кораби на четири империи – Турция, Франция, Русия и Великобритания.

Морското сражение е предшествано от драматични събития на сушата. През 1821 г. жителите на Гърция въстават срещу Турция и претърпяват поражение. Гърците са спасени от изтребление от Русия, Франция и Великобритания, които, макар и да преследват собствените си цели, решават „да се сдружат“ срещу турците, пише „Российская газета“.

Турско-египетският флот от 83 кораба и плавателни съда е разположен в залива Наварино. Под прякото командване на Мохарем бей са над 2690 оръдия и 28 675 мъже, а от брега османският флот е прикриван от 165 оръдия от батареите на остров Сфактерия. Освен това и двата фланга на турските позиции са покрити от брандери, а пред корабите са монтирани бъчви с взривни вещества.

Съюзническият флот, под командването на британския вицеадмирал Едуард Кодрингтън, разполага с 10 линеийни кораба, 9 фрегати, един шлюп и седем малки кораба. Общо 1308 оръдия и 11 010 членове на екипажи. Руският отряд е командван от родения в Холандия контраадмирал Логин Хейдън, а френският отряд е командван от граф Анри Готие де Рини.

Въпреки че турският флот има силна позиция и повече оръдия, съюзниците го превъзхождат по калибъра на артилерийските оръдия. Освен това обучението на руски, английски и френски моряци е от порядък по-висок от това на турските, египетските и тунизийските моряци. Разчитайки на тези фактори, сър Кодрингтън се надява, че няма да се стигне до сражение, и преди битката изпраща лодка с парламентьори до турците. Турските моряци обаче имат собствено мнение за капитулацията и парламентьорът – лейтенант Фицрой, е застрелян.

Близките британски фрегати отвръщат с оръдейни залпове. По тях откриват огън турски кораби. Тогава започва безразборна стрелба с оръжия и оръдия от целия турски флот. След известно време крайбрежните батареи също се присъединяват към престрелката. Това се случва около 14 часа.

В началото на битката адмирал Кодрингтън трябва да се справи не само с два турски линейни кораба, но и с кораби от втора и трета линия. Английският флагман „Азов“, попаднал под силен огън, губи бизанмачтата си, с падането на която няколко кърмови оръдия прекратяват стрелба и в този критичен момент руският отряд влиза в битката.

Герой в сражението става линейният кораб „Азов“ начело с капитан 1-ви ранг Михаил Лазарев.

„Азов“ привлича общото внимание на врага, чийто яростен гняв се изразява не само в топовни ядра, картечи, но дори и в железни фрагменти, пирони и ножове, които турците слагат в оръдията. Те се изсипват по него от един кораб и пет двупалубни фрегати, които бият в кърмата и носовата му част, както и от много съдове от втора и трета линия. Корабът се запалва, пробойните се увеличават и мачтата пада. Когато „Гангут“, „Езекиел“, „Александър Невски“ и „Бреславл“ идват и започват стрелба по вражеските кораби,“Азов“ постепенно започва да излиза от страшния ад, в който се намира. 24 убити, 67 ранени, унищожени такелажи, платна и по-специално мачтата, и повече от 180 пробойни и 7 подводни, доказват истинността на казаното“, пише контраадмирал Хайдън в доклад.

Битката продължава четири часа. Турският флот е напълно унищожен. Съюзниците не губят нито един кораб, а жертвите са 175 и 487 ранени. За военни подвизи на кораба „Азов“ за първи път в историята на руския флот е присъден Георгиевският флаг. Именно на „Азов“, по време на битката при Наварино, се отличават бъдещите руски военноморски командири – лейтенант Павел Нахимов, мичман Владимир Корнилов, мичман Владимир Истомин.

Командирът на руския отряд Логин Хейдън получава звание вицеадмирал и е удостоен с орден „Свети Георги“, а на него е кръстен атол в архипелага на Маршаловите острови. Британският морски командир Едуард Кодрингтън също получава руския орден „Свети Георги“. Според легендата английският крал Джордж IV, недоволен от пълния разгром на турците, което предоставя значителни предимства на Русия, в периферията на указа за награждаване на адмирала с Ордена на банята, пише: „Изпращам му лента, въпреки че той заслужава въже“.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest