Как разрушителят „Новик“ поставя световен рекорд за скорост през 1913 година

На 31 октомври 1913 г. по време на морски изпитания ескадреният миноносец „Новик“ поставя световен рекорд за скорост от 37,7 възела.

Това е първият руски разрушител с паротурбинни двигатели и котли с високо налягане, отопляващи се само с течно гориво.

„Новик“ е положен на 19 юни 1910 г. в Санкт Петербург на производствената линия на Путиловския завод. Именно той спечелва състезанието на „Специалния комитет за укрепване на флота“ през януари 1909 година. Корабостроителите под ръководството на Алексей Крилов полагат основите на иновативната идея за инсталиране на тежки турбинни механизми и корабни котли, пише „Российская газета“.

Между другото, името „Новик“ е предложено от командира на Балтийския флот вицеадмирал Николай Есен в памет на корвета от 2-ри ранг, който се командва от него през 1902-1904 г. и паднал героично в руско-японската война. Император Николай II одобрява името.

При проектирането на „Новик“ конструкторите на Путиловския завод обръщат особено внимание на осигуряването на оцеляването на кораба. Но разрушителят е въоръжен с четири двойни торпедни апарата с диаметър 457 милиметра. Артилерийско въоръжение – четири оръдия с унитарни снаряди от калибър 102 мм и преносими картечници от системата „Максим“.

В края на 1910 г. завършват формата на корпуса, направени са котлите и турбините. На 21 юни 1911 г. корабът е пуснат по вода. През август 1912 г., след тестове, разрушителят е признат за годен за прием във флота. При морски изпитания през октомври 1913 г. „Новик“ развива скорост от 37,7 възела. Това е световен рекорд. Високата скорост се осигурява от парни турбини на немската компания „Вулкан“.

До началото на Първата световна война миноносецът е най-добрият кораб в своя клас. Той служи като световен модел при създаването на разрушители от военното и следвоенното поколение.

Последната операция на „Новик“ през Първата световна война е операция „Албион“. След нея корабът е подложен на ремонт и не участва в гражданската война. След това е модернизиран – сменено е навигационното оборудване и радиокомуникациите, двутръбните торпедни апарати са заменени с тритръбни. През 1926 г. „Новик“ е преименуван на „Яков Свердлов“.

Корабът престава да съществува на 28 август 1941 година. Изпратен е в Талин, за да евакуира защитниците на града. „Яков Свердлов“ е ударен от торпедо, което го разполовява. Корабът потъва край остров Мохни във Финландския залив на Балтийско море.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest