Как раждат руските императрици?
Традиции, суеверия и необичайни случаи, свързани с раждането на деца в руското императорско семейство.
45-годишната Мария Милославская почива 5 дни след последното си раждане през 1669 г., новородената ѝ дъщеря Евдокия също почива. Това е нейното тринадесето раждане. В предпетровските времена цариците раждат много често – почти всяка година и не всички деца оцеляват. Здравето на цариците, разбира се, страда заради толкова честите раждания.
Московските царици или петербургските императрици – всички те имат подобни и естествени проблеми, свързани с раждането. И императриците също трябва да раждат много деца.
През 1832 г. лекарите забраняват на императрица Александра Фьодоровна, съпруга на Николай I, да има интимна връзка с него – Михаил, роден през 1832 г., е седмото ѝ дете и крехкото здраве на 34-годишната императрица не би издържало друга бременност.
С какво се отличават ражданията на императриците?
Портрет на великия княз Константин Николаевич като дете, края на 1820 г., Пьотр СоколовСвободни източници
За разлика от Европа, където кралските раждания са публични от Средновековието и най-висшата аристокрация ги посещава, в Русия под влиянието на традицията всичко се прави много по-интимно.
Но дори и тук, в петербургския период, не само съпрузите, но и свекърите започват да посещават ражданията на царските дами. През 1714 г. Петър Велики присъства на раждането на Шарлот-Кристина-София, съпругата на царевич Алексей.
На раждането на Павел Петрович присъства съпругът на великата княгиня Екатерина Алексеевна – великият княз Петър Фьодорович и императрица Елизавета Петровна. За разлика от раждането на московските царици, където раждащата жена е била заобиколена от топлота и съчувствие преди и след раждането, през имперския период се случват ужасни неща.
Великата княгиня Екатерина Алексеевна, която ражда Павел, буквално е изоставена за няколко часа. „Веднага след като го повиха, императрицата доведе своя духовник, който даде на детето името Павел, след което императрицата веднага нареди на акушерката да вземе детето и да я последва“, пише Екатерина в мемоарите си.
Портрет на Алексей Бобрински като дете, 1760 г., Фьодор РокотовРуски музей
„Веднага след като императрицата си тръгна, – продължава Екатерина – великият княз също отиде в стаята си и не видях никого до точно три часа (раждането става около обяд). Потих се обилно, помолих госпожа Владиславовна да ми смени бельото и леглото, но тя ми отговори, че не смее да направи това. Няколко пъти пращах да викат акушерката, но тя не идваше. Поисках да ми дадат нещо за пиене, но отговорът беше същият.“
За първи път Екатерина вижда своя Павел след 40 дни (!) след раждането му и то за няколко минути. Но много години по-късно Екатерина по същия начин ще вземе новородените Александър и Константин от снаха си Мария Фьодоровна.
Пример за нежен съпруг и баща е Николай Павлович, който присъства на всички раждания на съпругата си, държи императрица Александра Фьодоровна за ръка, въпреки факта, че е ужасно притеснен.
„Имам главоболие и болка в сърцето, чувствам се зле“, пише Николай Павлович след успешното раждане на Александра през 1822 година. (Ражда се Олга Николаевна: „малката крещи като жаба“ – пише Николай). Лекарите дават на Николай хапче, което предизвиква гадене, и той повръща четири пъти. Но присъства и на всички следващи раждания на императрицата, оставайки с нея дори след това.
Николай Първи и Александра Фьодоровна. 1833 г., Франц КрюгерРуски музей
Присъстват при раждането на техните съпруги и снахи и следващите императори. През 1868 г. управляващият Александър II и Мария Александровна са на раждането на Мария Фьодоровна, съпругата на наследника на Александър. Императорът и синът му държат Мария от двете страни за ръце, когато се ражда бъдещият император Николай II.
„Бог ни изпрати син, когото нарекохме Николай. Каква радост беше, не можете да си представите, втурнах се да прегръщам любимата си жена, която веднага се ободри и беше страшно щастлива. Плаках като дете“, пише в дневника си Александър Александрович.
Трябва да се отбележи обаче, че самата Мария Фьодоровна не обича много, когато свекърът ѝ присъства на ражданията: присъствието му, пише Зимин, цитирайки дневника на Великата княгиня, „ужасно я смущавало“.
Впоследствие тя се опитва да не информира никого за предстоящо раждане. На 22 ноември 1878 г. тя, буквално пред раждане, вечеря в присъствието на императора: „болките продължаваха и ставаха по-чести“, пише тя на майка си този ден. „Само ако можех да издържа, докато той беше тук!“ Час и половина след края на вечерята и заминаването на Александър II Мария има трети син, великият княз Михаил.
Какви традиции се спазват при раждането на императриците?
Спалнята на императрица Александра Фьодоровна, Едуард ХауСвободни източници
В допълнение към задължителното присъствие на съпруг и царуващо лице, по време на раждане Романови спазват още няколко домашни традиции.
От времето на Московското царство остава обичай: след раждането съпругът богато да дарява родилката. През същата 1822 г. изтощеният Николай Павлович подарява на жена си тюркоазена диадема с крушовидни перли. Той отива дори още по-далеч и засажда „дъб за Олга“ в градината на Аничковия дворец, пише историкът Игор Зимин.
Друга традиция е описана от великия княз Александър „Сандро“ Михайлович: „Всеки път, когато се раждаше дете, смятах за свой дълг да следвам стария руски обичай. Той се състои в това, че при първия плач на детето бащата трябва да запали двете свещи, които той и жена му държат по време на сватбата, след което да завие новороденото в ризата, която е облякъл предната вечер.“
Също така, пише Зимин, има традиция нещата за бебето да се подготвят много преди раждането – но те държат спално бельо, ританки и шапчици в запечатани сандъци, винаги далеч от резиденцията, където трябва да се роди бъдещият царевич или царевна, за да не ги „урочасат“.
Как протича на практика раждането на императриците?
Великият княз Николай Александрович с майка си. 1870, Сергей ЛевицкиСвободни източници
Бременността на императрицата се съобщава в официалния „Правителствен вестник“, а ходът на бременността е наблюдаван от акушер-гинеколози. Малко преди раждането лекарите и бабуващата акушерка, която повива бебето, се преместват по-близо до императрицата, до резиденцията, където тя се готви да роди.
Раждането поемат професионалните акушер-гинеколози и бабуващите акушерки, най-често от чужбина. Това е обичаят от времето на Петър Велики. От 1798 г. в Медико-хирургическата академия в Санкт Петербург се появява „Катедрата по акушерство“. До 1843 г. персоналът на Придворната медицинска част включва 4 бабуващи акушерки и един акушер.
Александър Александрович със съпругата и децата си, 1878 г., Сергей ЛевицкиСвободни източници
Почти всички акушерки, обслужващи императорското семейство през XIX век, са германки. За най-известната от тях може да се приеме мадам Хесе, която помага при раждането на всички деца на Николай I.
Акушер-гинеколозите и бабуващите акушерки получават не само заплати, но и подаръци и пари за всяко успешно раждане – огромни суми, възлизащи на хиляди рубли, а тогава министърът получава около 5000 рубли годишно.
Всички императрици и велики княгини раждат „у дома“ – в една от царските резиденции. Почти всички членове на императорското семейство след Петър са родени в Санкт Петербург и околностите му.
Само родителите на Александър II отиват в Москва през 1868 г. – това е поискано от император Александър I. Николай и Александра изпълняват желанието му и императорът-Освободител е роден в Чудовския манастир в Кремъл.
За раждането не използват специални столове или тоалетни седалки – всички императрици раждат направо в леглото. Въпреки това, от средата на XIX век, при раждане на цариците се дават болкоуспокояващи.
„За да облекчи родилните болки, придворният лекар обикновено ѝ даваше малка доза хлороформ“, пише великият княз Александър Михайлович за раждането на съпругата си Ксения Александровна. „Това я караше да се смее и да казва всякакви смешни неща, така че децата ни да се родят в атмосфера на радост“, пише Сандро.
През XIX век никой не мисли да оставя великата княгиня, още по-малко императрицата сама след раждането. Лекарите и бабуващата акушерката продължават да живеят с родилката в следродилния период, докато тя се възстанови.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com